Няма нищо по-тъжно от развода – това е травма, с

Няма нищо по-тъжно от развода – това е контузия, с която е невероятно да се оправиш без загуби. Хората, преживяващи това неимоверно тежко тестване, губят и физическото и психологичното си здраве. Уви, да се разведеш към този момент е изцяло в реда на нещата. Именно по тази причина в този момент са толкоз доста самотните майки и затъващите към общественото дъно мъже.

Пред теб е писмото на една жена, която желала да се разведе, само че след това трансформирала решението си. Прочети го деликатно и ще схванеш какво се е случило. Може би тези думи ще ти оказват помощ да изгладиш връзките си с индивида, който към този момент си подготвен да изпратиш в страната, наречена „ минало “.

Отлагах този миг до последно, само че ето – този ден настъпи. Денят, в който мъжът ми отиде на работа, а аз си събрах багажа, взех двугодишния си наследник и се върнах при родителите си. Майка ми ме посрещна и ми сподели, че те с баща в никакъв случай няма да ме изоставят и ще ми оказват помощ във всичко.

„ Но до момента в който дефинитивно се разделиш с мъжа си – сподели мама – апелирам те, извърши една моя молба “. Тя постави пред мен лист хартия, раздели я на две с отвесна линия и ме помоли в първата колонка да направя лист с нещата, които ме нервират в Бил дотолкоз, че е невероятно да пребивавам с тях. Реших, че несъмнено във втората колонка ще ме накара да напиша позитивните му качества и несъмнено тази колонка ще много по-къса от първата.

Общо взето знаех какво да напиша в дясната колонка:

Бил постоянно разхвърля движимостите си.

Никога не споделя къде отива.

На масата сърба шумно и се държи непристойно.

Никога не ми прави хубави дарове.

Той е разпилян и и свидлив.

Никога не оказва помощ в къщи.

Вечно мълчи и не общуваме…

…

Този лист стана дълъг и мястото на страницата не ми стигна. Сега можех да потвърдя на майка, че нито една жена не би живяла с такова страшилище.

Със самодоволна усмивка споделих на майка си: „ В другата колонка да опиша позитивните му качества, нали? “  Но мама отговори, че така и така тя знае мощните му страни. И ме помоли да опиша моите реакции на всеки от неговите дефекти. Срещу всяка точка да напиша какво върша аз в отговор на неговото държание.

Ето това беше по-сложно и аз изобщо не чаках, че ще стане дума и за мен. Но знаех, че мама няма да ме остави на мира до момента в който не направя и тази част от заданието. Така че започнах да пиша.

Какво правех в отговор?

Гневях се.

Виках и плачех.

Беше ме позор да съм до него.

Направих от себе си мъченица.

Исках да се омъжа за някой различен.

Смятах, че съм почтена за освен това.

И, изобщо, той е неподобаващ за мен.

И този лист също бе безконечен. Тогава майка ми взе листа хартия и го раздели на две равни елементи тъкмо по отвесната разделяща линия. Тя взе частта със листата от дефекти на Бил, скъса го и го хвърли в кошчето за отпадък, а на мен даде частта със листата, касаещ мен и сподели: „ Ето, вземи този лист и намерения върху него у вас. Нека детето да остане у нас. А по-късно ела, и в случай че твърдо си решила да се развеждаш, ние ще ти помогнем за всичко “.

Върнах се в къщи и започнах да преглеждам своя лист. Без първата част с минусите на Бил, той изглеждаше ужасно. Видях отражението на своето извънредно държание и деструктивните си действия и чак тогава разбрах какъв брой неуместно съм се държала от самото начало. След това се замислих за качествата в Бил, които ме дразнеха. И разбрах, че в тях нямаше чак толкоз непростими неща.

Бях толкоз ядосана, че даже не виждах какъв брой ми е провървяло с него – той бе добър, не съвършен, само че добър човек.  Та нали никой не е съвършен на този свят!  Тази формула би трябвало да се повтаря на децата още от дребни. Всеки от нас има ред дефекти и би трябвало да се научим да разбираме и одобряваме това.

Върнах се при родителите си. Вече се отнасях по напълно различен метод към обстановката. Чувствах покой и признателност. Пет години по-рано бях дала обещание да бъда с мъжа си в болест и здраве и се ужасих от това какъв брой внезапно мислех да трансформира живота си и насмалко да оставя детето си без татко поради дреболии и моментно неспокойствие. И когато Бил се върна от работа, ние със детето го чакахме.

Е, бих желала да кажа, че и Бил се промени. Но не, той не се промени. Той, както и преди, правеше всичко, което ме дразнеше. Но аз трансформирах отношението си към неговите действия. До ден сегашен съм признателна на майка си, че с мъдрите си препоръки избави брака ми.

Когато Бил стана на 49 години се разболя от Алцхаймер, трябваше да напусне работа и аз се грижех за него.

И когато синът ми попита: „ Мамо, какво ще вършим когато баща към този момент няма да може да си спомня кои сме? “ – аз му отговорих: „ Ние ще го помним и ще го запомним като обичан татко и брачен партньор и ще запомним всичко, на което ни е научил и какъв брой доста ни обичаше. “

Струваше си да се трансформира – всичко към мен също се промени.

Беки Зербе живя с Бил 29 години.

Това нейно искрено писмо е необикновено прочувствено. Трябва да имаш огромна вътрешна мощ, с цел да разкажеш толкоз намерено историята си. Нейните мъдри мисли намират отклик в сърцата ни. Така ли е?

Превод Таня Темелкова

Източник: spiralata.net