Спрете да симулирате – ОК е да ви е скучно
Няма нищо неприятно в това да се чувствате отегчени, да сте самотни, да мълчите, да не ви се приказва. Спрете да симулирате страсти. Спрете да фалшифицирате усеща.
Понякога имаме потребност да се детоксикираме от непотребното напрежение, от лицемерните връзки, от подправената вежливост.
В днешния забързан свят (клише, само че самата истина) сме привикнали да получаваме всичко незабавно и на момента. Тук и в този момент. Когато се постанова да поставим малко повече старания за нещо, губим интерес и се насочваме към идната леснопостижима цел и идващото леснопреодолимо затруднение.
Така се заформя един непрекъснат цикъл на препускане към нещо ново и ново, непрекъсната жадност за занимания и за нещо друго.
За страдание, нашите деца не са ваксинирани против сходен метод на живот. Те стават очевидци на механизма на живеене в този свят всекидневно. И умишлено или не, стартират да го възприемат като естествен и единствен метод на битие.
Трябва да учите децата си, че е обикновено да се усещат отегчени. Скуката може да бъде нещо потребно. Когато детето ви скучае, не се втурвайте да му намирате 100 занимания и да му оферирате най-различни благоприятни условия за развлечение. Вашите родители какъв брой пъти в седмицата са ви водели на кино, на куклен спектакъл, на детски клубчета, на пързалки и люлки, на изобразяване, пеене, танци и така нататък?
Скуката ни разрешава да дишаме. Тези моменти са глътката въздух от непрекъснатото бързане нанякъде и следването на безкрайни графици. Скуката ни припомня да забавим темпото. ОК е и да ви е скучно, и вие сами да сте скучни в очите на другите. ОК е да помълчите, когато не ви се приказва. Все едно какво ще си помислят другите за вас. Спрете и помислете за себе си.
Скуката даже ни оказва помощ да оценим дребните неща и да се вгледаме в детайлите. Невинаги общата картинка е значима, от време на време точно дребната картинка е от голяма важност.
Скуката ни оказва помощ да възстановим изгубената естетика,да реализираме изгубения баланс, да намерим назад пътя към себе си, към децата си и към другите.
Цветелина Велчева
