Резултатите на Агенцията по безопасност на храните показаха - фалшива паника с храни „второ качество“
Няма двоен стандарт при храните, които се оферират у нас и в Европа. Това сподели инспекцията на Българската организация по сигурност на храните (БАБХ). Изводите на специалистите са безапелационни – “констатираните разлики в някои от стойностите при лабораторното изпитване са несъществени и са в границите на допустимите отклонения”. Такова е заключението от проучването на физикохимичния разбор на млечните, шоколадовите произведения, детските храни и месните артикули, посочен в разбора на БАБХ.
Какво действително ревизираха специалистите. От Германия и Австрия бяха закупени 31 продукта, а от България 30 техни аналози. От тях 8 шоколадови произведения – 2 типа бонбони, 4 типа шоколад, 1 течен шоколад и един детски шоколадов десерт. Безалкохолни питиета и сокове 7 бр., от които 1 газирана напитка, 2 плодови сока, 1 леден чай, 2 бр. енергийни питиета и 1 млечна напитка с кафе. Изследвани са и 2 броя детски пюрета, 8 млечни продукта, от които 4 сирена, 3 масла и 1 маргарин, и 6 месни продукта – 1 шунка, 1 консерва и 4 салама.
Най-често разминавания има с обозначеното на етикета (виж таблицата). Това обаче не се случва единствено за стоките на нашия пазар. При един тип шоколад да вземем за пример мазнините у нас са с 0,02% по-малко от оповестените на етикета. За западния пазар разминаването е с 0,31%. Същата е и обстановката със захарите в него. У нас те са с 1,09% по-малко от декларираните от производителя, а за европейския пазар – с 1,95%. Оказва се още, че в шоколада за българския пазар има повече какао. При оповестено на етикета минимално наличие от 30%, българският шоколад съдържа 8,68% повече, а немският – 4,67% повече какао.
Кравето масло от една и съща марка пък е с повече мазнини у нас спрямо Германия. У нас то е с 82% наличие на мазнини, а там – с 80%.
Ядем ли салами цялостни с вода и сол? Наличието на натриев хлорид (сол) в сурово пушен месен артикул у нас е с 3,18% по-ниско от това в европейския артикул, демонстрира анализът на БАБХ. Водата е с 3,20% повече. Според доктор Любомир Кунински от Българската организация за сигурност на храните обаче надали става дума за напомпване с вода. Този артикул евентуално не е задоволително пресъхнал, счита той.
Проблем ли е фактът, че една и съща безалкохолна напитка се прави с глюкозо-фруктозен сироп у нас и със захар за европейския пазар. Според Асоциацията на производителите на безалкохолни питиета в България у нас, в Съединени американски щати, както и в други европейски страни, да вземем за пример в Испания, при производството на безалкохолни питиета се употребява фруктозо-глюкозен сироп. Влагането му е всеобща процедура в страни, обичайни производители на царевица, без значение от тяхното географско разположение или покупателна дарба на популацията.
Фруктозо-глюкозният сироп, който употребяват локалните производители в бранша, е от българска царевица, дело на български аграрни производители, която се преработва в български индустриален център, разясняват специалисти от асоциацията.
Проверката сподели още, че при 16 от изследваните 31 продукта цената у нас е по-висока от тази в Германия и Австрия. Между 20% и 70% е завишението при млечните храни – избрани сирена, и шоколадовите артикули, както и при двете детски пюрета. Проверка на “Труд” обаче сподели, че и в Германия, и в Австрия питателните артикули се таксуват с преференциална ставка Данък добавена стойност. В Германия Законът за налога върху добавената стойност дефинира две ставки: общата данъчна ставка от 19% и понижената данъчна ставка от 7%, която се ползва по-специално за доставки на съвсем всички типове хранителни артикули, като се изключи напитките и оборотите на заведенията за хранене. В Австрия ставката за питателните артикули е 10%. За съпоставяне у нас всички артикули, в това число и храните, се таксуват с 20% Данък добавена стойност.
Източник: " Труд "
Какво действително ревизираха специалистите. От Германия и Австрия бяха закупени 31 продукта, а от България 30 техни аналози. От тях 8 шоколадови произведения – 2 типа бонбони, 4 типа шоколад, 1 течен шоколад и един детски шоколадов десерт. Безалкохолни питиета и сокове 7 бр., от които 1 газирана напитка, 2 плодови сока, 1 леден чай, 2 бр. енергийни питиета и 1 млечна напитка с кафе. Изследвани са и 2 броя детски пюрета, 8 млечни продукта, от които 4 сирена, 3 масла и 1 маргарин, и 6 месни продукта – 1 шунка, 1 консерва и 4 салама.
Най-често разминавания има с обозначеното на етикета (виж таблицата). Това обаче не се случва единствено за стоките на нашия пазар. При един тип шоколад да вземем за пример мазнините у нас са с 0,02% по-малко от оповестените на етикета. За западния пазар разминаването е с 0,31%. Същата е и обстановката със захарите в него. У нас те са с 1,09% по-малко от декларираните от производителя, а за европейския пазар – с 1,95%. Оказва се още, че в шоколада за българския пазар има повече какао. При оповестено на етикета минимално наличие от 30%, българският шоколад съдържа 8,68% повече, а немският – 4,67% повече какао.
Кравето масло от една и съща марка пък е с повече мазнини у нас спрямо Германия. У нас то е с 82% наличие на мазнини, а там – с 80%.
Ядем ли салами цялостни с вода и сол? Наличието на натриев хлорид (сол) в сурово пушен месен артикул у нас е с 3,18% по-ниско от това в европейския артикул, демонстрира анализът на БАБХ. Водата е с 3,20% повече. Според доктор Любомир Кунински от Българската организация за сигурност на храните обаче надали става дума за напомпване с вода. Този артикул евентуално не е задоволително пресъхнал, счита той.
Проблем ли е фактът, че една и съща безалкохолна напитка се прави с глюкозо-фруктозен сироп у нас и със захар за европейския пазар. Според Асоциацията на производителите на безалкохолни питиета в България у нас, в Съединени американски щати, както и в други европейски страни, да вземем за пример в Испания, при производството на безалкохолни питиета се употребява фруктозо-глюкозен сироп. Влагането му е всеобща процедура в страни, обичайни производители на царевица, без значение от тяхното географско разположение или покупателна дарба на популацията.
Фруктозо-глюкозният сироп, който употребяват локалните производители в бранша, е от българска царевица, дело на български аграрни производители, която се преработва в български индустриален център, разясняват специалисти от асоциацията.
Проверката сподели още, че при 16 от изследваните 31 продукта цената у нас е по-висока от тази в Германия и Австрия. Между 20% и 70% е завишението при млечните храни – избрани сирена, и шоколадовите артикули, както и при двете детски пюрета. Проверка на “Труд” обаче сподели, че и в Германия, и в Австрия питателните артикули се таксуват с преференциална ставка Данък добавена стойност. В Германия Законът за налога върху добавената стойност дефинира две ставки: общата данъчна ставка от 19% и понижената данъчна ставка от 7%, която се ползва по-специално за доставки на съвсем всички типове хранителни артикули, като се изключи напитките и оборотите на заведенията за хранене. В Австрия ставката за питателните артикули е 10%. За съпоставяне у нас всички артикули, в това число и храните, се таксуват с 20% Данък добавена стойност.
Източник: " Труд "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ