Александър Сушко: Помирение ще има, ако в Буча се появи руснак като Вили Бранд, да коленичи и да каже нещо, което е трябвало да каже
Няма гаранции, че след Путин ще пристигна нещо по-добро
Вече няма разделяне на изток и запад по повод участието ни в Европейски Съюз и НАТО, споделя украинският политолог
Интервю на Сергей Медведев, Радио Свобода
-Александър, при започване на 2023 година група специалисти и мислители представихте " Манифест за резистентен мир. Никога повече 2.0 " (доколкото знам по време на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари 2023 г.), където очертавате контурите на пост-военния свят: какъв тип мир би бил добър за Украйна, какво значи победа и какво съставлява светът от украинска позиция? Този въпрос обсъждахме с украинския мъдрец Сергей Дацюк, който предишното лято написа публикация, озаглавена „ Що е победа? Какво ще значи победа за Украйна?
-На първо място, това е, несъмнено, прогонването на окупаторите от територията на Украйна. Но, явно, освен това, тъй като за нас е значимо не просто преустановяване на военните дейности, само че и основаването на условия, при които няма да се постанова да се жертват човешки животи. Говорим за резистентен свят, в който главните проблеми, довели до тази война, ще бъдат отстранени или най-малко обезвредени и сведени до най-малко. На първо място, това е проблем, обвързван с характера на страната в Русия, която генерира принуждение като най-типичен и общоприет модел на държание във връзка с съседите си, само че и освен към тях.
Става дума за съществени проблеми в самата конструкция на актуалната съветска страна, за която би трябвало съветското общество да се замисли и в последна сметка да сътвори нова нормалност, в която съседите не би трябвало да живеят в смут от близостта с Русия. Има вяра, че тази война ще приключи освен с заслужен мир и наказване на отговорните, само че и със основаването на избрани предпоставки за по-нормално бъдеще, с цел да не не престават децата ни да умират поради някакви маниакални хрумвания на хората в Кремъл.
-Струва ми се обаче, че в този момент сме още по-далеч от това, в сравнение с бяхме при започване на войната. Когато стартира войната, аз, а и мнозина други имахме илюзията, че съветското общество ще се разсъни от този мрак, ще има наказания, недостиг и изолираност. Но нищо от това не се случва. Нещо повече, ние виждаме по какъв начин съветското общество се проваля в тази война, без да оказва никаква дейна опозиция, като се изключи някои изолирани митинги. Виждаме по какъв начин Русия се вкопчва в тази война. Това в действителност приказва като че ли за едно повтаряне на Русия. Сякаш в никакъв случай в историята не е имало Русия, която да не е заплашвала своите съседи.
-Само тъй като нещо не се е случило, не значи, че няма да се случи. Има прекалено много въпросителни към безчет кървави истории в нашия район, свързани с държанието на съветските елити и общество. Затова споделяме, че не става въпрос единствено за прогонване на окупатора от нашата територия. Необходими са интернационалните решения: юридически, правосъдни, които да основат някаква нова следвоенна действителност, в която Русия да бъде принудена да се промени.
Не можем да предвидим всички параметри на тези промени, само че би трябвало да има най-малко обща рамка. Русия би трябвало най-малко да се върне към правилата, които бяха записани в нейната конституция след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики: федерализация, ценене на правата на народите, живеещи в Русия. Трябва да се върнем към концепцията за деколонизация, рефедерализация - тя може да се назова друго, само че всъщност е отвод от централизирана милитаризирана страна, която вижда ориста си в насилието против нейните r прилежащи нации.
-Русия се нуждае от същата терапия, както Германия след 1945 година – действително да бъде демонтирана до нулево равнище, от което да стартира нейното възвръща на нови федерални правила и конституционни основи.
-Тук няма невъзможни неща. Има доста образци в историята, в които страната действително е била възобновена по този метод. И по-конкретно отменяне на имперския съставен елемент, на насилието като главен метод на връзки с външния свят. Разбира се, доста неща в този момент наподобяват нереалистични. Няма елементарен логаритъм, не може просто да приемеш един закон и да го следваш. Това е комплициран исторически развой. Но доста зависи от това до каква степен светът осъзнава нуждата от такива промени и основава избрани предпоставки за това, нова рамка, в която Русия ще бъде принудена да се движи и развива.
-Нека поговорим за параметрите на вашия Манифест за резистентен свят. Вие сте определили пътна карта, в която би трябвало да бъдат изпълнени съответни точки. Първата, несъмнено, е да бъдат осъдени военнопрестъпниците. Това някакъв интернационален Нюрнберг ли би трябвало да бъде или може би военнопрестъпниците би трябвало да бъдат съдени на територията на Украйна, съгласно украинските закони?
-Няма еднопосочен отговор на този въпрос, тъй като има разнообразни проблеми и разнообразни разновидности за решение на въпроса за отговорността за войната. По-специално, има закононарушение, наречено „ експанзия “: съгласно интернационалното право това може да бъде обособен развой, който визира цялата страна и нейното управление, което е решило да извърши въоръжено нахлуване против прилежаща страна
Но има доста съответни случаи, има военни, които са направили съответни закононарушения. В Украйна към този момент са регистрирани десетки хиляди сходни случаи, разнообразни по мащаб и наличие. Няма нито една правоприлагаща система, която да отговори изцяло на толкоз доста каузи и да издаде присъди, сама да обезпечи правдивост. Следователно е нужна композиция от решения. Има интернационално правораздаване и сега текат полемики какъв модел може да се приложи във връзка с експанзията. Разбира се, Украйна би предпочела моделът на интернационален арбитражен съд, който ще бъде основан въз основа на решение на Общото заседание на Организация на обединените нации. Международният углавен съд към този момент има пълномощия според Римския статут.
-Параметрите на устойчивия дълготраен мир са деколонизацията, деимпериализацията и демилитаризацията на Русия. Депутинизацията един от тези параметри ли е? Възможен ли е резистентен мир с Путин в Кремъл?
-Не в това е въпросът. Епохата на Путин по този начин или другояче е към своя край. Въпросът е единствено какъв брой ще продължи - няколко месеца или няколко години. Но нямаме гаранция, че Путин няма да бъде сменен от нещо сходно или даже по-лошо.
-Как виждате бъдещето на вашата страна след успеха? До каква степен Украйна може да се възвърне от демографския удар? Дори не знам дали има някакви оценки за човешки загуби и миграцията на хора от Украйна.
-Има разнообразни модели за пресмятане, има и разнообразни сюжети, разказани от анализаторите - несъмнено, не доста розови. Дори в случай че войната завърши скоро и Русия напусне територията на Украйна, загубите отново ще бъдат доста обилни. Украйна, която познавахме с нейните човешки, стопански, обществени, естествени запаси, към този момент няма да съществува в този тип. Украйна надали ще успее да върне всички тези хора, които бяха принудени да изоставен и да се озоват в чужбина. Някои от тях към този момент са се приспособили много сполучливо към живота в страните, в които се намират, други ще останат там вечно. Не можем да виним никого за това. Но Украйна явно ще би трябвало да разчита на по-малко човешки запаси.
Заминалите и получили протекция в други страни са към седем милиона. Сега някои от тях се върнаха, някои още не са решили какво ще вършат. Днес минимум към пет милиона от тези седем са в чужбина. От тях най-малко една трета няма да се върнат, а друга една трета ще реши какво да прави откакто види какво ще бъде ситуацията в Украйна в края на войната. От една страна, Украйна след войната ще бъде страна на опциите, ще има доста интернационалните старания за възобновяване й, ще има доста хора, искащи да влагат и да основат нещо ново.
-Ще имали съгласно вас интернационален „ проект Маршал “ за Украйна?
-Така или другояче ще бъдат положени съществени интернационалните старания и средства. Но какъв брой привлекателни ще бъдат те за всички хора? От друга страна, светът към този момент е отворен за украинците и това е доста огромно прелъщение даже за тези, които в този момент са в Украйна. Много от тях ще обмислят и кариера в чужбина. Фактът, че Украйна интензивно се доближава към Европейския съюз, събитието, че действително това ще бъде единно пространство, обединен пазар, ще способства за много гъвкаво придвижване на украинците.
-Виждате ли като реалистична переспективата Украйна да стане член на Европейски Съюз и НАТО след края на войната?
-Да, мисля, без това нито един украински план не може да се преглежда съществено. Украйна на практика няма да има друга опция, с изключение на да се стреми към участие в Европейски Съюз и НАТО. Днес има формален статут на кандидатка и в нейното участие даже нямат подозрение страни, които преди няколко години към момента се съмняваха дали Украйна ще бъде част от европейското семейство. Проучванията демонстрират, че даже в страни, обичайно скептични към разширението, като Германия, Холандия и Франция, болшинството от жителите поддържат бъдещото присъединение на Украйна към Европейски Съюз и НАТО.
-Това ще бъде доста вярна стъпка от етична позиция, като се има поради неоценимата услуга, която Украйна прави на западната цивилизация: тя в действителност се трансформира в бастиона, в който ще се разбие съветската експанзия. Мисля, че Европейски Съюз и НАТО имат морално обвързване да одобряват Украйна.
-Съгласен съм. Не всеки, несъмнено, мисли по този метод. Въпреки това, съгласно моите наблюдения, е реализирана сериозна маса, болшинството от водачите на публичното мнение и обществото като цяло възприемат украинците като членове на едно семейство. Тоест рано или късно този въпрос ще се реши. Въпреки че пътят към участието в Европейски Съюз е обвързван с приемането през огромен размер законодателни актове и това няма да стане за една нощ.
-Ако се осъществят сюжетите за участие в Европейски Съюз и НАТО, какви тактики може да има във връзка с окупираните сега региони, в това число към популацията, което частично е неутрално, само че има и намерено проруски настроени хора?
-В момента не се знае каква ще бъде конфигурацията на популацията. Войната в действителност опустошава областите, през които е предходна. Ако в този момент погледнем какво мисли популацията на Бахмут, да вземем за пример, то действително там няма население - това е изгорена земя. Във всеки случай виждаме доста преразпределение на популацията на избрани територии въз основата на броя на хората, които ще живеят там. За страдание става дума за доста по-малък брой хора заради обстоятелството, че инфраструктурата там е на практика разрушена. Сега в Херсон, който пострада, само че най-малко не беше изцяло изпепелен, живеят не повече от 40% от предходното население, а какво да кажем за тези градове, които пострадаха още повече... В Изюм, съгласно някои наблюдения, живее не повече от една трета от предвоенното население.
Рано е да се каже каква ще е ролята на публичното мнение в тези райони. Но като цяло социологическите изследвания демонстрират, че в Украйна войната доста е съдействала за превъзмогване на районните разлики във връзка с оценката на геополитическия вектор на страната. Вече няма предходното разделяне сред Изтока и Запада във връзка с отношението към НАТО и Европейски Съюз. Има някои разлики, само че те към този момент не са фундаментални. По отношение на оценката за бъдещо участие в НАТО или Европейски Съюз, към този момент няма разлики, във всички райони на Украйна има болшинство в поддръжка на евроатлантическото ни участие.
-Трудно е даже да си представим хора, които са изгубили близки, домовете си или са останали инвалиди... Може ли Украйна в миналото да елементарни на Русия?
-Мисля, че това е въпрос към идващите генерации. И значително е в ръцете на Русия. Трябва да се появи някакъв руснак, който да наподобява на Вили Бранд, да пристигна в Буча, да коленичи и да каже нещо, което е трябвало да каже. Това евентуално няма да се случи в близко бъдеще, само че признавам, че може да се случи някой ден.
-Засега войната се проточва. Не е ли изчерпано търпението, човешкият и веществен запас и съюзническа поддръжка, подготвена ли е Украйна за дълга война, тъй като Путин и Русия демонстрират, че са подготвени.
-Историята споделя: политиците декларират, че са подготвени, само че доста постоянно това не е подкрепено от действителността. Спомняте си Първата международна война, когато на всички им се струваше, че страната е подготвена, а по-късно внезапно се случи нещо и тя избухна безусловно за една нощ. Не знаем по какъв начин ще се прояви тази подготвеност. По принцип една продължителна война е сложна и за двете страни. Просто в Украйна тази болежка и проблемност са по-видими, тъй като Украйна е по-открита система. Русия е различен тип система, която може да садържа доста пукнатини, само че не ги виждате досега, в който всичко се разпадне. Не знаем изцяло какъв брой дълбоки са тези невидими пукнатини, тъй че е мъчно да се планува какъв брой ще продължи войната.
*Александър Сушко e украински политолог и изпълнителен шеф на Международния фонд " Възраждане ".
Предов: Faktor.bg
Вече няма разделяне на изток и запад по повод участието ни в Европейски Съюз и НАТО, споделя украинският политолог
Интервю на Сергей Медведев, Радио Свобода
-Александър, при започване на 2023 година група специалисти и мислители представихте " Манифест за резистентен мир. Никога повече 2.0 " (доколкото знам по време на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари 2023 г.), където очертавате контурите на пост-военния свят: какъв тип мир би бил добър за Украйна, какво значи победа и какво съставлява светът от украинска позиция? Този въпрос обсъждахме с украинския мъдрец Сергей Дацюк, който предишното лято написа публикация, озаглавена „ Що е победа? Какво ще значи победа за Украйна?
-На първо място, това е, несъмнено, прогонването на окупаторите от територията на Украйна. Но, явно, освен това, тъй като за нас е значимо не просто преустановяване на военните дейности, само че и основаването на условия, при които няма да се постанова да се жертват човешки животи. Говорим за резистентен свят, в който главните проблеми, довели до тази война, ще бъдат отстранени или най-малко обезвредени и сведени до най-малко. На първо място, това е проблем, обвързван с характера на страната в Русия, която генерира принуждение като най-типичен и общоприет модел на държание във връзка с съседите си, само че и освен към тях.
Става дума за съществени проблеми в самата конструкция на актуалната съветска страна, за която би трябвало съветското общество да се замисли и в последна сметка да сътвори нова нормалност, в която съседите не би трябвало да живеят в смут от близостта с Русия. Има вяра, че тази война ще приключи освен с заслужен мир и наказване на отговорните, само че и със основаването на избрани предпоставки за по-нормално бъдеще, с цел да не не престават децата ни да умират поради някакви маниакални хрумвания на хората в Кремъл.
-Струва ми се обаче, че в този момент сме още по-далеч от това, в сравнение с бяхме при започване на войната. Когато стартира войната, аз, а и мнозина други имахме илюзията, че съветското общество ще се разсъни от този мрак, ще има наказания, недостиг и изолираност. Но нищо от това не се случва. Нещо повече, ние виждаме по какъв начин съветското общество се проваля в тази война, без да оказва никаква дейна опозиция, като се изключи някои изолирани митинги. Виждаме по какъв начин Русия се вкопчва в тази война. Това в действителност приказва като че ли за едно повтаряне на Русия. Сякаш в никакъв случай в историята не е имало Русия, която да не е заплашвала своите съседи.
-Само тъй като нещо не се е случило, не значи, че няма да се случи. Има прекалено много въпросителни към безчет кървави истории в нашия район, свързани с държанието на съветските елити и общество. Затова споделяме, че не става въпрос единствено за прогонване на окупатора от нашата територия. Необходими са интернационалните решения: юридически, правосъдни, които да основат някаква нова следвоенна действителност, в която Русия да бъде принудена да се промени.
Не можем да предвидим всички параметри на тези промени, само че би трябвало да има най-малко обща рамка. Русия би трябвало най-малко да се върне към правилата, които бяха записани в нейната конституция след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики: федерализация, ценене на правата на народите, живеещи в Русия. Трябва да се върнем към концепцията за деколонизация, рефедерализация - тя може да се назова друго, само че всъщност е отвод от централизирана милитаризирана страна, която вижда ориста си в насилието против нейните r прилежащи нации.
-Русия се нуждае от същата терапия, както Германия след 1945 година – действително да бъде демонтирана до нулево равнище, от което да стартира нейното възвръща на нови федерални правила и конституционни основи.
-Тук няма невъзможни неща. Има доста образци в историята, в които страната действително е била възобновена по този метод. И по-конкретно отменяне на имперския съставен елемент, на насилието като главен метод на връзки с външния свят. Разбира се, доста неща в този момент наподобяват нереалистични. Няма елементарен логаритъм, не може просто да приемеш един закон и да го следваш. Това е комплициран исторически развой. Но доста зависи от това до каква степен светът осъзнава нуждата от такива промени и основава избрани предпоставки за това, нова рамка, в която Русия ще бъде принудена да се движи и развива.
-Нека поговорим за параметрите на вашия Манифест за резистентен свят. Вие сте определили пътна карта, в която би трябвало да бъдат изпълнени съответни точки. Първата, несъмнено, е да бъдат осъдени военнопрестъпниците. Това някакъв интернационален Нюрнберг ли би трябвало да бъде или може би военнопрестъпниците би трябвало да бъдат съдени на територията на Украйна, съгласно украинските закони?
-Няма еднопосочен отговор на този въпрос, тъй като има разнообразни проблеми и разнообразни разновидности за решение на въпроса за отговорността за войната. По-специално, има закононарушение, наречено „ експанзия “: съгласно интернационалното право това може да бъде обособен развой, който визира цялата страна и нейното управление, което е решило да извърши въоръжено нахлуване против прилежаща страна
Но има доста съответни случаи, има военни, които са направили съответни закононарушения. В Украйна към този момент са регистрирани десетки хиляди сходни случаи, разнообразни по мащаб и наличие. Няма нито една правоприлагаща система, която да отговори изцяло на толкоз доста каузи и да издаде присъди, сама да обезпечи правдивост. Следователно е нужна композиция от решения. Има интернационално правораздаване и сега текат полемики какъв модел може да се приложи във връзка с експанзията. Разбира се, Украйна би предпочела моделът на интернационален арбитражен съд, който ще бъде основан въз основа на решение на Общото заседание на Организация на обединените нации. Международният углавен съд към този момент има пълномощия според Римския статут.
-Параметрите на устойчивия дълготраен мир са деколонизацията, деимпериализацията и демилитаризацията на Русия. Депутинизацията един от тези параметри ли е? Възможен ли е резистентен мир с Путин в Кремъл?
-Не в това е въпросът. Епохата на Путин по този начин или другояче е към своя край. Въпросът е единствено какъв брой ще продължи - няколко месеца или няколко години. Но нямаме гаранция, че Путин няма да бъде сменен от нещо сходно или даже по-лошо.
-Как виждате бъдещето на вашата страна след успеха? До каква степен Украйна може да се възвърне от демографския удар? Дори не знам дали има някакви оценки за човешки загуби и миграцията на хора от Украйна.
-Има разнообразни модели за пресмятане, има и разнообразни сюжети, разказани от анализаторите - несъмнено, не доста розови. Дори в случай че войната завърши скоро и Русия напусне територията на Украйна, загубите отново ще бъдат доста обилни. Украйна, която познавахме с нейните човешки, стопански, обществени, естествени запаси, към този момент няма да съществува в този тип. Украйна надали ще успее да върне всички тези хора, които бяха принудени да изоставен и да се озоват в чужбина. Някои от тях към този момент са се приспособили много сполучливо към живота в страните, в които се намират, други ще останат там вечно. Не можем да виним никого за това. Но Украйна явно ще би трябвало да разчита на по-малко човешки запаси.
Заминалите и получили протекция в други страни са към седем милиона. Сега някои от тях се върнаха, някои още не са решили какво ще вършат. Днес минимум към пет милиона от тези седем са в чужбина. От тях най-малко една трета няма да се върнат, а друга една трета ще реши какво да прави откакто види какво ще бъде ситуацията в Украйна в края на войната. От една страна, Украйна след войната ще бъде страна на опциите, ще има доста интернационалните старания за възобновяване й, ще има доста хора, искащи да влагат и да основат нещо ново.
-Ще имали съгласно вас интернационален „ проект Маршал “ за Украйна?
-Така или другояче ще бъдат положени съществени интернационалните старания и средства. Но какъв брой привлекателни ще бъдат те за всички хора? От друга страна, светът към този момент е отворен за украинците и това е доста огромно прелъщение даже за тези, които в този момент са в Украйна. Много от тях ще обмислят и кариера в чужбина. Фактът, че Украйна интензивно се доближава към Европейския съюз, събитието, че действително това ще бъде единно пространство, обединен пазар, ще способства за много гъвкаво придвижване на украинците.
-Виждате ли като реалистична переспективата Украйна да стане член на Европейски Съюз и НАТО след края на войната?
-Да, мисля, без това нито един украински план не може да се преглежда съществено. Украйна на практика няма да има друга опция, с изключение на да се стреми към участие в Европейски Съюз и НАТО. Днес има формален статут на кандидатка и в нейното участие даже нямат подозрение страни, които преди няколко години към момента се съмняваха дали Украйна ще бъде част от европейското семейство. Проучванията демонстрират, че даже в страни, обичайно скептични към разширението, като Германия, Холандия и Франция, болшинството от жителите поддържат бъдещото присъединение на Украйна към Европейски Съюз и НАТО.
-Това ще бъде доста вярна стъпка от етична позиция, като се има поради неоценимата услуга, която Украйна прави на западната цивилизация: тя в действителност се трансформира в бастиона, в който ще се разбие съветската експанзия. Мисля, че Европейски Съюз и НАТО имат морално обвързване да одобряват Украйна.
-Съгласен съм. Не всеки, несъмнено, мисли по този метод. Въпреки това, съгласно моите наблюдения, е реализирана сериозна маса, болшинството от водачите на публичното мнение и обществото като цяло възприемат украинците като членове на едно семейство. Тоест рано или късно този въпрос ще се реши. Въпреки че пътят към участието в Европейски Съюз е обвързван с приемането през огромен размер законодателни актове и това няма да стане за една нощ.
-Ако се осъществят сюжетите за участие в Европейски Съюз и НАТО, какви тактики може да има във връзка с окупираните сега региони, в това число към популацията, което частично е неутрално, само че има и намерено проруски настроени хора?
-В момента не се знае каква ще бъде конфигурацията на популацията. Войната в действителност опустошава областите, през които е предходна. Ако в този момент погледнем какво мисли популацията на Бахмут, да вземем за пример, то действително там няма население - това е изгорена земя. Във всеки случай виждаме доста преразпределение на популацията на избрани територии въз основата на броя на хората, които ще живеят там. За страдание става дума за доста по-малък брой хора заради обстоятелството, че инфраструктурата там е на практика разрушена. Сега в Херсон, който пострада, само че най-малко не беше изцяло изпепелен, живеят не повече от 40% от предходното население, а какво да кажем за тези градове, които пострадаха още повече... В Изюм, съгласно някои наблюдения, живее не повече от една трета от предвоенното население.
Рано е да се каже каква ще е ролята на публичното мнение в тези райони. Но като цяло социологическите изследвания демонстрират, че в Украйна войната доста е съдействала за превъзмогване на районните разлики във връзка с оценката на геополитическия вектор на страната. Вече няма предходното разделяне сред Изтока и Запада във връзка с отношението към НАТО и Европейски Съюз. Има някои разлики, само че те към този момент не са фундаментални. По отношение на оценката за бъдещо участие в НАТО или Европейски Съюз, към този момент няма разлики, във всички райони на Украйна има болшинство в поддръжка на евроатлантическото ни участие.
-Трудно е даже да си представим хора, които са изгубили близки, домовете си или са останали инвалиди... Може ли Украйна в миналото да елементарни на Русия?
-Мисля, че това е въпрос към идващите генерации. И значително е в ръцете на Русия. Трябва да се появи някакъв руснак, който да наподобява на Вили Бранд, да пристигна в Буча, да коленичи и да каже нещо, което е трябвало да каже. Това евентуално няма да се случи в близко бъдеще, само че признавам, че може да се случи някой ден.
-Засега войната се проточва. Не е ли изчерпано търпението, човешкият и веществен запас и съюзническа поддръжка, подготвена ли е Украйна за дълга война, тъй като Путин и Русия демонстрират, че са подготвени.
-Историята споделя: политиците декларират, че са подготвени, само че доста постоянно това не е подкрепено от действителността. Спомняте си Първата международна война, когато на всички им се струваше, че страната е подготвена, а по-късно внезапно се случи нещо и тя избухна безусловно за една нощ. Не знаем по какъв начин ще се прояви тази подготвеност. По принцип една продължителна война е сложна и за двете страни. Просто в Украйна тази болежка и проблемност са по-видими, тъй като Украйна е по-открита система. Русия е различен тип система, която може да садържа доста пукнатини, само че не ги виждате досега, в който всичко се разпадне. Не знаем изцяло какъв брой дълбоки са тези невидими пукнатини, тъй че е мъчно да се планува какъв брой ще продължи войната.
*Александър Сушко e украински политолог и изпълнителен шеф на Международния фонд " Възраждане ".
Предов: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ