Румен Гълъбинов: Казусът с „Олимпик” е прецедент
Няма по какъв начин „ Гражданска отговорност “ да скочи фрапантно и за малко време, счита финансистът и някогашен зам.-председател на КФН.
Казусът с кипърския „ Олимпик “ е казус. За първи път се случва банкрут на клон на застрахователна компания, която е отвън България. От тук произлязоха и редица въпроси. Преди време и у нас имахме сходни проблеми с локални застрахователни компании. Мисля, че регулаторът, в лицето на Комисията за финансов контрол, си свърши работата. Друг е въпросът за връзката с надзора в Кипър и с обществеността в България, тъй че хората по-бързо да схванат какво е положението и всеки да си предприеме дейности.
Това, което ни чака в този момент е да се разрешат минимум три неща. Първото – по какъв начин да се заплати на към този момент зародилите вреди и по какъв начин да се платят компенсации на клиентите и на потърпевшите лица от към този момент настъпили застрахователни събития преди датата на оповестяване на банкрута.Това би могло да стане от българските гаранционни схеми и по-късно да се потърсят искания от кипърската страна за възобновяване на разноските.
Другият въпрос е за възобновяване, в случай че е допустимо, на предплатено импортирани застрахователни награди и вноски по полици преди да бъдат прекъснати. Има хора, които са внесли вноски и предплатено са предплатили, само че не могат да употребяват тази лавица. Те би трябвало да отидат в друга застрахователна компания и да създадат нова лавица, което е спомагателен разход. Може да се намерения дали е допустимо да се възстановят тези вноски.
Третият въпрос, който би зародил, е за вреди, които са зародили, само че не са предявени. Може след банкрута на „ Олимпик “ да се появят нови, необявявани вреди и за тях да се търсят искания за заплащане на компенсации.
На дневен ред идва и въпросът от кое място ще се вземат парите за компенсации. Мисля, че няма потребност страната да взима пари от бюджета, защото има задоволително гаранционни схеми в страната. Имаме Гаранционния фонд за „ Гражданска отговорност “, имаме Обезпечителен фонд при положение на банкрут на застрахователно сдружение, имаме и гаранционните механизми на Българските автомобилни застрахователи по линия на „ Зелена карта “. От всичките тези механизми би могло да се заплати на хората, с цел да не вървят в Кипър да си търсят.
В медиите се появи и търсене на взаимовръзка за фрапантен скок на „ Гражданска отговорност “ и банкрута на „ Олимпик “. Не би трябвало да се търси връзка. По-скоро цената на „ Гражданска отговорност “ би трябвало да е едно уравновесено съответствие с приходите. При състояние, че над 2 млн. души в България вършат този вид застраховка, явно е, че визира огромна част от популацията. Ако някой желае да усилва цената - няма по какъв начин да стане за малко време, съгласно приходите и стандарта. Разбира се, лимитите на отговорност се подвигнаха доста през последните години и са съпоставими с тези в Западна Европа. България към момента изостава във връзка с междинните суми на платените компенсации, и в цената. Това нещо би трябвало да се движи нагоре гладко с увеличение на приходите и стандарта на живот.
Появиха се изказвания, че „ Гражданска отговорност “ за колите може да доближи до 800 лв.. Тази цена може да е за камион, който прави интернационалните товарни транспорти, само че за лек автомобил, изключително от ниския и междинния клас, е прекомерно висока цена за България. Вероятно някой ден ще имаме и такива цени. Моят съвет е да не се вършат такива прогнози за фрапантно нарастване на цената.
Моят съвет към ощетените е преди всичко да сключат нова „ Гражданска отговорност “ на друго място, тъй като полиците към този момент са прекъснати. При сключването на нова застраховка да ревизират, с цел да е годна и в чужбина, когато пътуват да не са без „ Зелена карта “ и да си избират деликатно сътрудниците, които вършат бизнес и подписват покупко-продажби.
Появиха се анализатори, които съпоставиха „ Олимпик “ с КТБ. Мисля, че аналогията е доста далечна, тъй като едно е банка друго е застрахователно сдружение. Фалиралата банка е локално юридическо лице, а кипърското сдружение е клон. Освен това гаранционният механизъм за гарантиране на депозитите при банките, а при застраховането – различен. Има близки сходства, само че една такава директна прилика не бих направил. Както и не бих направил прилика за аргументите за банкрута на „ Олимпик “ и КТБ.
Казусът „ Олимпик “ не трябва също да се счита, че предстоят още банкрути. Има задоволително благоприятни условия да се въздейства за укрепване на системата.От този случай е доста значимо да извлечем изгода и поука. Когато споделяме, че е казус, може би всички в сектора не са готови. Отсега нататък да не се повтаря. В тази връзка е доста значимо, че се приготвяме за кандидатстване в „ чакалнята “ на еврозоната. Предстои ни нов обзор на финансовия бранш – в това число банков и небанков, което значи, че ще банкрутът ще способства за още един по-строг взор върху системата. Заздравяване и капитализиране на системата и следващата година по същото да имаме още по-голяма убеденост да кажем, че сме си научили урока след банкрута на „ Олимпик “. /БГНЕС
------------------------------------------------------
Румен Гълъбинов, икономист, някогашен заместник-председател на Комисията за финансов контрол.
Казусът с кипърския „ Олимпик “ е казус. За първи път се случва банкрут на клон на застрахователна компания, която е отвън България. От тук произлязоха и редица въпроси. Преди време и у нас имахме сходни проблеми с локални застрахователни компании. Мисля, че регулаторът, в лицето на Комисията за финансов контрол, си свърши работата. Друг е въпросът за връзката с надзора в Кипър и с обществеността в България, тъй че хората по-бързо да схванат какво е положението и всеки да си предприеме дейности.
Това, което ни чака в този момент е да се разрешат минимум три неща. Първото – по какъв начин да се заплати на към този момент зародилите вреди и по какъв начин да се платят компенсации на клиентите и на потърпевшите лица от към този момент настъпили застрахователни събития преди датата на оповестяване на банкрута.Това би могло да стане от българските гаранционни схеми и по-късно да се потърсят искания от кипърската страна за възобновяване на разноските.
Другият въпрос е за възобновяване, в случай че е допустимо, на предплатено импортирани застрахователни награди и вноски по полици преди да бъдат прекъснати. Има хора, които са внесли вноски и предплатено са предплатили, само че не могат да употребяват тази лавица. Те би трябвало да отидат в друга застрахователна компания и да създадат нова лавица, което е спомагателен разход. Може да се намерения дали е допустимо да се възстановят тези вноски.
Третият въпрос, който би зародил, е за вреди, които са зародили, само че не са предявени. Може след банкрута на „ Олимпик “ да се появят нови, необявявани вреди и за тях да се търсят искания за заплащане на компенсации.
На дневен ред идва и въпросът от кое място ще се вземат парите за компенсации. Мисля, че няма потребност страната да взима пари от бюджета, защото има задоволително гаранционни схеми в страната. Имаме Гаранционния фонд за „ Гражданска отговорност “, имаме Обезпечителен фонд при положение на банкрут на застрахователно сдружение, имаме и гаранционните механизми на Българските автомобилни застрахователи по линия на „ Зелена карта “. От всичките тези механизми би могло да се заплати на хората, с цел да не вървят в Кипър да си търсят.
В медиите се появи и търсене на взаимовръзка за фрапантен скок на „ Гражданска отговорност “ и банкрута на „ Олимпик “. Не би трябвало да се търси връзка. По-скоро цената на „ Гражданска отговорност “ би трябвало да е едно уравновесено съответствие с приходите. При състояние, че над 2 млн. души в България вършат този вид застраховка, явно е, че визира огромна част от популацията. Ако някой желае да усилва цената - няма по какъв начин да стане за малко време, съгласно приходите и стандарта. Разбира се, лимитите на отговорност се подвигнаха доста през последните години и са съпоставими с тези в Западна Европа. България към момента изостава във връзка с междинните суми на платените компенсации, и в цената. Това нещо би трябвало да се движи нагоре гладко с увеличение на приходите и стандарта на живот.
Появиха се изказвания, че „ Гражданска отговорност “ за колите може да доближи до 800 лв.. Тази цена може да е за камион, който прави интернационалните товарни транспорти, само че за лек автомобил, изключително от ниския и междинния клас, е прекомерно висока цена за България. Вероятно някой ден ще имаме и такива цени. Моят съвет е да не се вършат такива прогнози за фрапантно нарастване на цената.
Моят съвет към ощетените е преди всичко да сключат нова „ Гражданска отговорност “ на друго място, тъй като полиците към този момент са прекъснати. При сключването на нова застраховка да ревизират, с цел да е годна и в чужбина, когато пътуват да не са без „ Зелена карта “ и да си избират деликатно сътрудниците, които вършат бизнес и подписват покупко-продажби.
Появиха се анализатори, които съпоставиха „ Олимпик “ с КТБ. Мисля, че аналогията е доста далечна, тъй като едно е банка друго е застрахователно сдружение. Фалиралата банка е локално юридическо лице, а кипърското сдружение е клон. Освен това гаранционният механизъм за гарантиране на депозитите при банките, а при застраховането – различен. Има близки сходства, само че една такава директна прилика не бих направил. Както и не бих направил прилика за аргументите за банкрута на „ Олимпик “ и КТБ.
Казусът „ Олимпик “ не трябва също да се счита, че предстоят още банкрути. Има задоволително благоприятни условия да се въздейства за укрепване на системата.От този случай е доста значимо да извлечем изгода и поука. Когато споделяме, че е казус, може би всички в сектора не са готови. Отсега нататък да не се повтаря. В тази връзка е доста значимо, че се приготвяме за кандидатстване в „ чакалнята “ на еврозоната. Предстои ни нов обзор на финансовия бранш – в това число банков и небанков, което значи, че ще банкрутът ще способства за още един по-строг взор върху системата. Заздравяване и капитализиране на системата и следващата година по същото да имаме още по-голяма убеденост да кажем, че сме си научили урока след банкрута на „ Олимпик “. /БГНЕС
------------------------------------------------------
Румен Гълъбинов, икономист, някогашен заместник-председател на Комисията за финансов контрол.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ