Бойко Рашков срещу Иван Гешев: Онче-бонче
Няма по какъв начин да не признаем – служебният вътрешен министър Бойко Рашков не се отхвърля и играе комплицирана игра що се отнася до основния прокурор Иван Гешев. Но това е от тези (политически) игри, които могат да доведат до извънредно съществени промени за страната.
Играта е извънредно психическа. А Рашков (и хората зад него) явно залага на следното – невъзможното през днешния ден е евентуално на следващия ден. Това е базов принцип в логиката на психиката, който залага на следното – посредством твърдоглавие идва смяна. В природата това го виждаме да вземем за пример когато една река минава задоволително дълго време през камъни – камъните отстъпват и се трансформират в пясък. Да не влизам в картината на образци като течаща от тавана вода и какво става с тавана и съответната стена.
Рашков несъмнено влезе в ролята на реката, когато прати сигнал до един от заместниците на Гешев – Борислав Сарафов, шефа си. По този метод той показва какво съставлява институционалната работа. Защото доста бързо горещият картоф беше подхвърлен, вместо да бъде изработен даже опит за следствие – да каже следствието, че няма съображение, тъй като – едно, две, три, в логическа взаимозависимост и връзка. Вместо това, типично по български, остава чувството, че се крием от бурята.
А в България към момента доста хора презират и искрено ненавиждат скатаването. И това е логиката на психиката, на която Рашков разчита. Тя работи безотказно, исторически е потвърдено с куп образци – въпросът обаче е във времето.
Как може да се противодейства? Ако преобърнеш отрицателното, което почват да изпитват хората към теб, в положително. В случая с прокуратурата и Иван Гешев това би могло да се случи единствено в случай че има съответни грандиозни резултати в съда. С други думи, би трябвало да бъде направено нещо извънредно. Но не еднократно.
Не виждам никакъв късмет тази прокуратура да го направи. Още повече - кой е наблюдаващият прокурор по сигнала на Рашков против Гешев. И това в случай, че има експлицитна правосъдна процедура, която постановява, че няма причина да не се каже името на прокурора. Когато не се споделя с концепцията, че би трябвало да се брани въпросният прокурор, незабавно бих попитал - от КОЙ?
Такива вълнички по реката тежат. И ще стават от ден на ден. Иван Гешев в този момент е непреклонен. Днес. А на следващия ден? А вдругиден? След седмица? Месец? Година?
Автор: Ивайло Ачев
Още от АКТУАЛНО:
Играта е извънредно психическа. А Рашков (и хората зад него) явно залага на следното – невъзможното през днешния ден е евентуално на следващия ден. Това е базов принцип в логиката на психиката, който залага на следното – посредством твърдоглавие идва смяна. В природата това го виждаме да вземем за пример когато една река минава задоволително дълго време през камъни – камъните отстъпват и се трансформират в пясък. Да не влизам в картината на образци като течаща от тавана вода и какво става с тавана и съответната стена.
Рашков несъмнено влезе в ролята на реката, когато прати сигнал до един от заместниците на Гешев – Борислав Сарафов, шефа си. По този метод той показва какво съставлява институционалната работа. Защото доста бързо горещият картоф беше подхвърлен, вместо да бъде изработен даже опит за следствие – да каже следствието, че няма съображение, тъй като – едно, две, три, в логическа взаимозависимост и връзка. Вместо това, типично по български, остава чувството, че се крием от бурята.
А в България към момента доста хора презират и искрено ненавиждат скатаването. И това е логиката на психиката, на която Рашков разчита. Тя работи безотказно, исторически е потвърдено с куп образци – въпросът обаче е във времето.
Как може да се противодейства? Ако преобърнеш отрицателното, което почват да изпитват хората към теб, в положително. В случая с прокуратурата и Иван Гешев това би могло да се случи единствено в случай че има съответни грандиозни резултати в съда. С други думи, би трябвало да бъде направено нещо извънредно. Но не еднократно.
Не виждам никакъв късмет тази прокуратура да го направи. Още повече - кой е наблюдаващият прокурор по сигнала на Рашков против Гешев. И това в случай, че има експлицитна правосъдна процедура, която постановява, че няма причина да не се каже името на прокурора. Когато не се споделя с концепцията, че би трябвало да се брани въпросният прокурор, незабавно бих попитал - от КОЙ?
Такива вълнички по реката тежат. И ще стават от ден на ден. Иван Гешев в този момент е непреклонен. Днес. А на следващия ден? А вдругиден? След седмица? Месец? Година?
Автор: Ивайло Ачев
Още от АКТУАЛНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ