В света има над 300 различни езика на знаците
Няма обединен език или метод, който всички глухи хора да употребяват, когато мислят, написа Iflscience. Естеството на мислите e повлияно от голям брой личностни фактори, както и от условия - като да вземем за пример от възрастта, на която човек е изгубил слуха си.
Не са доста научните изявления по тази тематика. Лингвистът-експерт по езика на знаците професор Бенси Уол от Университетския лицей в Лондон изяснява в изявление за The Naked Scientists, че езиците, на които мисли човек, който е роден ням, са свързани с езиците на общността, в която живее. Според него в главичките на дребни глухи деца мисълта звучи тъкмо както и при деца с естествен слух.
Някои хора, родени без слух, може да мислят в облици, а не в звуци, и да си показват мислите си под формата на знаци от езика на знаците, писмени думи или картини. Това не значи, че техният вътрешен свят е по-малко богат или по-малко разказвателен от този на хората с естествен слух. Просто този свят се разкрива посредством друга среда.
Ако глухотата е настъпила на по-късен стадий, хората резервират загатна за вербалното другарство. В резултат на това някои глухи хора могат да мислят в облици, в тон или в композиция от двете.
Езикът на жестовете не е обединен – има към 300 разнообразни езика на жестовете, които се употребяват по света. Това потвърждава изказванието, че езикът на знаците, който глухият човек си показва в главата, когато мисли, ще зависи от нюансите и диалекта, които се употребяват в неговата общественост.
Учените споделят, че мисленето на жестомимичен език задейства левия низък насрещен кортекс на мозъка - област, която е ангажирана при хората с естествен слух, когато мислят за себе си с думи.
Съществува и един чудноват факт - не всички хора с естествен слух мислят вербално. При някои човеци липсва вътрешен монолог. Това значи, че техните мисли са тихи и се състоят единствено от облици или други нереални структури, които не включват тирада. Не е ясно какъв брой постоянно срещано е това събитие при глухите хора или дали те го изпитват със същата периодичност като чуващите.
Някои хора пък имат афантазия. Те не могат да основат умствени облици. Изследванията за афантазия измежду глухите са прекомерно спорадични. Науката към момента не е наясно по какъв начин разсъждават тези, които нямат звукови или образни мисли.
Не са доста научните изявления по тази тематика. Лингвистът-експерт по езика на знаците професор Бенси Уол от Университетския лицей в Лондон изяснява в изявление за The Naked Scientists, че езиците, на които мисли човек, който е роден ням, са свързани с езиците на общността, в която живее. Според него в главичките на дребни глухи деца мисълта звучи тъкмо както и при деца с естествен слух.
Някои хора, родени без слух, може да мислят в облици, а не в звуци, и да си показват мислите си под формата на знаци от езика на знаците, писмени думи или картини. Това не значи, че техният вътрешен свят е по-малко богат или по-малко разказвателен от този на хората с естествен слух. Просто този свят се разкрива посредством друга среда.
Ако глухотата е настъпила на по-късен стадий, хората резервират загатна за вербалното другарство. В резултат на това някои глухи хора могат да мислят в облици, в тон или в композиция от двете.
Езикът на жестовете не е обединен – има към 300 разнообразни езика на жестовете, които се употребяват по света. Това потвърждава изказванието, че езикът на знаците, който глухият човек си показва в главата, когато мисли, ще зависи от нюансите и диалекта, които се употребяват в неговата общественост.
Учените споделят, че мисленето на жестомимичен език задейства левия низък насрещен кортекс на мозъка - област, която е ангажирана при хората с естествен слух, когато мислят за себе си с думи.
Съществува и един чудноват факт - не всички хора с естествен слух мислят вербално. При някои човеци липсва вътрешен монолог. Това значи, че техните мисли са тихи и се състоят единствено от облици или други нереални структури, които не включват тирада. Не е ясно какъв брой постоянно срещано е това събитие при глухите хора или дали те го изпитват със същата периодичност като чуващите.
Някои хора пък имат афантазия. Те не могат да основат умствени облици. Изследванията за афантазия измежду глухите са прекомерно спорадични. Науката към момента не е наясно по какъв начин разсъждават тези, които нямат звукови или образни мисли.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ