Няма нищо по-приказно от това сутрин да те будят трелитe

Каварна - загадъчна, чудата, уникална

Няма нищо по-приказно от това заран да те будят трелитe на славеи, мърморенето на преди малко събуденото море, прозявката на още съненото слънце, която то крие зад пухкаво облаче... Да, по този начин е в Каварна. В дребния град, в който в 5 часа сутринта не стартира да трещи по релсите трамвай номер 5, а неоновите светлини на рекламите не се прецеждат цяла нощ даже през спуснатите щори. Да, в дребния град "трамваи, коли не звънят и реклами неонови няма ", както се пее в една ария... Ако мечтаете за тишината и спокойствието, в които да прекарате лятната си отпуска, елате в Каварна. И, повярвайте, ще спрете да бленувате за големите туристически мегаполиси, в които ще стъпвате по бетон, ще седите на шезлонги по терасите и ще сте заобиколени от небостъргачи, кич и чалга.
Вече осма година прекарваме лятната си отпуска в Каварна. Влюбих се в него, в омайната пасторална атмосфера на дребното градче, в дъхавите цветя, които надничат от всяко дворче, в ласкавото топло море, което те позволява да влезеш гладко във вътрешността до сърцето му, в зеленината, която е бухнала на всички места, във величието на Чиракман, който като голям транспортен съд достолепно пори водата със своя връх... И може би не е инцидентно, че той носи името си, което на старотюркски значи "светилник ", "факел ". Защото платото в действителност е като справочник в каварненския залив.
Всъщност Чиракман е нещо като признака на Каварна. Забелязала съм, че всеки, който стъпи на морския бряг, първо снима величествената твърдина. А и Чиракман е скътал неповторимата история на града. Археолозите не престават да събират артефакти по върховете му. След 10-годишно спиране тази година разкопките ще продължат, а Чиракман ще продължи да разкрива тайните на антична Каварна. При траките и римляните селището се казвало Бизоне. По-късно тук се откриват славяните и прабългарите, които го преименуват в Карвуна и построяват старобългарско населено място, което става център на региона Добруджа, която е главната част от първичната територия на основаната през 681 година от хан Аспарух българска страна. Градчето минава през сложните премеждия на османското робство, въстания, погроми и румънско господство, само че оцелява и през днешния ден е желана туристическа дестинация.
Още щом стъпихме на плажа, затрупан с копринен пясък, ни впечатли новият му образ. Чисто, подредено, умерено. От заведенията се носи тиха, приятна музика. А места за паркиране - колкото желаете. Истински европейски морски град! И друго учудва. До предходната година тук звучеше най-много съветски диалект. Сега към този момент множеството плажуващи приказват румънски. Чува се и словашка, чешка, унгарска, немска, дори и финландска, тирада. Е, и съветските възклицания не са необичайност, сякаш на инат на информацията за отлив на туристите от Русия по нашето Черноморие.
И още първата вечер - изненада! Цял ден следим от вилата на Сатиричния спектакъл, в която сме отседнали, построяването на голяма сцена на брега на морето, която приюти участниците в "БГ Поп Рок Сцена " 2018. Първата вечер слушахме Павел и Венци Венц, група "Jeremy ", Тита и Криско, които, за наслада на стотиците си младите фенове, извършиха най-нашумелите си шлагери. Втората вечер на сцената се качиха Михаела Филева и група "Контрол ", а гвоздеят на "БГ Поп Рок Сцена " бе група "Легендите ". Формацията показа живата история на българския рок под наслов "Песните, които всички обичаме ". Е, и ние си попяхме, че то рокерското сърце устоя ли...!?
Тази година ще пропуснем обилния и неповторим Фестивал на фойерверките, тъй като началото му е след края на нашата отмора, само че още пазим видеоклипчетата от минали години... Но по тази причина пък пийнахме и замезихме в открития неотдавна в Каварна първи у нас и шести в света Музей на историята на водката, който споделя по какъв начин е зародила известната напитка и всякакви други занимателни историйки за нея.
Наши другари каварненци пък ни накараха да съжаляваме, че не сме участвали на обичайния Национален фестивал на любителските театри, който се организира през юни. Той е под патронажа на кмета на Каварна Нина Ставрева и тази година бележи 21-то си издание. Откриването му е направила вицепрезидентката Илияна Йотова. Фестивалът се радва на огромен интерес от страна на театралните самодейци. Организира се от 1998 година в памет на изтъкнатия български театровед от Каварна проф. Гочо Гочев.
Не пропуснахме обаче откриването на изложбата "Пътища на лятото " на омъжената за българин известна френска художничка Ан дьо Колбер-Христофоров и Елена Панайотова, която беше показана в изложба "Христо Градечлиев ". Тя носи името на родения в града прочут художник, работил в региона на графиката, илюстрацията, плаката, графичния дизайн. Тук могат да се видят картините "Последната отбрана на Карвуна " и "Каварненското въстание-юли 1877 година " на проф. Борис Данков, както и "Калиакра " на Петър Гочев. Във фонда на галерията се съхраняват творби на изкуството и на художници като Марио Жеков, Димитър Киров, Стоян Венев, Георги Божилов, Златка Дъбова, Стоимен Стоилов и доста други.
И защото брачният партньор ми Тошко е нереализирал се историк, няма метод да не посетим, както всяка година, Историческия музей, който пази част от паметта на града и неговите поданици. Експозицията му се попълня от време на време. Пристъпваме с страхопочитание и преглеждаме голям брой доказателства за разцвета на Каварна като столица на Добруджанското деспотство, както и най-новите изследвания на българските археолози от 2008 година за крепостта. Експозицията на музея е под името "Добруджа и морето " и е уредена в реставрирана средновековна баня. Там можете да видите каменни котви, амфори, съкровища, монети, както и други предмети от ранното и късното Средновековие. Но по-атрактивен е Етнографският комплекс, който се обитава в остаряла реставрирана къща с хубав двор, отрупан с цветя и с голям брой пътечки. Красивата сграда е била дом на приблизително богато каварненско семейство, което е живяло в края на 20 век. В стаите й са изложени достоверни гагаузка, котленска и северно-добруджански носии. Чрез дантелените завеси, покривката на спалнята, мельота и други са показани другите техники на плетене
На празника на Голяма Богородица, като същински християни, се отбихме да запалителен свещички във възрожденската църква "Успение Богородично ". Храмът се намира в централната част на Каварна. Той е построен през 1860 година на остаряло паметно място, върху руините на по-ранна сграда. Църквата е с забавен и неповторим интериор. Построена от правоъгълни каменни блокове и има издигната невисока камбанария с квадратна основа. Иконостасът е без дърворезба и в него са поместени два реда красиви и майсторски направени икони. Пет от огромните икони в царския ред са дело на тревненския иконописец Ангел Досюв Зографов. В Каварна има още един неповторим храм. Църквата "Свети Георги " е най-старата непокътната възрожденска постройка в града. Поглеждаме изсечения каменен надпис над южната врата и четем, че xрамът е бил издигнат през 1836 година Той е обвързван с битката на локалното население за избавление. Опожарен е по време на Каварненското въстание през 1877 година. По решение на локалните управляващи свети Георги е разгласен за настойник на Каварна, а 6 май става формален празник на града.
Община Каварна е измежду дребното останали места по нашето Черноморие, чиято природа е останала девствена и непокътната от урбанизацията. Има пет предпазени зони - Белите скали, Било, Калиакра, Комплекс Калиакра и Крайморска Добруджа, както и предпазените местности Яйлата и Степите, птичият залив Тауклиман и дребната изключително красива влажна зона Болата. Особено любопитно място е птичият залив, който отстои на 16 км североизточно от града и съставлява вътрешно крайбрежно езеро от лиманен вид. Разположено е върху крайморска скална тераса, заобиколена от гъста растителност. Това в действителност е един незабравим пейзаж, който те изпълва с изключително възприятие на безбрежност.