Емо Костадинов пред Марица: Германия е моят фаворит, Сърби...
- Няма огромен спорт без страна, само че и противоположното е правилно
- Байерн е върхът в клубната ми кариера, а Боби Робсън беше популярен треньор
- На 17 ноември постоянно се събираме и си спомняме за " Парк де Пренс "
- Емо, стартира ексцентрично откъм време международно състезание по футбол, финалът е седмица преди Коледа. Ще повлияе ли това по някакъв метод на тимовете?
- Наистина е извънредно време за международно състезание, аз също още не мога да привикна с тая мисъл. Но сезонът не е необикновен за футболистите. По това време на годината шампионатите са в разгара си, те би трябвало да са в топ форма. Условията в Катар са отлични, стадионите са доста близо един до различен, тъй че няма да има огромни дистанции за пътешестване. Доколкото слушам, продажбата на билети също върви чудесно, ще има доста аудитория. Това е прелестно за всеки футболист. Очаквам мондиалът в Катар да бъде сполучлив във всяко отношение.
- Вие персонално ще присъствате ли?
- Да, поканени сме управлението на БФС на мача на откриването и ще бъдем там.
- Може ли температурите в Катар да оказват помощ на някои тимове, които са привикнали с сходно време през ноември-декември?
- Не считам, че това ще е фактор. И сега в Европа не е толкоз студено, да кажем, че да свикваш от нула градуса на плюс 30. Отборите бързо ще се приспособяват.
Мануел Нойер и компания са любимец на Емо
- Да преминем към персоналния ви любимец за първенец?
- Аз постоянно съм имал желания към Германия. Сега не върша изключение. Мога да прибавя Бразилия и Аржентина към любимците.
- Германия, против който направихте оня популярен мач за 3:2 в София. Това ли е повода или от дете им симпатизирате?
- Не, просто постоянно са ми харесвали като неотстъпчивост и борбеност на терена. Никога не си любимец против германците. Играят с готовност, мощни са като колектив.
- Кой футболист ще е огромната звезда на мондиала? Или откритието?
- Все си мисля, че ще блесне някой от най-младите играчи. Не мога да загатна име. Може и да не е от известните.
- Възможно ли е някой от дребните тимове да направи сензация, както ние през 1994 години или Хърватия на два пъти?
- Ако ме питате за балкански отбор съответно, това може да бъде шампионата на Сърбия. Имат доста първокласен тим, страхотни млади играчи, положителни са на всички постове. Би трябвало да се показват сполучливо.
- Какво мислите за португалците, познавате ги чудесно, там прекарахте най-силните си години?
- Добър тим, имат задоволително футболисти, не ги виждам просто в ролята на огромен любимец.
- А и май има търкания с Роналдо, който е надалеч от положителните времена?
- Роналдо си остава класа. Смятам, че е събрал сили за едно последно огромно състезание.
- Играхте малко и в Испания, само че не споменавате „ Ла Фурия “ измежду любимците?
- Също доста мощен тим със страхотни млади играчи, които постановат от европейските финали насам. Това дава вяра за бъдещето, само че за настоящето международно ще им липсва опит във значимите моменти.
- Ще липсват ли на мондиала Италия, Салах и Холанд?
- Естествено. Трудно е да си показва огромно състезание без Италия, само че нямаха късмет в плейофите. Норвегия има мощно потомство, не е единствено Холанд. Това е футболът.
- И нашият селекционер Кръстаич залага на доста млади играчи, ще забележим ли България на идващия мондиал?
- Политиката в действителност е на тотално подмладяване. В първите мачове тимът сподели много насърчителен футбол. Но тези неща стават малко по малко. Не незабавно. Трябва да имаме самообладание, а и международните квалификации са нещо доста друго.
- Списанието ни неслучайно излизе на 17 ноември. Дали сте стотици изявленията по тематиката, в това число и в „ Марица “. Има ли нещо неразказано от оня популярен мач на " Парк де Пренс “ през 1993 година?
- Не. Всичко е разказано. Просто остава една велика дата. Още повече - на 17 ноември открихме и базата на националните тимове в Бояна.
- Имате ли табиет да събирате другари на тази дата и да вдигнете тост с по чаша вино?
- Да. Събираме се, не всеки път доста хора, спомняме си, описваме. Приятно е.
- Продължават ли да ви търсят френски публицисти за изявление във връзка оня популярен мач?
- Да, освен френски. Интересното е, че последно ми звъняха полски публицисти за головете ми и успеха в Париж.
- Изненадваща дестинация, защото не сте играли там. Всъщност, в коя страна изкарахте най-хубавите си години като футболист?
- В Порто имах прелестни моменти. Когато отпътувах там, тимът беше един от грандовете на Европа. Ние обаче продължихме да развиваме отбора, да подвигаме класата. Разбира се, максимален триумф в клубната ми кариера е присъединяване с Байерн във край на тогавашния шампионат за Купата на УЕФА. Имах и шанс да вкарам гол против Бордо във финала. Въобще, Байерн е върхът в клубната ми кариера.
- Чувал съм, че от треньорите боготворите починалия към този момент Боби Робсън, с който работихте в Порто? Той ли е номер 1?
- Наистина, имах благополучие да бъда при Боби Робсън, да не забравяме, че тогава негов асистент в Порто беше Жозе Моуриньо. Силен екип. Робсън знаеше по какъв начин да се отнася към футболистите. Не мога да не загатна и Трапатони в Байерн. Италианецът беше перфекционист във всяко отношение. След него пристигна Бекенбауер, няма потребност да го разясня.
- Последно, най-интересното от футболната година занапред стартира, само че спортната завършва. Каква беше тя за България?
- Виждам някакъв живец в спорта. Дано е единствено началото. Но не става без помощ от страната. Навремето постигахме триумфи, тъй като страната създаваше отлични условия. Не приказвам единствено за футбола. Помня на какво равнище бяха всички спортисти от моето потомство. Разберете - без страна няма спорт, само че и противоположното е правилно. Няма страна без спорт.
Визитка
Емил Костадинов е един от най-великите български футболисти, класирал ни на международно състезание с двата неповторими гола против Франция на „ Парк де Пренс “ през 1993 година. Екзекуторът на „ петлите “ има 3 трофеи с родния ЦСКА, две с Порто, Купа на УЕФА с Байерн и няколко национални трофея. Крилото е два пъти полуфиналист в Европа с ЦСКА (1989 година за КНК) и с Порто (1994 за КЕШ). Футболист номер 1 на България за 1993 година. Сега е вицепрезидент на БФС.
- Байерн е върхът в клубната ми кариера, а Боби Робсън беше популярен треньор
- На 17 ноември постоянно се събираме и си спомняме за " Парк де Пренс "
- Емо, стартира ексцентрично откъм време международно състезание по футбол, финалът е седмица преди Коледа. Ще повлияе ли това по някакъв метод на тимовете?
- Наистина е извънредно време за международно състезание, аз също още не мога да привикна с тая мисъл. Но сезонът не е необикновен за футболистите. По това време на годината шампионатите са в разгара си, те би трябвало да са в топ форма. Условията в Катар са отлични, стадионите са доста близо един до различен, тъй че няма да има огромни дистанции за пътешестване. Доколкото слушам, продажбата на билети също върви чудесно, ще има доста аудитория. Това е прелестно за всеки футболист. Очаквам мондиалът в Катар да бъде сполучлив във всяко отношение.
- Вие персонално ще присъствате ли?
- Да, поканени сме управлението на БФС на мача на откриването и ще бъдем там.
- Може ли температурите в Катар да оказват помощ на някои тимове, които са привикнали с сходно време през ноември-декември?
- Не считам, че това ще е фактор. И сега в Европа не е толкоз студено, да кажем, че да свикваш от нула градуса на плюс 30. Отборите бързо ще се приспособяват.
Мануел Нойер и компания са любимец на Емо
- Да преминем към персоналния ви любимец за първенец?
- Аз постоянно съм имал желания към Германия. Сега не върша изключение. Мога да прибавя Бразилия и Аржентина към любимците.
- Германия, против който направихте оня популярен мач за 3:2 в София. Това ли е повода или от дете им симпатизирате?
- Не, просто постоянно са ми харесвали като неотстъпчивост и борбеност на терена. Никога не си любимец против германците. Играят с готовност, мощни са като колектив.
- Кой футболист ще е огромната звезда на мондиала? Или откритието?
- Все си мисля, че ще блесне някой от най-младите играчи. Не мога да загатна име. Може и да не е от известните.
- Възможно ли е някой от дребните тимове да направи сензация, както ние през 1994 години или Хърватия на два пъти?
- Ако ме питате за балкански отбор съответно, това може да бъде шампионата на Сърбия. Имат доста първокласен тим, страхотни млади играчи, положителни са на всички постове. Би трябвало да се показват сполучливо.
- Какво мислите за португалците, познавате ги чудесно, там прекарахте най-силните си години?
- Добър тим, имат задоволително футболисти, не ги виждам просто в ролята на огромен любимец.
- А и май има търкания с Роналдо, който е надалеч от положителните времена?
- Роналдо си остава класа. Смятам, че е събрал сили за едно последно огромно състезание.
- Играхте малко и в Испания, само че не споменавате „ Ла Фурия “ измежду любимците?
- Също доста мощен тим със страхотни млади играчи, които постановат от европейските финали насам. Това дава вяра за бъдещето, само че за настоящето международно ще им липсва опит във значимите моменти.
- Ще липсват ли на мондиала Италия, Салах и Холанд?
- Естествено. Трудно е да си показва огромно състезание без Италия, само че нямаха късмет в плейофите. Норвегия има мощно потомство, не е единствено Холанд. Това е футболът.
- И нашият селекционер Кръстаич залага на доста млади играчи, ще забележим ли България на идващия мондиал?
- Политиката в действителност е на тотално подмладяване. В първите мачове тимът сподели много насърчителен футбол. Но тези неща стават малко по малко. Не незабавно. Трябва да имаме самообладание, а и международните квалификации са нещо доста друго.
- Списанието ни неслучайно излизе на 17 ноември. Дали сте стотици изявленията по тематиката, в това число и в „ Марица “. Има ли нещо неразказано от оня популярен мач на " Парк де Пренс “ през 1993 година?
- Не. Всичко е разказано. Просто остава една велика дата. Още повече - на 17 ноември открихме и базата на националните тимове в Бояна.
- Имате ли табиет да събирате другари на тази дата и да вдигнете тост с по чаша вино?
- Да. Събираме се, не всеки път доста хора, спомняме си, описваме. Приятно е.
- Продължават ли да ви търсят френски публицисти за изявление във връзка оня популярен мач?
- Да, освен френски. Интересното е, че последно ми звъняха полски публицисти за головете ми и успеха в Париж.
- Изненадваща дестинация, защото не сте играли там. Всъщност, в коя страна изкарахте най-хубавите си години като футболист?
- В Порто имах прелестни моменти. Когато отпътувах там, тимът беше един от грандовете на Европа. Ние обаче продължихме да развиваме отбора, да подвигаме класата. Разбира се, максимален триумф в клубната ми кариера е присъединяване с Байерн във край на тогавашния шампионат за Купата на УЕФА. Имах и шанс да вкарам гол против Бордо във финала. Въобще, Байерн е върхът в клубната ми кариера.
- Чувал съм, че от треньорите боготворите починалия към този момент Боби Робсън, с който работихте в Порто? Той ли е номер 1?
- Наистина, имах благополучие да бъда при Боби Робсън, да не забравяме, че тогава негов асистент в Порто беше Жозе Моуриньо. Силен екип. Робсън знаеше по какъв начин да се отнася към футболистите. Не мога да не загатна и Трапатони в Байерн. Италианецът беше перфекционист във всяко отношение. След него пристигна Бекенбауер, няма потребност да го разясня.
- Последно, най-интересното от футболната година занапред стартира, само че спортната завършва. Каква беше тя за България?
- Виждам някакъв живец в спорта. Дано е единствено началото. Но не става без помощ от страната. Навремето постигахме триумфи, тъй като страната създаваше отлични условия. Не приказвам единствено за футбола. Помня на какво равнище бяха всички спортисти от моето потомство. Разберете - без страна няма спорт, само че и противоположното е правилно. Няма страна без спорт.
Визитка
Емил Костадинов е един от най-великите български футболисти, класирал ни на международно състезание с двата неповторими гола против Франция на „ Парк де Пренс “ през 1993 година. Екзекуторът на „ петлите “ има 3 трофеи с родния ЦСКА, две с Порто, Купа на УЕФА с Байерн и няколко национални трофея. Крилото е два пъти полуфиналист в Европа с ЦСКА (1989 година за КНК) и с Порто (1994 за КЕШ). Футболист номер 1 на България за 1993 година. Сега е вицепрезидент на БФС.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ