Няма лесни отговори на въпроса кой е умен и кой

Няма лесни отговори на въпроса кой е интелигентен и кой е малоумен. Злото обаче елементарно се разграничава от положителното, а достойният човек – от нечестния. Това е по този начин, тъй като нелепостта не е явна и нейната разрушителна мощ постоянно се подценява. В книгата си „ Основните закони на човешката нелепост “ италианският стопански историк Карло Чипола написа, че глупавите хора са доста по-опасни от разбойниците, изключително в случай че са родени в елитни кръгове.

В своето есе от 60 страници, оповестено през 1976 година, Чипола разделя хората на четири съществени категории: умни, разбойници, безпомощни и глупави. Всички те са избрани въз основа на концепцията за победа/загуба, която леко повтаря алтернативата на пандизчията (основен проблем на теорията на игрите, при който играчите не постоянно си сътрудничат, даже и да е в техен интерес).

Според препоръчаната доктрина безпомощните хора способстват за развиването на обществото, само че постоянно са употребявани от други хора, изключително от бандитите. Поради тази причина техният принос е стеснен и мястото им в тази категория постоянно се заема от алтруисти или пацифисти (поради моралните им убеждения). Умните хора насочват напъните и дейностите си в интерес на обществото, само че и в интерес на себе си. Тъй като дейностите им са от изгода за близките, безпомощните хора, както твърди Чипола, би трябвало да ги поддържат.

Бандитите, въпреки това, преследват личните си ползи и се обогатяват, даже в случай че това е в ущърб на обществото. Но глупавите хора, съгласно италианския откривател, са доста по-опасни от бандитите, защото носят чиста загуба на обществото и постоянно го вършат без забележима причина. Освен това техните дейности разстройват, ядосват и объркват близките.

Умните хора носят изгода както на себе си, по този начин и на обществото; бандитите крадат от другите, с цел да се облагодетелстват; безпомощните хора са експлоатирани поради своята доверчивост, макар че имат позитивен принос за обществото. Глупавите хора обаче са противопоказни както на личните си самостоятелни ползи, по този начин и на тези на обществото като цяло “, написа италианският академик.

Чипола открива, че една и съща част от хората във всяка група са склонни към нелепост, даже в група от нобелови лауреати, професори и служащи. Реалността е такава, че където и да отидем, се сблъскваме с еднакъв брой глупави хора.

Въпреки това като група глупавите хора са доста по-могъщи от мафията и военнопромишления комплекс, тъй като управляват и въздействат на обществените процеси:

„ Общата дарба на глупавите хора да нанасят вреди на обществото е безкрайна в границите на евентуалната им позиция като бюрократи, генерали и даже политици “, твърди ученият.

Петте закона на човешката нелепост

Научната работа на Карло Чиполо е забележителна освен с описаните нагоре групи хора, само че и с петте съществени закона на човешката нелепост. Ето какви са те:

Всички постоянно и неизбежно подценяват броя на глупавите хора в обществото. Вероятността даден човек да е малоумен не зависи от нито една друга негова характерност. Образованието, благосъстоянието или статусът нямат нищо общо с това. Глупавият човек е този, който вреди на другите хора, а самият той няма никаква изгода от това, което е направил. Неособено умните хора постоянно подценяват разрушителната мощ на простаците и непрекъснато не помнят, че е огромна неточност да се занимават с тях. Глупавият човек е най-опасен от всички.

Забележете, че обратно на преобладаващите културни трендове измежду сътрудниците си интелектуалци, Чипола е уверен, че мъжете не са равни.

„ Някои са глупави, а други не. Разликата се дефинира от природата и от нищо друго. Един мъж е също толкоз малоумен, колкото и един червенокос “, смята ученият.

Той твърди също, че разрушителният капацитет на глупавия човек зависи от количеството наследена нелепост и от обществения статус.

С други думи, нелепостта е големина, която остава непрекъсната във всички популации. Във всяка допустима категория – пол, етнос, народност, обучение, приходи – има избран % глупави хора.

Глупостта е най-опасната мощ на света

Немският богослов и мъдрец Дитрих Бонхьофер също споделя, че нелепостта е по-лоша от злото. Той смята, че нелепостта върви ръка за ръка с властта, тъй като придобивайки я, ние се отхвърляме от самостоятелните си сериозни качества.

Благодарение на попкултурата злодеите в съзнанието ни се обличат в черно, убиват по волност и се смеят на дяволския си проект. В действителния живот обаче нещата не са толкоз прозаични – фанатиците, нарушителите и серийните убийци постоянно не се разграничават от елементарните хора. Тези насилници обаче не съставляват огромна опасност за публичната сигурност, даже единствено заради повода, че знаем за тях – тъй като незабавно щом едно нещо се трансформира в известно зло, положителното на света може да се сплоти в битката против него.

Срещу злото може да се стачкува, то може да бъде разобличено и, в случай че е належащо, предотвратено със мощ. Злото постоянно носи в себе си зародиша на личното си заличаване “, написа Бонхьофер.

Но нелепостта е напълно друга история и не можете да се борите с нея като със злото по няколко аргументи. Първо, групово ние сме доста по-толерантни към нелепостта. За разлика от злото, нелепостта не е недостатък, който множеството хора одобряват съществено. Ние не упрекваме другите в незнание, нито пък ругаем хората за това, че не знаят нещо.

Второ, глупавият човек е хлъзгав съперник. Той няма да бъде надвит в спор и няма да се вслуша в разсъдъка. Нещо повече, когато глупавият човек е притиснат в ъгъла и се сблъска с неопровержими обстоятелства, той ще избухне и ще се нахвърли върху съперника си.

„ Нито митингите, нито използването на мощ не реализират нищо: причините остават без внимание; на обстоятелствата, които опонират на предразсъдъците, просто не се има вяра – в такива моменти глупавият човек даже става сериозен – а когато обстоятелствата са неопровержими, те просто се отхвърлят като несъществени и инцидентни. При всичко това глупавият човек, за разлика от злия, е извънредно блажен и елементарно се нервира, става рисков, като минава в офанзива “ – декларира изрично Бонхьофе.

Глупостта, както и злото, не е опасност, до момента в който няма власт. Щом обаче простакът се снабди с власт, той ще болести с нея голяма част от човечеството. Трябва да се означи, че немският теолог е споделил това преди Чипола, само че ние с вас е задоволително единствено да следим по какъв начин интернет и обществените мрежи оказват помощ на нелепостта да се популяризира.

Как да се преборим с нелепостта?

Причините за протичащото се, уви, са явни – нелепостта не лишава от правото да се заемат избрани постове или да се упражнява властта. Нещо повече, в историята има доста образци за простаци, които се издигат на върха и се отървават от тези, които се осмеляват да мислят. Това се постанова от самото естество на властта – с цел да я упражнява, човек би трябвало да се откаже от редица качества, нужни за рационалното мислене, като рефлексия, самостоятелност и сериозно мислене.

Аргументът на Бонхьофер е, че колкото повече власт има един човек, толкоз по-малко персона става той. Когато харизматичен и надарен външен човек стъпи на мечтана позиция, той се трансформира в слабохарактерна персона. Ето за какво на нелепостта би трябвало да се гледа като на нещо по-лошо от злото – един авторитетен простак може да аргументи повече щета, в сравнение с цяла тайфа макиавелистки интриганти.

Бонхьофер също по този начин твърди, че злото е кукловодът, а простакът е марионетката. И всичко това, тъй като простакът може да бъде следен, манипулиран и индоктриниран да прави всичко. Повече от всичко друго злото обича тези, които му разрешават да работи. А къде – няма значение. На това мнение е и известният историк Ювал Ноа Харари, създател на бестселъра „ Sapiens: Кратка история на човечеството„. Историята, написа Харари, ни учи, че хората не трябва да подценяват нелепостта.

„ Не можем да се доверим на достойните и сякаш положителни водачи, когато те вземат решение кое е най-хубавото за човечеството. Можем единствено да се надяваме, че това е по този начин, само че в последна сметка глупавите хора в последна сметка могат да победят “, написа историкът.

Но към този момент няма отговор на въпроса дали някои хора се раждат простаци или по-късно стават такива? Не е ясно и дали има някаква връзка сред първото и второто? Много хора си задават тези въпроси.