Няма нищо по-силно от онзи първи глътка въздух след дъжд

Няма нищо по-силно от оня първи глътка въздух след дъжд – прочут, съвсем съкровен мирис, който като че ли отключва мемоари, усеща и безшумно неспокойствие. Това благоухание си има име: петракор. И въпреки да звучи като заглавие на инди-албум или необичаен минерал, в действителност това е теоретичен термин, описващ оня магически аромат, който се носи след дъжда, изключително когато той се излива върху суха, напечена от слънцето земя.

Терминът petrichor е въведен през 1964 година от двама австралийски химици – Исабел Джой Беър и Ричард Томас – в публикация за списание Nature. Той идва от гръцките думи „ петра “ (πέτρα – камък) и „ ихор “ (ἰχώρ – течността, която съгласно митологията тече във вените на боговете). И в случай че това не ви звучи задоволително поетично, дано разкрием какво тъкмо стои зад тази романтика.

 Химията на аромата
Петракорът е резултат от няколко комплицирани химични взаимоотношения, настъпващи в мига, когато дъждовните капки ударят суха повърхнина. Основните „ виновници “ за аромата са:

Геозмин – органично съединяване, създадено от актинобактерии (особено рода Streptomyces), което има доста мощен, земен мирис. Дори в концентрации от 5 елементи на трилион, геозминът е различим от човешкия нос – толкоз чувствителни сме към него, че го надушваме даже в минерална вода.

 Масла от растителен генезис – по време на сухи интервали растенията отделят масла в почвата и върху скалите. Когато завали, тези масла се смесват с водата и се разнасят във въздуха под формата на микроскопични аерозоли.

Аерозолен резултат – когато капки дъжд падат върху порести повърхности, те улавят въздух и образуват мехурчета, които се разпукват и изстрелват дребни частици (включително геозмин) във въздуха. Този развой е следен и сниман със специфични високоскоростни камери от учени в Масачузетския софтуерен институт (MIT) през 2015 година

 Защо обичаме този мирис?
Според еволюционни хипотези, нашият мозък е подготвен да разпознава мириса на геозмин, тъй като той алармира за съществуването на вода – нещо жизненоважно за оцеляване. За праисторическите хора този мирис е означавал, че дъждът е наоколо или е валял неотдавна – евентуално избавителна информация в изсъхнал климат.

Освен това, петракорът постоянно се свързва с позитивни страсти, тъй като носи чувство за хладина след парещ ден, успокояващата мелодия на дъжда, и даже носталгия – за разходки с боси крайници, мокри улици и детски лета.

 Универсално събитие с местен мирис
Интересното е, че макар че всички разпознаваме този мирис, петракорът може да се усеща друго в разнообразни райони – според от състава на почвата, растителността, равнищата на геозмин и локалната мокрота. Затова „ мирисът на дъжд “ в Родопите не е напълно същият като в Пирин или край морето.