Башар ал-Асад – Тиранинът-заложник
Няма по какъв начин към този момент на всеки да не му е направило усещане, че единственият международен водач, който около протичащото се в Сирия последните две денонощия, отсъства от центъра на международното внимание – президентът й Башар ал-Асад. Всички други съществени играчи в спора се извъртяха пред камерите още в събота до обяд, в първите часове след рухването на ракетите на сирийска земя, и продължиха по-късно.
Първи, несъмнено, президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп, който се поздрави с „ сполучливо изпълнена задача “ – по подигравка на ориста израз, който американските политици заобикалят по всякакъв начин последните 15 години по отношение на Близкия Изток. Откакто Джордж Буш-младши разгласи безусловно същото от борда на американският самолотеносач „ Ейбрахам Линкълн “ през май 2003 година във връзка на войната в Ирак и свалянето на Саддам Хюсеин. Всички си спомняме какво последва – по един или различен метод, протичащото се в Сирия в този момент. След Тръмп пред камерите се появи английският министър председател Тереза Мей, с дежурното си към този момент изражение на „ многострадална Геновева “, да рапортува и тя. Президентите на Франция и Русия Еманюел Макрон и Владимир Путин последваха с писмени изказвания и роторът се завъртя. Генералите, министрите, военните специалисти, публицистите от всички краища на планетата – мнения, разбори, оценки. Световните малките екрани предаваха през уикенда фрагменти със сирийски жители, които стачкуват по улиците на Дамаск против въздушните удари и в поддръжка на своят президент. А от самия Башар ал-Асад нито гък – единствено агитационен осем-секунден клип по какъв начин „ отивал на работа “ след бомбардировките.
Сетиха се очевидно някъде, че по този начин не може да мине, и по здрач в събота на бърза ръка от сирийската държавна работа пуснаха до огромните международни организации един къс циркуляр от името на титуляра, изказване на сирийския президент, пристигнало от телефонния диалог с сътрудника му от Иран Хасан Роухани същия ден. Който нищо чудно да е бил индивидът, обадил се да попита президента на Сирия, за какво мълчи като пукел, до момента в който Запада го бомбардира и целия свят го гледа. Хубаво е да знаеш, че някой толкоз доста мисли за здравето ти. Пък било то и с наяве користни цели. Руските организации се включиха от своя страна в неделя по обяд с цитати от диалози на Башар ал-Асад с техни депутати, които в същия ден били на аудиенция в Дамаск. И потвърдиха, че е в положително здраве и с висок военен дух. Молодец!
От една страна е изцяло правилно, че за тези седем години революция в Сирия президентът Башар ал-Асад в никакъв случай не е бил изключително забележим пред медиите. Но даже през 2013 година, когато със съдействието на Русия, специалисти от Организация на обединените нации му разглобиха химическата стратегия и изнесоха мощностите й, с цел да избегне западна военна намеса, излезе да се отбрани. Даваше изказвания пред публицисти, изявленията за Би Би Си и „ Ал Джазира “, и т. н. А в този момент с толкоз доста „ настойници “ на Сирия, очевидно към този момент е решил напълно да не си дава напън.
Защото без да търсим непотребна нервност, само че цялата драма към нападението с химическо оръжие против спокойно население в окупираното до скоро от бунтовниците против Асад предградие на Дамаск – Дума, и последвалите въздушни удари от Запада, като поредност от събития, пристигнаха единствено дни след оповестяването на тройния съюз за ориста на Сирия. Който потвърдиха в Анкара на 4 април президентите на Русия, Иран и Турция – Владимир Путин, Хасан Роухани и Реджеп Тайп Ердоган. Първите двама постоянно поддръжници на Асад, а последният до момента интензивно подкрепял най-различни бунтовници, опитващи се да смъкват режима му. И тъй като ползите на тези съответни три страни в Сирия са толкоз разнообразни – от геополитически и стратегически, до стопански и търговски, да мълчи в този момент, за Башар ал-Асад значи само, че както всички допускаме, от дълго време няма думата за това какво се случва със личната му страна. Или ще се случва отсега нататък.
При което състояние, да разкажем накратко за Башар ал-Асад дотук. Вторият наследник на някогашния сирийски водач Хафез ал-Асад е роден на 11 септември 1965 година в Дамаск. Завършва междинното си обучение във френско частно учебно заведение в сирийската столица през 1982 година, а оттова се записва да следва медицина. С тапията в джоба през 1992 година лекар Башар ал-Асад стартира специализация в болница в Лондон. И животът евентуално е бил прелестен в идващите две години, до момента в който през 1994 година гласеният за правоприемник на Хафез ал-Асад отпред на Сирия негов по-голям брат, Басел, не умира в автомобилна злополука. Башар е привикан по-спешност в Дамаск и проектите му за живота се трансформират вечно. Записват го във военната академия в Хомс и за пет години е повдигнат до чин генерал-лейтенант. От края на 1998 година Башар ал-Асад командва сирийското военно наличие в Ливан. По волята на татко си, със гибелта му през 2000 година, Башар е определен за 19-ият и нищо чудно последният, президент на Сирия. Който се огъна под интернационален напън след убийството на видния ливански политик Рафик Харири през 2005 година и изтегли армията си от Ливан, прекратявайки над 30-годишната окупация. А Арабската пролет от 2011 година разпали в страната му кървавата революция, която продължава и до през днешния ден.
По компетентност е офталмолог
Башар ал-Асад се дипломира като лекар по офталмология от Сирийския държавен университет в Дамаск през 1998 година В идващите четири години работи по специалността в централната военна болница в столицата на Сирия. За да продължи развиването си в тази област, през 1992 година отпътува за Лондон, където, в случай че не съумява да направи кариера поради събитията към кончината на брат му, най-малко се среща със брачната половинка си Асма ал-Асад, с която имат три деца.
ЗА НЕГО
Нямаше интерес към политика
На него (б.р. – Башар ал-Асад) гледаха като на нещо като зубрачът-компютърджия. Беше очен доктор, живял в Лондон, имаше за брачна половинка британка от сирийски генезис. Беше по всевъзможен метод отчужден от политическия живот на страната си. Не демонстрира интерес, не беше служил в армията, нищо.
Нийл Килиам, английски специалист по Близкоизточни въпроси, за Башар ал-Асад до 1994 година
Сега се усмихва
Някъде, надълбоко в своите стоманенобетонни лабиринти, диктаторът се усмихва. Башар ал-Асад, президентът на Сирия, заложи, че може да употребява химически оръжия, с цел да подсигурява победа в атака, която се организираше на подстъпите към столицата на страната му, и че той и режимът му ще оцелеят, без значение какви ограничения ще предприеме светът в отговор. И беше изцяло прав.
Декстър Филкинс, публицист в сп. „ Ню Йоркър “
Трябва да победи
Единственият метод да се спасят човешки животи в Сирия, е да оставим Асад да завоюва допустимо най-бързо. Алепо беше касапница през 2016 година, само че откогато падна още веднъж под контрола на силите на Асад, излизат фотоси с хора, разхождащи се през възобновения му парк. Ужасно е, че би трябвало да живеят под Асад, само че най-малко са живи. Тиранията е за предпочитане пред една безкрайна и безполезна война.
Макс Буут, специалист по сигурността към Съвета по интернационалните връзки, САЩ
Първи, несъмнено, президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп, който се поздрави с „ сполучливо изпълнена задача “ – по подигравка на ориста израз, който американските политици заобикалят по всякакъв начин последните 15 години по отношение на Близкия Изток. Откакто Джордж Буш-младши разгласи безусловно същото от борда на американският самолотеносач „ Ейбрахам Линкълн “ през май 2003 година във връзка на войната в Ирак и свалянето на Саддам Хюсеин. Всички си спомняме какво последва – по един или различен метод, протичащото се в Сирия в този момент. След Тръмп пред камерите се появи английският министър председател Тереза Мей, с дежурното си към този момент изражение на „ многострадална Геновева “, да рапортува и тя. Президентите на Франция и Русия Еманюел Макрон и Владимир Путин последваха с писмени изказвания и роторът се завъртя. Генералите, министрите, военните специалисти, публицистите от всички краища на планетата – мнения, разбори, оценки. Световните малките екрани предаваха през уикенда фрагменти със сирийски жители, които стачкуват по улиците на Дамаск против въздушните удари и в поддръжка на своят президент. А от самия Башар ал-Асад нито гък – единствено агитационен осем-секунден клип по какъв начин „ отивал на работа “ след бомбардировките.
Сетиха се очевидно някъде, че по този начин не може да мине, и по здрач в събота на бърза ръка от сирийската държавна работа пуснаха до огромните международни организации един къс циркуляр от името на титуляра, изказване на сирийския президент, пристигнало от телефонния диалог с сътрудника му от Иран Хасан Роухани същия ден. Който нищо чудно да е бил индивидът, обадил се да попита президента на Сирия, за какво мълчи като пукел, до момента в който Запада го бомбардира и целия свят го гледа. Хубаво е да знаеш, че някой толкоз доста мисли за здравето ти. Пък било то и с наяве користни цели. Руските организации се включиха от своя страна в неделя по обяд с цитати от диалози на Башар ал-Асад с техни депутати, които в същия ден били на аудиенция в Дамаск. И потвърдиха, че е в положително здраве и с висок военен дух. Молодец!
От една страна е изцяло правилно, че за тези седем години революция в Сирия президентът Башар ал-Асад в никакъв случай не е бил изключително забележим пред медиите. Но даже през 2013 година, когато със съдействието на Русия, специалисти от Организация на обединените нации му разглобиха химическата стратегия и изнесоха мощностите й, с цел да избегне западна военна намеса, излезе да се отбрани. Даваше изказвания пред публицисти, изявленията за Би Би Си и „ Ал Джазира “, и т. н. А в този момент с толкоз доста „ настойници “ на Сирия, очевидно към този момент е решил напълно да не си дава напън.
Защото без да търсим непотребна нервност, само че цялата драма към нападението с химическо оръжие против спокойно население в окупираното до скоро от бунтовниците против Асад предградие на Дамаск – Дума, и последвалите въздушни удари от Запада, като поредност от събития, пристигнаха единствено дни след оповестяването на тройния съюз за ориста на Сирия. Който потвърдиха в Анкара на 4 април президентите на Русия, Иран и Турция – Владимир Путин, Хасан Роухани и Реджеп Тайп Ердоган. Първите двама постоянно поддръжници на Асад, а последният до момента интензивно подкрепял най-различни бунтовници, опитващи се да смъкват режима му. И тъй като ползите на тези съответни три страни в Сирия са толкоз разнообразни – от геополитически и стратегически, до стопански и търговски, да мълчи в този момент, за Башар ал-Асад значи само, че както всички допускаме, от дълго време няма думата за това какво се случва със личната му страна. Или ще се случва отсега нататък.
При което състояние, да разкажем накратко за Башар ал-Асад дотук. Вторият наследник на някогашния сирийски водач Хафез ал-Асад е роден на 11 септември 1965 година в Дамаск. Завършва междинното си обучение във френско частно учебно заведение в сирийската столица през 1982 година, а оттова се записва да следва медицина. С тапията в джоба през 1992 година лекар Башар ал-Асад стартира специализация в болница в Лондон. И животът евентуално е бил прелестен в идващите две години, до момента в който през 1994 година гласеният за правоприемник на Хафез ал-Асад отпред на Сирия негов по-голям брат, Басел, не умира в автомобилна злополука. Башар е привикан по-спешност в Дамаск и проектите му за живота се трансформират вечно. Записват го във военната академия в Хомс и за пет години е повдигнат до чин генерал-лейтенант. От края на 1998 година Башар ал-Асад командва сирийското военно наличие в Ливан. По волята на татко си, със гибелта му през 2000 година, Башар е определен за 19-ият и нищо чудно последният, президент на Сирия. Който се огъна под интернационален напън след убийството на видния ливански политик Рафик Харири през 2005 година и изтегли армията си от Ливан, прекратявайки над 30-годишната окупация. А Арабската пролет от 2011 година разпали в страната му кървавата революция, която продължава и до през днешния ден.
По компетентност е офталмолог
Башар ал-Асад се дипломира като лекар по офталмология от Сирийския държавен университет в Дамаск през 1998 година В идващите четири години работи по специалността в централната военна болница в столицата на Сирия. За да продължи развиването си в тази област, през 1992 година отпътува за Лондон, където, в случай че не съумява да направи кариера поради събитията към кончината на брат му, най-малко се среща със брачната половинка си Асма ал-Асад, с която имат три деца.
ЗА НЕГО
Нямаше интерес към политика
На него (б.р. – Башар ал-Асад) гледаха като на нещо като зубрачът-компютърджия. Беше очен доктор, живял в Лондон, имаше за брачна половинка британка от сирийски генезис. Беше по всевъзможен метод отчужден от политическия живот на страната си. Не демонстрира интерес, не беше служил в армията, нищо.
Нийл Килиам, английски специалист по Близкоизточни въпроси, за Башар ал-Асад до 1994 година
Сега се усмихва
Някъде, надълбоко в своите стоманенобетонни лабиринти, диктаторът се усмихва. Башар ал-Асад, президентът на Сирия, заложи, че може да употребява химически оръжия, с цел да подсигурява победа в атака, която се организираше на подстъпите към столицата на страната му, и че той и режимът му ще оцелеят, без значение какви ограничения ще предприеме светът в отговор. И беше изцяло прав.
Декстър Филкинс, публицист в сп. „ Ню Йоркър “
Трябва да победи
Единственият метод да се спасят човешки животи в Сирия, е да оставим Асад да завоюва допустимо най-бързо. Алепо беше касапница през 2016 година, само че откогато падна още веднъж под контрола на силите на Асад, излизат фотоси с хора, разхождащи се през възобновения му парк. Ужасно е, че би трябвало да живеят под Асад, само че най-малко са живи. Тиранията е за предпочитане пред една безкрайна и безполезна война.
Макс Буут, специалист по сигурността към Съвета по интернационалните връзки, САЩ
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ