Няма как да го заобиколим: Земята има проблем с боклука.

...
Няма как да го заобиколим: Земята има проблем с боклука.
Коментари Харесай

Защо не можем да изпратим целия си боклук в Космоса?

Няма по какъв начин да го заобиколим : Земята има проблем с боклука . Особено на Запад: всяка година изхвърляме повече от два милиарда тона боклуци и единствено дребна част от тях се рециклират. Останалото? Вечен отпадък. 

Разбира се, на никого не му харесва да живее заобиколен от личните си боклуци - ето за какво сме подготвени на всичко, с цел да избегнем това. Опитвали сме се да ги погребваме, опитвали сме се да ги хвърляме в морето. Опитвали сме се да накараме по-бедните нации да живеят в него и да храним с него дивите животни, които след това умират в ужасни болки поради него. Но нищо от това не е жизнеспособно в дълготраен проект и опциите ни се изчерпват.

Затова някои хора - по-конкретно читателите на Popular Science - предложиха да мислим ексцентрично, с цел да решим казуса с боклука. И под „ кутия “ имаме поради... „ планета “.

И знаете ли какво? Това е обективен въпрос: за какво просто не изхвърлим всичкия си отпадък в Космоса?

Цената

Спомняте ли си по какъв начин преди няколко години Blue Origin изпратиха в космоса няколко души и някакъв човек похарчи 28 млн. $, с цел да се качи на борда, единствено с цел да съобщи, че този ден е „ прекомерно ангажиран “ , с цел да отиде в Космоса? Чудили ли сте се в миналото за какво пътуването е имало толкоз висока цена?

From: Why Can't We Send All Our Garbage Into Space?
— Perth Observatory (@perthobs)
Факт е, че въпреки разноските да са намалели фрапантно през последните няколко години, пътуването до Kосмоса към момента е скъпо начинание. Най-евтиният вид в последно време евентуално е Falcon 9, който (когато работи) излиза към 1200 $ на кг потребен товар - и то единствено за постигане на ниска околоземна орбита.

Затова изхвърлянето на нашите отпадъци в Космоса „ въобще не е рентабилно “ , споделя Джон Л. Красидис, професор по механично и галактическо инженерство в Държавния университет на Ню Йорк в Бъфало, пред Popular Science. „ За задачата е нужна огромна двигателна сила и доста гориво. “

Което - до момента в който сме на тематиката...

Замърсяването

Вижте, никой не харесва гледката на голяма купчина отпадък - само че да се отървем от него по метод, който може напряко да унищожи озоновия пласт посредством всеобщо изхвърляне на сажди и алуминиеви оксиди, може би не е най-хубавото решение.

Въздействието на изстрелването на ракети върху околната среда „ в никакъв случай не е било толкоз огромен проблем или фокус, тъй като броят на изстрелваните всяка година ракети е бил толкоз дребен “, споделя Кристофър Малоуни, учен-изследовател в Лабораторията за химически науки на НОАА, пред BBC Future през 2022 г. 

„ Сега, в случай че погледнете траекторията на промишлеността или предложенията на разнообразни държавни управления, то можем да чакаме десетократно нарастване на изстрелванията на ракети и излъчванията в границите на идващите 10 до 20 години и по тази причина внезапно това стартира да набира скорост във връзка с научните проучвания “, сподели той.

И по този начин, за какви излъчвания става дума? Един разбор на изстрелването на Falcon 9 през 2016 година откри, че при изпращането на ракетата в космоса в атмосферата са изхвърлени 116 тона CO2... единствено през първите 165 секунди. 

Това е едно изстрелване. Ако го увеличите до няколко милиарда тона отпадък, то стартира да наподобява малко по-малко екологично от... е, съвсем всичко друго.

И това при изискване, че остане там.

Безопасността

Говорихме за другите разноски за изпращане на неща в ниска околоземна орбита, само че има една доста добра причина това да не е задоволително.

„ Трябва да го изведете надалеч от въздействието на Земята “ , споделя Красидис пред Popular Science - с други думи, на най-малко 22 000 благи от повърхността. Ако не съумеете, предизвести той, всички тези боклуци ще се окажат просто на едно място с куп спътници и галактически отпадъци - и в последна сметка евентуално ще се върнат назад на нечий покрив.

Това не е хипербола. Всички сме виждали инцидентни заглавия за солидно парче ракета, което пада от небето в нечий заден двор, и сме склонни да мислим за всеки подобен случай като за случайност едно на милион. Но учените към този момент предизвестяват, че вероятността парчета от ракети безусловно да убият някого през идващото десетилетие е едно към 10, а внезапното увеличение на изстрелванията на ракети - като да вземем за пример, в случай че се опитваме да изпращаме милиарди тонове отпадък отвън Земята всяка година - би довело единствено до надлежно увеличение на случаите с парчета. 
Дори и да остане в орбита, нещата могат да се объркат. Нарича се синдром на Кеслер: кошмарният галактически сюжет, към който, според от това кой астрофизик питате, или към този момент се приближаваме, или следим началото му.   " Това е концепция, препоръчана от ученият от НАСА Доналд Кеслър през 1978 година Той сподели, че в случай че в орбита има прекалено много галактически отпадък, това може да докара до верижна реакция, при която от ден на ден обекти се сблъскват и в процеса на работа основават нов галактически отпадък, досега, в който орбитата на Земята стане неизползваема “, изясняват от Природонаучния музей. Разбира се, може би си мислите, че има елементарен отговор на този въпрос: просто изпратете боклука на Луната, Марс или някъде другаде. Е, за това...  Логистиката  Добре, като забравим за минута за разноските, замърсяването и всички останали неща - Луната наподобява като идеалното решение, нали? Там няма никой; няма животни, които да се отровят, или национални паркове, които да се разрушат. Не можеш даже да унищожиш озоновия пласт, тъй като там няма подобен. Тя на процедура се моли да бъде превърната в бунище.  Е, несъмнено, само че това зависи от това какъв брой дълготрайно мислите. 
„ Определено не желаете да изпращате нашите отпадъци около Луната. Той може да се разбие на Луната, нали? Искате ли боклукът ни да се натрупа на Луната? “ , споделя Красидис пред Popular Science.

Добре, а какво ще кажете за Марс? Със сигурност бихме могли да покрием алената планета напълно с отпадък и единственото, което би имало нещо срещу, са няколко самотни роувъра и някои хипотетични бактерии. Но още веднъж Красидис предизвестява, че сходен проект в последна сметка би могъл да се обърне против нас: „ Трябва да мислите за 200 години напред “, сподели той. „ Надяваме се, че ще колонизираме [Марс]. Не желаете и там да има отпадъци. “

Разбира се, постоянно има и нуклеарен вид. Какво ще стане, в случай че изстреляме всичкия си отпадък право в слънцето, както споделят всички мемове?

Вижте - това може да е осъществимо. Един ден. Но към този момент, споделя Красидис пред Popular Science, „ това просто не е рентабилно “. 

„ Първо, би трябвало да събереш всички тези неща, да ги поставиш на централно място, да натовариш толкоз доста отпадък на ракета (която не може да изстреля толкоз огромен товар) и по-късно да изпратиш този товар към слънцето “, изяснява той - като показва, че “можеш да изстреляш единствено несъмнено количество неща едновременно, нали? “

Като цяло, допусна той, това може да коства трилиони долари - и то без да се регистрират всички други проблеми, които към този момент споменахме. Така че, въпреки на доктрина това да е превъзходен проект, на процедура? Просто няма по какъв начин да се случи тъкмо в този момент.

Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в 
Източник: vesti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР