Защо няма Je suis Арно Белтрам?
Няма обич по-голяма от тая, да положиш душата си за своите другари. (Йоан 15:13)
23 март 2018 година, южна Франция. 26-годишен въоръжен мъж от марокански генезис открадва кола в град Каркасон, ранява водача и прострелва смъртоносно различен пасажер. Подкарва автомобила към прилежащия град Треб, като по пътя стреля по служители на реда и ранява един от тях. Нахлува в супермаркет в Треб, крещейки " Аллах е популярен " и " Отмъщение за Сирия " и взема заложници.
45-годишен жандармерист влиза невъоръжен в магазина и непринудено се разменя за жена, държана като пленник. Полицаят е оставил телефона си включен, с цел да може спецчастите да наблюдават обстановката. Ранен е малко преди сътрудниците му да щурмуват супермаркета и да гръмнат терориста. По-късно служителят на реда умира от раните си.
Героят, жертвал живота си за този на заложничка, се споделя подполковник Арно Белтрам. Служил в елитните полицейски елементи на Франция от 2003г. насам, а през 2005г. е бил на задача в Ирак. След геройската му гибел от френското президентство оповестиха, че ще му бъде отдадена национална респект, като датата за това към момента не е конкретизирана.
Френската страна и френското общество правят оценка по достолепие саможертвата на Белтрам. Очакваше се и българското " гражданско общество " да направи акция във Facebook " Je suis Арно Белтрам ". Очакваше се, само че не се случи. Интересно за какво?
Шарли Ебдо, Батаклан, Завентем - всякога родният Facebook се превръщаше в сцена за взаимност и съпричастие. Този път обаче не. Претръпнахме ли, пренаситихме ли се от ислямистки атентати, не започнахме ли да одобряваме сходни неща рутинно?
Или повода е друга?
От една страна, сходни Facebook акции нормално тръгваха от тези левичарски среди, които неправилно назоваваме " демократични ". От тези проводници на " културния марксизъм ", които в този момент очевидно нещо ги стопира да се припознаят в подполковник Белтрам. Какво ли обаче ги стопира?
Арно Белтрам е висок, добре комплициран мъж със сини очи и никаква диря от имигрантски генезис. Отгоре на всичко, часове преди гибелта си, се е венчал за своята обичана жена Мариел. При това по християнски, а не по цивилен обред, като свещеникът е удостоверил, че Арно Белтрам е човек, предан на вярата.
Бял, хетеросексуален, че и християнин - е, по какъв начин да му се възхищават левичарите?
От друга страна, ние, естествените хора, си даваме сметка за мащаба на неговия героизъм. Даваме си сметка и колцина от нас биха имали смелостта да постъпят като него.
Подвигът на подполковник Белтрам е красива, сантиментална отпратка към епохата на рицарството. Епоха, чиито полезности все по-рядко се отстояват в актуалното общество. И по тази причина за мнозина сходен акт на всеотдайност е неразбираем и мъчно понятен.
Да жертваш живота си за страната си, за близки или даже за непознати, до не чак толкоз от дълго време е било постоянно срещано деяние. Но с повишението на качеството на живота и с десетилетия наред без войни (става дума за европейската цивилизация), някак си се разглезихме. Никога в историята не сме били по-сити, по-здрави, по-сигурни и не сме живели по-дълго. И поради това сме по-малко склонни да рискуваме, спрямо нашите предшественици преди 500, 200 или даже 70 години.
Всичко това обаче прави постъпката на Арно Белтрам още по-величава. Затова дано просто да сведем глави пред героизма му.
Източник:
23 март 2018 година, южна Франция. 26-годишен въоръжен мъж от марокански генезис открадва кола в град Каркасон, ранява водача и прострелва смъртоносно различен пасажер. Подкарва автомобила към прилежащия град Треб, като по пътя стреля по служители на реда и ранява един от тях. Нахлува в супермаркет в Треб, крещейки " Аллах е популярен " и " Отмъщение за Сирия " и взема заложници.
45-годишен жандармерист влиза невъоръжен в магазина и непринудено се разменя за жена, държана като пленник. Полицаят е оставил телефона си включен, с цел да може спецчастите да наблюдават обстановката. Ранен е малко преди сътрудниците му да щурмуват супермаркета и да гръмнат терориста. По-късно служителят на реда умира от раните си.
Героят, жертвал живота си за този на заложничка, се споделя подполковник Арно Белтрам. Служил в елитните полицейски елементи на Франция от 2003г. насам, а през 2005г. е бил на задача в Ирак. След геройската му гибел от френското президентство оповестиха, че ще му бъде отдадена национална респект, като датата за това към момента не е конкретизирана.
Френската страна и френското общество правят оценка по достолепие саможертвата на Белтрам. Очакваше се и българското " гражданско общество " да направи акция във Facebook " Je suis Арно Белтрам ". Очакваше се, само че не се случи. Интересно за какво?
Шарли Ебдо, Батаклан, Завентем - всякога родният Facebook се превръщаше в сцена за взаимност и съпричастие. Този път обаче не. Претръпнахме ли, пренаситихме ли се от ислямистки атентати, не започнахме ли да одобряваме сходни неща рутинно?
Или повода е друга?
От една страна, сходни Facebook акции нормално тръгваха от тези левичарски среди, които неправилно назоваваме " демократични ". От тези проводници на " културния марксизъм ", които в този момент очевидно нещо ги стопира да се припознаят в подполковник Белтрам. Какво ли обаче ги стопира?
Арно Белтрам е висок, добре комплициран мъж със сини очи и никаква диря от имигрантски генезис. Отгоре на всичко, часове преди гибелта си, се е венчал за своята обичана жена Мариел. При това по християнски, а не по цивилен обред, като свещеникът е удостоверил, че Арно Белтрам е човек, предан на вярата.
Бял, хетеросексуален, че и християнин - е, по какъв начин да му се възхищават левичарите?
От друга страна, ние, естествените хора, си даваме сметка за мащаба на неговия героизъм. Даваме си сметка и колцина от нас биха имали смелостта да постъпят като него.
Подвигът на подполковник Белтрам е красива, сантиментална отпратка към епохата на рицарството. Епоха, чиито полезности все по-рядко се отстояват в актуалното общество. И по тази причина за мнозина сходен акт на всеотдайност е неразбираем и мъчно понятен.
Да жертваш живота си за страната си, за близки или даже за непознати, до не чак толкоз от дълго време е било постоянно срещано деяние. Но с повишението на качеството на живота и с десетилетия наред без войни (става дума за европейската цивилизация), някак си се разглезихме. Никога в историята не сме били по-сити, по-здрави, по-сигурни и не сме живели по-дълго. И поради това сме по-малко склонни да рискуваме, спрямо нашите предшественици преди 500, 200 или даже 70 години.
Всичко това обаче прави постъпката на Арно Белтрам още по-величава. Затова дано просто да сведем глави пред героизма му.
Източник:
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ