Рискът от недостиг на газ през зимата - реален, но управляем
" Няма газ " се трансформира в известен рефрен измежду българските бизнес и политически водачи, откакто новото служебно държавно управление встъпи в служба на 3 август 2022 година Кабинетът и " Булгаргаз " са призовавани да възобновят договарянията с " Газпром " и в случай че е допустимо, да възобновят доставките непосредствено от Русия. Това би било неправилно, пишат в отчет под заглавие " Кремълският справочник в България: нова страница или още от същото? " анализаторите от Центъра за проучване на демокрацията. Твърдението " няма газ " се основава на пресилен риск и цялостно непознаване на геополитическите опасности от следващи съкращения на доставките и от изнудване от страна на Кремъл.
И макар че България има относително малко ползване на газ и голям брой входни точки за доставка и до сегашния миг страната към момента няма директен достъп до доставки на неруски газ. Въпреки това при положително ръководство нито българите ще останат на студено, нито бизнесът би бил заставен да спре да създава, показват още от ЦИД.
Пълният текст на Центъра за проучване на демокрацията
Европа е изправена пред невиждана рецесия на енергийната и климатичната сигурност. Кризата стартира още преди съветската инвазия в Украйна, само че се подклажда непрестанно от Кремъл, с цел да изнудва Европа да промени външно-политическите си позиции. За последните дванадесет месеца " Газпром " понижи четири пъти доставките за европейските си клиенти, което провокира поредност от ценови разтърсвания на газовите пазари. При 200 EUR/MWh през август 2022 година цената на газа в Европа към този момент е над 10 пъти по-висока от петгодишната междинна стойност от преди август 2021 година
Европейският съюз беше този, който сътвори и се вкара в този капан. Геополитическите опасности за европейската енергийна сигурност се утежниха с повече от 20% след анексирането на Крим през 2014 година, защото редица европейски страни задълбочиха зависимостта си от вноса на съветски природен газ. През десетилетието, предшестващо войната в Украйна, по-голямата част от възходящата взаимозависимост на Европейски Съюз от вноса на съветски природен газ се дължеше на Германия и Италия. Страните от Централна и Югоизточна Европа последваха образеца им, като политически водачи от Унгария, Сърбия и България са притиснати от тази взаимозависимост дотолкоз, че не престават да упорстват да се наруши европейското единение във връзка с глобите на Кремъл.
В затруднено състояние: Ситуацията в България е измежду най-трудните в Европейски Съюз. До края на април 2022 година страната зависеше от " Газпром " за 94% от потреблението си на газ. България си беше осигурила по-голямата част от доставките посредством " Турски поток " по дълготраен контракт, който завършва на 31 декември 2022 година Но съветската компания едностранно прекрати доставките на 27 април 2022 година, откакто държавният монополист на пазара на едро " Булгаргаз " отхвърли да одобри скица за заплащане в рубли. Оттогава " Булгаргаз " купува газ месец за месец главно от сдружения в Югоизточна Европа с дълготрайни контракти с " Газпром " (с което на процедура купува съветски газ) на цени, които са с сред 20 и 30% по-високи от тези в съществуващия дълготраен контракт. Забавянето на построяването на основния интерконектор с Гърция значи, че България заплаща по-висока цена за 2/3 от контрактуваните размери азерски газ, макар че азерските доставки, учредени на 25-годишно съглашение със 100% нефтена индексация, сега са доста по-евтини от междинната европейска цена на спот пазара.
" Няма газ " се трансформира в известен рефрен измежду българските бизнес и политически водачи, откакто новото служебно държавно управление встъпи в служба на 3 август 2022 година Кабинетът и " Булгаргаз " са призовавани да възобновят договарянията с " Газпром " и в случай че е допустимо, да възобновят доставките непосредствено от Русия. Това би било неправилно. И би възстановило дълготрайната накърнимост на България от шантажа на монопола " Газпром ". Въпреки че рискът от дефицит на газ през зимата е действителен, той е управляем, даже в случай че България не стартира още веднъж да купува непосредствено от Русия. Всъщност възобновяването на вноса от Русия няма да в профил главната причина за актуалната рецесия и би довело до още по-голям риск от спиране на доставките в бъдеще. " Газпром " се потвърди като обезсърчителен снабдител. В продължение на десетилетия съветският газов монополист изнудваше ценово своите по-слаби клиенти в Централна и Източна Европа, като в последната половин година прекъсна доставките за дузина страни - членки на Европейски Съюз, в това число и за " най-лоялните " си клиенти - Германия, Австрия, Нидерландия и Италия, някои от които даже бяха изявили подготвеност да одобряват заплащания в рубли.
Проследяване на източника на рецесията : Българският газов пазар остава нищожен като размер. Националното търсене на газ е по-малко от 1% от общото търсене в Европейски Съюз. Осигуряването на толкоз дребни количества от международния пазар на газ не би трябвало да е проблем, даже и в изискванията на настоящето напрежение на пазара. Въпреки това политическите и инфраструктурните спънки са обилни.
България разполага с голям брой входни точки за газ, само че към август 2022 единствено една от тях обезпечава директен достъп до неруски газови доставки - интерконекторът IGB, който към момента не е пуснат в употреба и ще доставя азерски газ през Гърция. Достъпът до съществуващите уреди за регазификация на егейското и средиземноморското крайбрежие зависи от положителната воля и съображенията за национални доставки на прилежащите Гърция и Турция.
Осигуряването на задоволително газ за зима 2022/2023 ще бъде предизвикателство при положение на цялостно прекъсване на съветския газ в Европа. Азерският газ може да покрие единствено към една трета от националното търсене. Това е задоволително за потребностите на семействата и топлофикационните сдружения. Промишлените консуматори обаче са изложени на риск " Булгаргаз " да закупува нужните количества месец за месец без дълготраен контракт и на цени към референтната стойност на TTF - която е с 30% по-висока от дълготрайния контракт на " Газпром ", който има 30% съставен елемент на петролна индексация.
Важното е, че всяко съпоставяне на цените в обществения спор остава спекулативно , защото точните цени са комерсиална загадка. Като цяло, заради индексирането на TTF в дълготрайните контракти на " Газпром " с европейски компании, получената цена нормално е близка до цените на TTF, а от време на време даже по-висока. Това се случва, тъй като цената по дълготрайния контракт отразява цените на TTF със забавяне от най-малко един месец.
Според изминал държавен документ " Булгаргаз " е получил оферта от американската компания Cheniere за доставка на полутечен природен газ - 3 товара, по един за всеки месец през интервала октомври - декември. Въз основа на обявените размери на товарите, това би покрило почти още една трета от търсенето - в случай че България успее да обезпечи маршрут, по който втечненият природен газ да доближи до нейната територия - през Гърция или Турция.
Дори и България да успее да обезпечи потенциал за регазификация на полутечен природен газ и да получи трите товара на Chenier ", това към момента оставя недостиг, който съгласно документа на " Булгаргаз " няма да бъде напълнен с газ от хранилището в Чирен в забележителна степен (само 240 GWh през декември, или приблизително 7,7 GWh на ден). Това се случва макар упованията, че всички контрактувани азерски количества ще бъдат доставени от септември. Очакваният недостиг за четвъртото тримесечие е 1ТВтч-1,5ТВтч.
Източник:
Източник: Център за проучване на демокрацията въз основа на данни от писмо на " Булгаргаз " до Министерството на енергетиката, оповестено в българските медии.
Прогнозите на " Булгаргаз " повдигат два съществени въпроса - до каква степен реалистични са данните за търсенето и могат ли спомагателните количества от хранилището в Чирен да оказват помощ за понижаване на дефицита?
Що се отнася до търсенето, данните на " Булгаргаз " са единствено малко по-високи от прогнозите на ENTSOG (Мрежата на европейските оператори на газопреносни системи, в която членува " Булгартрансгаз " ), които, от своя страна, се основават на междинни сезонни стойности. Въпреки това има съществени учредения да се твърди, че през отоплителния сезон 2022/2023 година търсенето ще е по-ниско. Въз основа на данните на ENTSOG дневните потоци към крайните консуматори в България през последните няколко месеца са с 20-30% по-ниски от миналогодишните, като доста консуматори евентуално са понижили потреблението заради прекомерно високите цени.
Що се отнася до газа от хранилището в Чирен, оптималният потенциал за рандеман е 40 GWh дневно (постепенно понижава, когато хранилището се изпразва). Въпреки че сега то е запълнено на 48%, до 1 октомври може да доближи 76% (ако се резервира темпът на запълване от втората половина на юли). Следователно " Чирен " може да покрие напълно недостига на доставки през октомври и ноември по отношение на естественото търсене. В началото на декември обаче, хранилището ще бъде още веднъж запълнено едвам на 48% и ще може да поддържа единствено 38 GWh дневно като оптимален потенциал на рандеман. Това ще остави непокрит недостиг на доставките от 17%, а до края на годината равнището на газ в " Чирен " ще е едвам 30%. В случай на ниско търсене обаче (ако приемем 20% спад по отношение на естествените равнища, заради по-високите цени) траекторията на съхранението е сходна с тази от 2021 година, като не оставя недостиг.
Източник:
Източник: Център за проучване на демокрацията въз основа на ENTSOG, писмо от " Булгаргаз " до Министерството на енергетиката, оповестено в българските медии, и AGSI.
Източник:
Източник: Център за проучване на демокрацията въз основа на данни от AGSI.
Дефицитът наподобява управляем с подобаващи ограничения във връзка с търсенето и предлагането. Заради високите цени търсенето на газ в страната към този момент е намаляло с повече от 20%. Търсенето за битово отопление евентуално също ще намалее доста през зимния интервал, защото цените на газа за семействата скочиха внезапно, стимулирайки прекосяването към електрическа енергия. Допълнителна държавна поддръжка за капиталовите разноски, изключително за термопомпи, би могла да форсира този пазарно-обусловен отвод от газ. Организирането на търгове за понижение на потреблението от страна на промишлените консуматори също е подобаваща тактика освен за облекчение на евентуалния недостиг, само че и за приемане на доста по-ясна визия за това какво ще бъде действителното търсене на газ от бранша през идващите месеци.
Справяне с високите цени : Цената на Cheniere ще бъде покрай преобладаващите цени на TTF. Като се има поради, че цената по дълготрайния контракт за доставка с " Газпром " има 70% съставен елемент, обвързван с TTF, препоръчаната цена за товарите с полутечен природен газ евентуално ще бъде не повече от 10-15% по-висока от цената на съветския газ през октомври. Възможно е обаче тя да бъде с към 60% по-висока през декември въз основа на срочни месечни контракти - към момента обаче доста несигурна прогноза. Използвайки страха от вероятността за сходна ценова разлика индустриални групи в България желаеха в отворено писмо държавното управление да възобнови договарянията с " Газпром " и да одобри схемата за заплащане в рубли, вместо да търси различни доставки на полутечен природен газ. Възприемането на тази тактика в този миг би било неточност, която България и други европейски страни към този момент неведнъж са допускали.
Рисковете, свързани със сигурността на доставките, които се съпътстват от този метод, надалеч надвишават всяко евентуално (и мощно несигурно) ценово преимущество, което може да се получи. В последна сметка този въпрос се свежда до решението дали вероятно по-ниските цени на газа за месец или два си заслужават риска страната и нейната стопанска система да продължат да бъдат подлагани на следващите случайни съкращения и изнудване от страна на " Газпром " в бъдеще.
Във всеки случай десетократното нарастване на международните цени на природния газ изисква незабавни ограничения за отбрана на най-уязвимите групи в обществото. Осигуряването на съответно жилищно отопление на налични цени за семействата ще изисква финансова поддръжка от страна на държавното управление. Същото се отнася и за промишлените консуматори, с цел да се резервира тяхната конкурентоспособност. Българският държавен бюджет е постоянен и може да понесе такива ограничения, каквито към този момент бяха приложени на пазарите на електрическа енергия и горива.
Какво следва?
Осигуряването на спомагателни доставки на полутечен природен газ е належащо, с цел да се понижи зависимостта от газа от Чирен и сигурността на доставките след декември 2022 година, изключително за останалата част от отоплителния сезон, който нормално продължава до края на март. Българското държавно управление би трябвало да създаде проект за обезпечаване на място за разтоварване в гръцкото оборудване в Ревитуса в границите на по-широко съглашение за взаимност, учредено на наличната рамка на Европейски Съюз, и посредством двустранни диалози с гръцкото държавно управление. Следва да се изследва и опцията за доставка на полутечен природен газ на турските терминали. Текущите данни демонстрират, че няма свободен потенциал на тези терминали до края на годината, а доставката ще зависи от сключването на съглашение за междусистемна връзка сред българския и турския оператори на газовите системи, каквото към момента няма. Българското държавно управление следва да се свърже с турските си сътрудници, с цел да форсира сключването на съглашението, което има поддръжката на Европейски Съюз най-малко от 2015 година
За промишлените консуматори обезпечаването на системно понижаване на потреблението изисква неотложно въвеждане на система за търгове за модулиране на потреблението. Този метод също по този начин ще помогне да се противодейства на някои от негативните последствия от прекалено високите цени, защото на най-засегнатите консуматори ще се заплаща за това, че не употребяват част от газа.
Домакинствата , които употребяват газ за отопление, следва да получават поддръжка, като капиталовата поддръжка за прекосяване към електричество следва да бъде предпочитана пред дотациите за горива, които подтикват по-голямо ползване. Същевременно топлофикационните сдружения следва да получат целева поддръжка, с цел да поддържат естественото си действие и да предотвратят сериозен ценови потрес за семействата.
И макар че България има относително малко ползване на газ и голям брой входни точки за доставка и до сегашния миг страната към момента няма директен достъп до доставки на неруски газ. Въпреки това при положително ръководство нито българите ще останат на студено, нито бизнесът би бил заставен да спре да създава, показват още от ЦИД.
Пълният текст на Центъра за проучване на демокрацията
Европа е изправена пред невиждана рецесия на енергийната и климатичната сигурност. Кризата стартира още преди съветската инвазия в Украйна, само че се подклажда непрестанно от Кремъл, с цел да изнудва Европа да промени външно-политическите си позиции. За последните дванадесет месеца " Газпром " понижи четири пъти доставките за европейските си клиенти, което провокира поредност от ценови разтърсвания на газовите пазари. При 200 EUR/MWh през август 2022 година цената на газа в Европа към този момент е над 10 пъти по-висока от петгодишната междинна стойност от преди август 2021 година
Европейският съюз беше този, който сътвори и се вкара в този капан. Геополитическите опасности за европейската енергийна сигурност се утежниха с повече от 20% след анексирането на Крим през 2014 година, защото редица европейски страни задълбочиха зависимостта си от вноса на съветски природен газ. През десетилетието, предшестващо войната в Украйна, по-голямата част от възходящата взаимозависимост на Европейски Съюз от вноса на съветски природен газ се дължеше на Германия и Италия. Страните от Централна и Югоизточна Европа последваха образеца им, като политически водачи от Унгария, Сърбия и България са притиснати от тази взаимозависимост дотолкоз, че не престават да упорстват да се наруши европейското единение във връзка с глобите на Кремъл.
В затруднено състояние: Ситуацията в България е измежду най-трудните в Европейски Съюз. До края на април 2022 година страната зависеше от " Газпром " за 94% от потреблението си на газ. България си беше осигурила по-голямата част от доставките посредством " Турски поток " по дълготраен контракт, който завършва на 31 декември 2022 година Но съветската компания едностранно прекрати доставките на 27 април 2022 година, откакто държавният монополист на пазара на едро " Булгаргаз " отхвърли да одобри скица за заплащане в рубли. Оттогава " Булгаргаз " купува газ месец за месец главно от сдружения в Югоизточна Европа с дълготрайни контракти с " Газпром " (с което на процедура купува съветски газ) на цени, които са с сред 20 и 30% по-високи от тези в съществуващия дълготраен контракт. Забавянето на построяването на основния интерконектор с Гърция значи, че България заплаща по-висока цена за 2/3 от контрактуваните размери азерски газ, макар че азерските доставки, учредени на 25-годишно съглашение със 100% нефтена индексация, сега са доста по-евтини от междинната европейска цена на спот пазара.
" Няма газ " се трансформира в известен рефрен измежду българските бизнес и политически водачи, откакто новото служебно държавно управление встъпи в служба на 3 август 2022 година Кабинетът и " Булгаргаз " са призовавани да възобновят договарянията с " Газпром " и в случай че е допустимо, да възобновят доставките непосредствено от Русия. Това би било неправилно. И би възстановило дълготрайната накърнимост на България от шантажа на монопола " Газпром ". Въпреки че рискът от дефицит на газ през зимата е действителен, той е управляем, даже в случай че България не стартира още веднъж да купува непосредствено от Русия. Всъщност възобновяването на вноса от Русия няма да в профил главната причина за актуалната рецесия и би довело до още по-голям риск от спиране на доставките в бъдеще. " Газпром " се потвърди като обезсърчителен снабдител. В продължение на десетилетия съветският газов монополист изнудваше ценово своите по-слаби клиенти в Централна и Източна Европа, като в последната половин година прекъсна доставките за дузина страни - членки на Европейски Съюз, в това число и за " най-лоялните " си клиенти - Германия, Австрия, Нидерландия и Италия, някои от които даже бяха изявили подготвеност да одобряват заплащания в рубли.
Проследяване на източника на рецесията : Българският газов пазар остава нищожен като размер. Националното търсене на газ е по-малко от 1% от общото търсене в Европейски Съюз. Осигуряването на толкоз дребни количества от международния пазар на газ не би трябвало да е проблем, даже и в изискванията на настоящето напрежение на пазара. Въпреки това политическите и инфраструктурните спънки са обилни.
България разполага с голям брой входни точки за газ, само че към август 2022 единствено една от тях обезпечава директен достъп до неруски газови доставки - интерконекторът IGB, който към момента не е пуснат в употреба и ще доставя азерски газ през Гърция. Достъпът до съществуващите уреди за регазификация на егейското и средиземноморското крайбрежие зависи от положителната воля и съображенията за национални доставки на прилежащите Гърция и Турция.
Осигуряването на задоволително газ за зима 2022/2023 ще бъде предизвикателство при положение на цялостно прекъсване на съветския газ в Европа. Азерският газ може да покрие единствено към една трета от националното търсене. Това е задоволително за потребностите на семействата и топлофикационните сдружения. Промишлените консуматори обаче са изложени на риск " Булгаргаз " да закупува нужните количества месец за месец без дълготраен контракт и на цени към референтната стойност на TTF - която е с 30% по-висока от дълготрайния контракт на " Газпром ", който има 30% съставен елемент на петролна индексация.
Важното е, че всяко съпоставяне на цените в обществения спор остава спекулативно , защото точните цени са комерсиална загадка. Като цяло, заради индексирането на TTF в дълготрайните контракти на " Газпром " с европейски компании, получената цена нормално е близка до цените на TTF, а от време на време даже по-висока. Това се случва, тъй като цената по дълготрайния контракт отразява цените на TTF със забавяне от най-малко един месец.
Според изминал държавен документ " Булгаргаз " е получил оферта от американската компания Cheniere за доставка на полутечен природен газ - 3 товара, по един за всеки месец през интервала октомври - декември. Въз основа на обявените размери на товарите, това би покрило почти още една трета от търсенето - в случай че България успее да обезпечи маршрут, по който втечненият природен газ да доближи до нейната територия - през Гърция или Турция.
Дори и България да успее да обезпечи потенциал за регазификация на полутечен природен газ и да получи трите товара на Chenier ", това към момента оставя недостиг, който съгласно документа на " Булгаргаз " няма да бъде напълнен с газ от хранилището в Чирен в забележителна степен (само 240 GWh през декември, или приблизително 7,7 GWh на ден). Това се случва макар упованията, че всички контрактувани азерски количества ще бъдат доставени от септември. Очакваният недостиг за четвъртото тримесечие е 1ТВтч-1,5ТВтч.
Източник:
Източник: Център за проучване на демокрацията въз основа на данни от писмо на " Булгаргаз " до Министерството на енергетиката, оповестено в българските медии.
Прогнозите на " Булгаргаз " повдигат два съществени въпроса - до каква степен реалистични са данните за търсенето и могат ли спомагателните количества от хранилището в Чирен да оказват помощ за понижаване на дефицита?
Що се отнася до търсенето, данните на " Булгаргаз " са единствено малко по-високи от прогнозите на ENTSOG (Мрежата на европейските оператори на газопреносни системи, в която членува " Булгартрансгаз " ), които, от своя страна, се основават на междинни сезонни стойности. Въпреки това има съществени учредения да се твърди, че през отоплителния сезон 2022/2023 година търсенето ще е по-ниско. Въз основа на данните на ENTSOG дневните потоци към крайните консуматори в България през последните няколко месеца са с 20-30% по-ниски от миналогодишните, като доста консуматори евентуално са понижили потреблението заради прекомерно високите цени.
Що се отнася до газа от хранилището в Чирен, оптималният потенциал за рандеман е 40 GWh дневно (постепенно понижава, когато хранилището се изпразва). Въпреки че сега то е запълнено на 48%, до 1 октомври може да доближи 76% (ако се резервира темпът на запълване от втората половина на юли). Следователно " Чирен " може да покрие напълно недостига на доставки през октомври и ноември по отношение на естественото търсене. В началото на декември обаче, хранилището ще бъде още веднъж запълнено едвам на 48% и ще може да поддържа единствено 38 GWh дневно като оптимален потенциал на рандеман. Това ще остави непокрит недостиг на доставките от 17%, а до края на годината равнището на газ в " Чирен " ще е едвам 30%. В случай на ниско търсене обаче (ако приемем 20% спад по отношение на естествените равнища, заради по-високите цени) траекторията на съхранението е сходна с тази от 2021 година, като не оставя недостиг.
Източник:
Източник: Център за проучване на демокрацията въз основа на ENTSOG, писмо от " Булгаргаз " до Министерството на енергетиката, оповестено в българските медии, и AGSI.
Източник:
Източник: Център за проучване на демокрацията въз основа на данни от AGSI.
Дефицитът наподобява управляем с подобаващи ограничения във връзка с търсенето и предлагането. Заради високите цени търсенето на газ в страната към този момент е намаляло с повече от 20%. Търсенето за битово отопление евентуално също ще намалее доста през зимния интервал, защото цените на газа за семействата скочиха внезапно, стимулирайки прекосяването към електрическа енергия. Допълнителна държавна поддръжка за капиталовите разноски, изключително за термопомпи, би могла да форсира този пазарно-обусловен отвод от газ. Организирането на търгове за понижение на потреблението от страна на промишлените консуматори също е подобаваща тактика освен за облекчение на евентуалния недостиг, само че и за приемане на доста по-ясна визия за това какво ще бъде действителното търсене на газ от бранша през идващите месеци.
Справяне с високите цени : Цената на Cheniere ще бъде покрай преобладаващите цени на TTF. Като се има поради, че цената по дълготрайния контракт за доставка с " Газпром " има 70% съставен елемент, обвързван с TTF, препоръчаната цена за товарите с полутечен природен газ евентуално ще бъде не повече от 10-15% по-висока от цената на съветския газ през октомври. Възможно е обаче тя да бъде с към 60% по-висока през декември въз основа на срочни месечни контракти - към момента обаче доста несигурна прогноза. Използвайки страха от вероятността за сходна ценова разлика индустриални групи в България желаеха в отворено писмо държавното управление да възобнови договарянията с " Газпром " и да одобри схемата за заплащане в рубли, вместо да търси различни доставки на полутечен природен газ. Възприемането на тази тактика в този миг би било неточност, която България и други европейски страни към този момент неведнъж са допускали.
Рисковете, свързани със сигурността на доставките, които се съпътстват от този метод, надалеч надвишават всяко евентуално (и мощно несигурно) ценово преимущество, което може да се получи. В последна сметка този въпрос се свежда до решението дали вероятно по-ниските цени на газа за месец или два си заслужават риска страната и нейната стопанска система да продължат да бъдат подлагани на следващите случайни съкращения и изнудване от страна на " Газпром " в бъдеще.
Във всеки случай десетократното нарастване на международните цени на природния газ изисква незабавни ограничения за отбрана на най-уязвимите групи в обществото. Осигуряването на съответно жилищно отопление на налични цени за семействата ще изисква финансова поддръжка от страна на държавното управление. Същото се отнася и за промишлените консуматори, с цел да се резервира тяхната конкурентоспособност. Българският държавен бюджет е постоянен и може да понесе такива ограничения, каквито към този момент бяха приложени на пазарите на електрическа енергия и горива.
Какво следва?
Осигуряването на спомагателни доставки на полутечен природен газ е належащо, с цел да се понижи зависимостта от газа от Чирен и сигурността на доставките след декември 2022 година, изключително за останалата част от отоплителния сезон, който нормално продължава до края на март. Българското държавно управление би трябвало да създаде проект за обезпечаване на място за разтоварване в гръцкото оборудване в Ревитуса в границите на по-широко съглашение за взаимност, учредено на наличната рамка на Европейски Съюз, и посредством двустранни диалози с гръцкото държавно управление. Следва да се изследва и опцията за доставка на полутечен природен газ на турските терминали. Текущите данни демонстрират, че няма свободен потенциал на тези терминали до края на годината, а доставката ще зависи от сключването на съглашение за междусистемна връзка сред българския и турския оператори на газовите системи, каквото към момента няма. Българското държавно управление следва да се свърже с турските си сътрудници, с цел да форсира сключването на съглашението, което има поддръжката на Европейски Съюз най-малко от 2015 година
За промишлените консуматори обезпечаването на системно понижаване на потреблението изисква неотложно въвеждане на система за търгове за модулиране на потреблението. Този метод също по този начин ще помогне да се противодейства на някои от негативните последствия от прекалено високите цени, защото на най-засегнатите консуматори ще се заплаща за това, че не употребяват част от газа.
Домакинствата , които употребяват газ за отопление, следва да получават поддръжка, като капиталовата поддръжка за прекосяване към електричество следва да бъде предпочитана пред дотациите за горива, които подтикват по-голямо ползване. Същевременно топлофикационните сдружения следва да получат целева поддръжка, с цел да поддържат естественото си действие и да предотвратят сериозен ценови потрес за семействата.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ