Няма не искам“: Теглиш заем, банката те набутва с куп

Няма „ не желая “: Теглиш заем, банката те набутва с куп нежелани услуги. Имате заем за жилище! Честито! Хубаво е да знаете, че около него внезапно сте станали клиент на застрахователно сдружение (а може и на две), тъй като имате още застраховка на парцела, застраховка „ Живот “, имате нова разплащателна сметка, овърдрафт, кредитна карта, интернет банкиране и така нататък Все непоискани услуги, които костват пари, само че са обилно препоръчани от банката и не могат да бъдат отказани. Всъщност могат, само че това ще оскъпи заема за всичките години, в които го обслужвате, написа „ Марица “.

„ Ето ви контракта за ипотечен заем. А това е договорът за пакетна стратегия и кредитна карта. “ „ Но аз не желая кредитна карта, към този момент имам една и не искам да я употребявам, тъй като не мога да хвана края на сметките, лихвите и гратисните интервали. “ Такъв разговор се води много постоянно сред банков чиновник и клиент.

Дори да има вариации какво кредитополучателят не желае, диалогът постоянно завършва по един същи метод – би трябвало да ползвате спомагателните артикули, другояче лихвата ви скача. Например в инцидентно определена банка, в случай че не се задейства кредитната карта, получена като неизискван бонус към заем, лихвата се усилва с 0.25%. Ако пък се приключи пакетната стратегия за разплащателната сметка и заплащането на комунални сметки посредством нея, или пък не се заплати застрахователната вноска за една от двете полици, лихвата отива с 1.8% от горната страна. Също по този начин, в случай че вноската по заема е 500 лв., утвърденият кредитополучател би трябвало да подсигурява оборот в разплащателната си сметка от към 2000 лв.. В противоположен случай преференциалната рента, с която е бил притеглен за дълготрайното обвързване за жилищния заем, отпада.

Не е загадка, че банките освен у нас, само че и по света, гледат на ипотечния заем като „ котва “, която задържа кредитополучателя дълготрайно. Ето за какво финансовите институции оферират жилищни заеми с задоволително ниска и атрактивна рента, с цел да няма по какъв начин той да откаже. Но редом с това му оферират или изискват от него да закупи спомагателни артикули – кредитни карти, застрахователни и спестовни артикули, разплащателни пакети, овърдрафт и други. Важно е да се прави разграничаване сред опционалните и наложителните „ свързани продажби “. Законът за потребителския заем и Законът за заемите за недвижими парцели на потребителите в това отношение ясно регламентират, че когато един артикул е наложително изискване за приемане на съответния заем или пък се изисква, с цел да се получи този заем при посочените в офертата ценови условия, то разходът за този артикул би трябвало да бъде включен в общия разход в преддоговорната информация, респективно да се вземе поради и при пресмятане на годишния % на разноските. ГПР е най-важният индикатор, който хората би трябвало да гледат при кандидатстване за заем, преди размера на лихвата, периода, вноската и валутата

„ Обикновено заложената кредитна карта в пакета на заема е като запас при положение на неспособност кредитоискателят да погаси в период месечната си вноска. Това е нещо като неговата „ избавителна опция “. Моите наблюдения са, че в множеството случаи кредитоискателите одобряват с ненаситност тази спомагателна опция, изключително при ипотечните заеми, където обвързваните със самата договорка разноски са много “, счита кредитният съветник Стефи Кожухарова.

Стига човек да ръководи рационално и деликатно използването на кредитната си карта, той даже може да е на сметка от нея. Например нерядко има алтернатива „ кешбек “ – при покупка се връща част от сумата или пък се натрупат точки, които могат да бъдат употребени при резервация на самолетни билети, или пък се разиграва лотария измежду държателите на кредитни карти, създали покупки в избран интервал, и така нататък

Напоследък зачестяват случаите на подозрителни предложения от още по-подозрителни компании за разпределяне на бърз заем без инспекция на претендента в Централния кредитен указател или най-малкото в Национален осигурителен институт. За това сигнализираха от Асоциацията за отговорно небанково кредитиране. ЦКР поддържа база данни за закъснения и пропуснати вноски по други заеми, а от регистъра на Национален осигурителен институт се вижда дали лицето е на трудов контракт.

Често сходни оферти се появяват в обществените мрежи или на напечатани листове, разлепени по стълбове, спирки на градския превоз и гаражи. За да се отпусне потребителски заем, персоналните документи би трябвало да бъдат показани преди одобрение на заема, а не по-късно, напомнят от асоциацията. Това значи, че по име и ЕГН фирмите за бързи пари въпреки всичко вършат мониторинг на претендентите си.

Също по този начин фирми-фантоми основават подправени интернет страници, които употребяват законни знаци на регистрирани и настоящи съгласно закона компании в бранша на небанковото кредитиране, бият паника от отрасловата асоциация. Те поучават потребителите постоянно да ревизират в регистъра на Българска народна банка дали дадена компания е записана по всички правила, или не, с цел да може при положение на потребност да си търсят правата.

Променят цените през седмица:  Дялкат ни с десетачка за отблокиране на дебитна карта

Няма мощ, която да спре банките да си подвигат таксите. Тарифи се редактират през седмица, а финансовите институции са длъжни единствено да споменат измененията на уеб страниците си или в офисите си 30 дни преди да влязат в действие.

Че е скъпо – скъпо е. Че обслужването в банките ще става все по-скъпо, също е ясно. Желязното предписание обаче е, че услугите „ онлайн “ в офисите ще нарастват по-драстично, до момента в който тези онлайн – не толкоз явно. Така че и в банките вървим към самообслужване – през телефона или домашния компютър.

Най-болезнено за клиентите се одобряват измененията в таксите за изтегляне от банкомат. Защото рано или късно все опираме до кеш. Най-голямата по активи банка у нас ОББ към този момент взима за изтегляне на пари от неин банкомат 20 стотинки плюс  0.1% от сумата, която теглите. Така, в случай че заявите 400 лева, таксата ще е 60 стотинки, до момента в който преди средата на юли беше закрепено 30 стотинки, без значение от сумата. Ако ползвате устройство на друга банка, таксата става 0,1% от сумата плюс 1.17 лева С други думи, за изтегляне 400 лв. кеш ще платите 1.57 лв.. Досега таксата беше 1,30 лв..

Получаването на пари в брой на гише в банков офис става още по-скъпо. Досега таксата беше 1% от сумата, само че не по-малко от 2 лева, а към този момент е най-малко 4.89 лева

За информация каква наличност имате по картата дължите 0.98 лв. – без значение дали ползвате банкомат на ОББ или различен. Преди таксата е била 0.40-0.60 лева (втората е за непознат банкомат). За да ви задействат още веднъж дебитната карта след въвеждане на три неверни ПИН кода, към този момент взимат по 9,78 лв., като до момента това беше гратис.

Банка ДСК също има промени в цената си. Месечната такса  за обслужване на разплащателна сметка с дебитна карта нараства от 2.74 на 2.99 лева Новост е таксата за изтегляне на свободни средства по запор – най-малко 9,78 лв. и 0,80% върху цялата сума. За банков превод таксата скача от 5 на 7 лв..

От 1 август Централна кооперативна банка ще взима по 3.91 лева на страница от клиент, който желае разпечатка на придвижването по сметката си на хартия. И в този момент тази услуга не е евтина – 2,05 лв. на страница. Ако имате карта на ЦКБ и ще я ползвате в чужбина, имайте поради, че тегленето на пари от банкомат ще ви коства 2,50 евро плюс 1,5% от сумата.

На този декор покачванията, които гласи Пощенска банка от 10 септември, са дребни.  Откриването на разплащателна сметка към този момент ще нарастне от 1 лев на 1.08 лева, а таксата за месечно обслужване ще стане 2,93 лв. – при 2,75 лева в този момент. За приемане на известие посредством SMS при изтегляне или приемане на суми таксата ще се усили от 12 на 14 стотинки. И заплащането на битови сметки с карта ще нарастне – от 35 на 39 ст.

Първа капиталова банка пък от началото на лятото тарифира разкриване на разплащателна сметка в офис на 6 лв..

За внасяне на пари в брой таксата е най-малко 2 лв. плюс 0,25% от сумата. За изтегляне на пари на каса таксата е най-малко 6,85 лв. и 0,65% от сумата. По-изгодно е тегленето на кеш от банкомат – най-малко 0,29 лв. и 0,13% от сумата.

На този декор облагата на банковия бранш към края на април набъбна до 1.2 милиарда лв.. В по-голямата си част тя идва от лихви, едвам по-късно от такси.