Месецът на развенчаните илюзии
Няма по какъв начин да не стартира с Джей Пауъл и посланието му, че лихвите се покачват, с цел да останат високи и инфлацията да слезе под магическото ниво от 2 на 100. Резултатите от тази политика ще бъдат меко казано мъчителни за пазара на труда и за стопанската система като цяло. Вероятно и за финансовите пазари, които са привикнали с евтината ликвидност и високата възвръщаемост, коментира Цветослав Цачев, основен капиталов съветник в " Елана Трейдинг ". За да се смъкна трайно инфлацията, ще е нужна най-малко една година на високи лихви. През това време те ще смъкват потреблението до точка, от която би трябвало безработицата да се увеличи и да спре растежът на разноските за труд. Така ще има свободен потенциал на пазара на труда, който да се трансформира в главен фактор за задържане на инфлацията под 2% годишно. Разликата с предходната пазарна парадигма е огромна. Инвеститорите одобряваха, че Федералният запас ще качи лихвата към 3.5%-4%, от това стопанската система ще се забави и банкерите ще бъдат принудени да наливат пари и да смъкват лихвите. Тоест, още веднъж да завъртят цикъла на тласъци.
Пауъл даде амбициозна поръчка да промени политиката. И даже да остане в историята по сходство на Пол Волкър преди четири десетилетия. Засега той единствено развенча илюзиите, че Уолстрийт постоянно може да разчита на неограничен паричен запас. И, че стопанската система ще пострада при този развой на битка с инфлацията. За първото мога да кажа, че даже ме изненада – централните банкери няма по какъв начин да не знаят ролята си в целия развой на образуване на инфлацията. Но да си го признаят и да трансформират тактиката си, в това число и да устоят на натиска на политиците, това би трябвало да го видя, с цел да допускам. Процесът на връщане към естественото ще бъде дълъг, тъй като не може за година-две да бъдат заличени над десетилетие на нарастване на салдото на банката за 8 трилиона $. Икономиката /особено хората с по-ниски доходи/ през това време ще би трябвало да платят цената на харчовете до момента. Но в случай че се фокусираме върху идващите 12 месеца, рецесията излиза на дневен ред. Фондовият пазар не приема тази действителност, тъй като
Корпоративните облаги са повече от положителни
Но на макро-ниво обстановката е друга. Инфлацията унищожава потреблението, а идната зима за северното полукълбо ще донесе шокови сметки. Енергетиката е огромното предизвикателство и за централните банкери. Те не могат да основават електричество и нефт. Но не желаят да вземат участие повече в основаването на пари, с които да се заплащат ресурсите. Което значи, че рецесията е неизбежна. Не мисля, че това е изненада за вложителите. А по-скоро Уолстрийт не дооценява рисковете, в това число и от намаляването на салдото на Федералния запас. Това се вижда най-добре на пазара на облигации. Кривата на доходността е с негативен надолнище, както се случва преди всяка криза. 10-годишните държавни бумаги са на приход от 3.20%, което е доста покрай пиковите стойности от юни. По-важното е, че тези бумаги са имали по-висок приход единствено за броени седмици през последните 10 години. Това е спирачка за стопанската система и финансите, която сега е натисната. Доходността стои на 3.20%, макар упованията, че лихвите ще са на 4% през по-голяма част от идната година. Дали вложителите в облигации, които се водят главно от положението на стопанската система, не смятат, че рецесията ще бъде сериозна и капиталите би трябвало да се пазят? Това следва да забележим, само че индикациите са тъкмо в тази посока.
Какво да чакаме, в случай че приходът се покачи още?
Фед ще продава ипотечни облигации, дружно с падежирането на държавните бумаги. Това значи, че доходността по ипотечните заеми ще пораства и от там охлаждането на строителството и на пазара на парцели ще се усеща по-силно. Не го назовавам рецесия, а преоценка на тези активи. Но в някакъв избран миг ще се усеща като рецесия. Същото се отнася и за вложенията в акции. Някои към този момент паднаха доста, тъй като бяха прекомерно надценени. Други занапред ще получат обективна оценка. Федералният запас има желание да понижи салдото си с 2 трилиона $, което би трябвало да е три пъти повече по отношение на предходния подобен опит от 2018-19 година Което значи, че салдото сред търсенето и предлагането на държавни облигации също ще се промени в интерес на повишение на прихода. Не считам, че ще бъде осезаемо, тъй като през 2019 година имаше огромно намаляване на доходността на дълготрайните бумаги в процеса на намаляването на салдото на централната банка. Но даже и 40-50 б. п. растеж на прихода ще се отрази в спомагателни покупки на долари. Златото ще продължи да бъде под напън, само че не поради повишението на прихода, а тъй като доларът нараства. Трендът на златото по отношение на еврото остава нагоре. Натискът върху софтуерния бранш също ще ускори, в това число и заради валутните курсове, от които ще пострадат приходите отвън Съединени американски щати на компаниите.
Еврото последователно губи позиции на валутния пазар. Японската йена прави същото, само че с двойно по-големи темпове. Още няма сигнал за превръщане на $. Очаквам дъното на еврото да се дължи освен на повишението на доходността, само че и на страха на вложителите. Тези фактори не са достигнали своите пикови стойности, по тази причина и 0.90 EUR/USD наподобява постижима цел в границите на няколко тримесечия.
Краят на растежа в мечия пазар
S&P 500 направи 19% напредък от началото на юни доникъде на август. А NASDAQ 100 осъществя 24% повишаване. Това е особено за стадиите на бърз напредък по време на мечи пазар, а Пауъл бързо заличи множеството от тези облаги. Септември и октомври са сезонно мощни месеци за Уолстрийт и единствено рядко се следят огромни сривове на показателите. Не чакам повтаряне на 2008 година, само че пътят на акциите, където срещат по-малко опозиция, е надолу. Корпоративните облаги се оказаха по-добри от упованията за второто тримесечие. Анализаторите последователно ревизират прогнозите си надолу. Рецесията се прави оценка като възходящ риск, само че който няма да докара до значително понижение на корпоративните облаги. „ Болката “, за която Пауъл приказва, към момента не е регистрирана от пазара. Настроенията на пазара последователно се трансформират от лакомия към боязън, само че положителната вест се крие във високото ниво на пут вариантите. Инвеститорите към този момент са застраховали активите си и под паника разпродажби няма да има. Есенните месеци обаче ще донесат плавното осъзнаване на сложната реалност, в която се намира международната стопанска система.
Пауъл даде амбициозна поръчка да промени политиката. И даже да остане в историята по сходство на Пол Волкър преди четири десетилетия. Засега той единствено развенча илюзиите, че Уолстрийт постоянно може да разчита на неограничен паричен запас. И, че стопанската система ще пострада при този развой на битка с инфлацията. За първото мога да кажа, че даже ме изненада – централните банкери няма по какъв начин да не знаят ролята си в целия развой на образуване на инфлацията. Но да си го признаят и да трансформират тактиката си, в това число и да устоят на натиска на политиците, това би трябвало да го видя, с цел да допускам. Процесът на връщане към естественото ще бъде дълъг, тъй като не може за година-две да бъдат заличени над десетилетие на нарастване на салдото на банката за 8 трилиона $. Икономиката /особено хората с по-ниски доходи/ през това време ще би трябвало да платят цената на харчовете до момента. Но в случай че се фокусираме върху идващите 12 месеца, рецесията излиза на дневен ред. Фондовият пазар не приема тази действителност, тъй като
Корпоративните облаги са повече от положителни
Но на макро-ниво обстановката е друга. Инфлацията унищожава потреблението, а идната зима за северното полукълбо ще донесе шокови сметки. Енергетиката е огромното предизвикателство и за централните банкери. Те не могат да основават електричество и нефт. Но не желаят да вземат участие повече в основаването на пари, с които да се заплащат ресурсите. Което значи, че рецесията е неизбежна. Не мисля, че това е изненада за вложителите. А по-скоро Уолстрийт не дооценява рисковете, в това число и от намаляването на салдото на Федералния запас. Това се вижда най-добре на пазара на облигации. Кривата на доходността е с негативен надолнище, както се случва преди всяка криза. 10-годишните държавни бумаги са на приход от 3.20%, което е доста покрай пиковите стойности от юни. По-важното е, че тези бумаги са имали по-висок приход единствено за броени седмици през последните 10 години. Това е спирачка за стопанската система и финансите, която сега е натисната. Доходността стои на 3.20%, макар упованията, че лихвите ще са на 4% през по-голяма част от идната година. Дали вложителите в облигации, които се водят главно от положението на стопанската система, не смятат, че рецесията ще бъде сериозна и капиталите би трябвало да се пазят? Това следва да забележим, само че индикациите са тъкмо в тази посока.
Какво да чакаме, в случай че приходът се покачи още?
Фед ще продава ипотечни облигации, дружно с падежирането на държавните бумаги. Това значи, че доходността по ипотечните заеми ще пораства и от там охлаждането на строителството и на пазара на парцели ще се усеща по-силно. Не го назовавам рецесия, а преоценка на тези активи. Но в някакъв избран миг ще се усеща като рецесия. Същото се отнася и за вложенията в акции. Някои към този момент паднаха доста, тъй като бяха прекомерно надценени. Други занапред ще получат обективна оценка. Федералният запас има желание да понижи салдото си с 2 трилиона $, което би трябвало да е три пъти повече по отношение на предходния подобен опит от 2018-19 година Което значи, че салдото сред търсенето и предлагането на държавни облигации също ще се промени в интерес на повишение на прихода. Не считам, че ще бъде осезаемо, тъй като през 2019 година имаше огромно намаляване на доходността на дълготрайните бумаги в процеса на намаляването на салдото на централната банка. Но даже и 40-50 б. п. растеж на прихода ще се отрази в спомагателни покупки на долари. Златото ще продължи да бъде под напън, само че не поради повишението на прихода, а тъй като доларът нараства. Трендът на златото по отношение на еврото остава нагоре. Натискът върху софтуерния бранш също ще ускори, в това число и заради валутните курсове, от които ще пострадат приходите отвън Съединени американски щати на компаниите.
Еврото последователно губи позиции на валутния пазар. Японската йена прави същото, само че с двойно по-големи темпове. Още няма сигнал за превръщане на $. Очаквам дъното на еврото да се дължи освен на повишението на доходността, само че и на страха на вложителите. Тези фактори не са достигнали своите пикови стойности, по тази причина и 0.90 EUR/USD наподобява постижима цел в границите на няколко тримесечия.
Краят на растежа в мечия пазар
S&P 500 направи 19% напредък от началото на юни доникъде на август. А NASDAQ 100 осъществя 24% повишаване. Това е особено за стадиите на бърз напредък по време на мечи пазар, а Пауъл бързо заличи множеството от тези облаги. Септември и октомври са сезонно мощни месеци за Уолстрийт и единствено рядко се следят огромни сривове на показателите. Не чакам повтаряне на 2008 година, само че пътят на акциите, където срещат по-малко опозиция, е надолу. Корпоративните облаги се оказаха по-добри от упованията за второто тримесечие. Анализаторите последователно ревизират прогнозите си надолу. Рецесията се прави оценка като възходящ риск, само че който няма да докара до значително понижение на корпоративните облаги. „ Болката “, за която Пауъл приказва, към момента не е регистрирана от пазара. Настроенията на пазара последователно се трансформират от лакомия към боязън, само че положителната вест се крие във високото ниво на пут вариантите. Инвеститорите към този момент са застраховали активите си и под паника разпродажби няма да има. Есенните месеци обаче ще донесат плавното осъзнаване на сложната реалност, в която се намира международната стопанска система.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ