`Къде се чупи образованието?
„ Няма по какъв начин учебното заведение да свърши цялата работа – и да образова, и да възпитава – това е казусът на нашето общество. Няма по какъв начин то да е единственият провинен за успеваемостта на учениците и по-късно накъде се движи обществото „.
Това сподели пред БНР Неда Кристанова, шеф на Института по обучение към Министерството на образованието и науката (МОН), преди този момент Център за надзор и оценка на качеството в образованието, който от 2006 година е координатор на проучването PISA.
„ Влиянието на средата, в която се намира ученикът, е доста мощно. Примерът са телефоните в клас . В момента водим спор дали да се забранят телефоните в час, или – не. Ние сме една от първите три страни, в които учениците споделят, че или техните телефони ги разсейват в час, или пък телефоните на другите. Това се вижда от тестванията PISA. Това е просто деяние – разбираме се и не се употребяват телефоните, само че не става по този начин “.
Има още доста какво да създадем, с цел да променим резултатите от PISA, които ни слагат устойчиво в ниските равнища на достижения , акцентира още тя и разяснява:
„ Трябва да се направи някаква постоянна стратегия какво да се промени, макар че МОН подхваща някакви стъпки – в тестванията за 7-и и 10-и клас има от ден на ден въпроси, които са с практическа ориентирана. Задачите на PISA са с доста текст и би трябвало да се акцентира доста на четенето – даже и по естествените науки и математиката. Четенето е нещо, по което би трябвало да се работи в учебното заведение . И от нашето външно оценяване се вижда, че тези въпроси, които са с така наречен свободен отговор, в който учениците би трябвало да напишат нещо, откакто почетат, резултатите там са по-ниски от другите задания “.
Адриан Николов от Института за пазарна стопанска система (ИПИ), които в края на декември разгласиха разбор „ „, посочи, че
„ Нещо се чупи в 5-и до към 7-и клас , защото доста неща се трансформират в този стадий на училищното обучение. Минава се от един учител, който е по всичко, към доста преподаватели. Другото е, че доста по-бързо се академизира материалът – много по-тежко образователно наличие се вкарва след 5-и клас. Затова най-важна е четивността и грамотността, тъй като това е в основата на този неуспех „.
„ Фокус би трябвало да бъде подложен върху фундаменталните дисциплини – математиката, четенето и владеенето на език, върху които почива структурата на всички останали изучвани дисциплини, с цел да се предотврати общо закъснение “, е заключението в разбора на ИПИ.
Училището би трябвало да поправя неравенствата във опциите в фамилната среда и да изравнява тези огромни разлики сред другите семейства, акцентира Николов.
„ България е европейската страна, която минимум съумява да поправя неравенствата в старта на учениците и не може да изравни тези резултати. Това е доста ясна диагноза за фокуса на нашето обучение и неговото умеене да води до позитивен учебен резултат “.
По думите му резултатите от проучванията демонстрират „ неуспех на просветителната система да докара до най-малко качествено приблизително равнище и да изтласка учениците, които са на дъното, до базисно притежаване на математика и на естествени науки “.
„ Не единствено родителите на възпитаници, а като цяло и обществото – всички би трябвало да се съгласим, че образованието е най-важното и да забележим какво можем да създадем , с цел да върви напред страната “, безапелационна беше Неда Кристанова.
Според старши икономиста от ИПИ главното, което би трябвало да се промени незабавно, е финансирането на учебните заведения:
„ Другото е реформиране на просветителните стратегии в посока самостоятелност на преподавателите и на обособените учебни заведения “.
Интервюто на Явор Стаматов с Неда Кристанова и Адриан Николов в предаването „ Неделя 150 “ можете да чуете от звуковия файл.
Това сподели пред БНР Неда Кристанова, шеф на Института по обучение към Министерството на образованието и науката (МОН), преди този момент Център за надзор и оценка на качеството в образованието, който от 2006 година е координатор на проучването PISA.
„ Влиянието на средата, в която се намира ученикът, е доста мощно. Примерът са телефоните в клас . В момента водим спор дали да се забранят телефоните в час, или – не. Ние сме една от първите три страни, в които учениците споделят, че или техните телефони ги разсейват в час, или пък телефоните на другите. Това се вижда от тестванията PISA. Това е просто деяние – разбираме се и не се употребяват телефоните, само че не става по този начин “.
Има още доста какво да създадем, с цел да променим резултатите от PISA, които ни слагат устойчиво в ниските равнища на достижения , акцентира още тя и разяснява:
„ Трябва да се направи някаква постоянна стратегия какво да се промени, макар че МОН подхваща някакви стъпки – в тестванията за 7-и и 10-и клас има от ден на ден въпроси, които са с практическа ориентирана. Задачите на PISA са с доста текст и би трябвало да се акцентира доста на четенето – даже и по естествените науки и математиката. Четенето е нещо, по което би трябвало да се работи в учебното заведение . И от нашето външно оценяване се вижда, че тези въпроси, които са с така наречен свободен отговор, в който учениците би трябвало да напишат нещо, откакто почетат, резултатите там са по-ниски от другите задания “.
Адриан Николов от Института за пазарна стопанска система (ИПИ), които в края на декември разгласиха разбор „ „, посочи, че
„ Нещо се чупи в 5-и до към 7-и клас , защото доста неща се трансформират в този стадий на училищното обучение. Минава се от един учител, който е по всичко, към доста преподаватели. Другото е, че доста по-бързо се академизира материалът – много по-тежко образователно наличие се вкарва след 5-и клас. Затова най-важна е четивността и грамотността, тъй като това е в основата на този неуспех „.
„ Фокус би трябвало да бъде подложен върху фундаменталните дисциплини – математиката, четенето и владеенето на език, върху които почива структурата на всички останали изучвани дисциплини, с цел да се предотврати общо закъснение “, е заключението в разбора на ИПИ.
Училището би трябвало да поправя неравенствата във опциите в фамилната среда и да изравнява тези огромни разлики сред другите семейства, акцентира Николов.
„ България е европейската страна, която минимум съумява да поправя неравенствата в старта на учениците и не може да изравни тези резултати. Това е доста ясна диагноза за фокуса на нашето обучение и неговото умеене да води до позитивен учебен резултат “.
По думите му резултатите от проучванията демонстрират „ неуспех на просветителната система да докара до най-малко качествено приблизително равнище и да изтласка учениците, които са на дъното, до базисно притежаване на математика и на естествени науки “.
„ Не единствено родителите на възпитаници, а като цяло и обществото – всички би трябвало да се съгласим, че образованието е най-важното и да забележим какво можем да създадем , с цел да върви напред страната “, безапелационна беше Неда Кристанова.
Според старши икономиста от ИПИ главното, което би трябвало да се промени незабавно, е финансирането на учебните заведения:
„ Другото е реформиране на просветителните стратегии в посока самостоятелност на преподавателите и на обособените учебни заведения “.
Интервюто на Явор Стаматов с Неда Кристанова и Адриан Николов в предаването „ Неделя 150 “ можете да чуете от звуковия файл.
Източник: front.bg
КОМЕНТАРИ