Д-р Сибила Маринова: Само чрез донорството от смъртта се ражда живот
Няма друга обстановка в медицината, в която гибелта не е краят и в която в гибелта се ражда живот. Единствената такава е донорството. Това сподели в " Панорама " на Българска национална телевизия началникът на отделението по анестезиология в МОБАЛ " Д-р Стефан Черкезов " доктор Сибила Маринова.
По думите й единствено по себе си това е един върховен акт на достойнство и хуманизъм и няма по какъв начин да не ти стане идея, в случай че го осъзнаеш. " Това е висше достойнство. Това е последното положително нещо, което човек може да направи на тази земя - живот от гибелта. Всички истории на близки на донори единствено удостоверяват думите ми “, сподели тя.
Д-р Маринова описа историята, която най-вече я е раздрусала при първите й стъпки като координатор по донорство. „ Едно 6-годишно дете падна от стената на Царевец и го докараха при нас с доста тежка черепно-мозъчна контузия. Изпадна в мозъчна гибел, макар всичките ни старания, за по-малко от 24 часа. Бяхме се събрали в лекарския кабинет в нашето поделение и поканихме родителите да беседваме с тях. Бяхме много сътрудници, само че никой от тях не се престраши да изясни на тези хора в прав текст какво се случва. Когато останаха уединено с мен, те настояха да им кажа истината и аз им обясних, че тяхното дете е в мозъчна гибел, че когато възрастен пациент е в мозъчна гибел, той би могъл да стане донор, само че нямах силите да ги помоля за донорство. Тези хора си потеглиха, само че два часа по-късно се върнаха на вратата на отделението и сами желаеха тяхното дете да бъде донор. В момента хора живеят с органите на това дете. Има едно прелестно младо момче, което е състезател, което получи сърцето на това дете. То самото беше на 9 години тогава, с потребност от сърдечна трансплантация. Ето това е моята идея! ", сподели тя.
Д-р Маринова съобщи, че компликациите в България във връзка с донорството идват оттова, че няма национална организация на процеса, няма идентификация на донорите и по лечебните заведения няма донорски бази, няма кой да предложи на тези хора техният непосредствен да стане донор. Няма задоволително положително редовно образование, узаконяване на координаторите и няма единна национална осведомителна акция.
„ През 2016 година осъзнах, че тематиката е непозната в обществото, че е табу и хората не знаят какво е мозъчна гибел и донорство. Тогава започнахме лична акция, която малко затихна по време на Коронавирус пандемията. За да има триумф такава акция обаче би трябвало да е национална и освен през октомври, когато е Европейският ден на донорството “, добави доктор Маринова.
По думите й единствено по себе си това е един върховен акт на достойнство и хуманизъм и няма по какъв начин да не ти стане идея, в случай че го осъзнаеш. " Това е висше достойнство. Това е последното положително нещо, което човек може да направи на тази земя - живот от гибелта. Всички истории на близки на донори единствено удостоверяват думите ми “, сподели тя.
Д-р Маринова описа историята, която най-вече я е раздрусала при първите й стъпки като координатор по донорство. „ Едно 6-годишно дете падна от стената на Царевец и го докараха при нас с доста тежка черепно-мозъчна контузия. Изпадна в мозъчна гибел, макар всичките ни старания, за по-малко от 24 часа. Бяхме се събрали в лекарския кабинет в нашето поделение и поканихме родителите да беседваме с тях. Бяхме много сътрудници, само че никой от тях не се престраши да изясни на тези хора в прав текст какво се случва. Когато останаха уединено с мен, те настояха да им кажа истината и аз им обясних, че тяхното дете е в мозъчна гибел, че когато възрастен пациент е в мозъчна гибел, той би могъл да стане донор, само че нямах силите да ги помоля за донорство. Тези хора си потеглиха, само че два часа по-късно се върнаха на вратата на отделението и сами желаеха тяхното дете да бъде донор. В момента хора живеят с органите на това дете. Има едно прелестно младо момче, което е състезател, което получи сърцето на това дете. То самото беше на 9 години тогава, с потребност от сърдечна трансплантация. Ето това е моята идея! ", сподели тя.
Д-р Маринова съобщи, че компликациите в България във връзка с донорството идват оттова, че няма национална организация на процеса, няма идентификация на донорите и по лечебните заведения няма донорски бази, няма кой да предложи на тези хора техният непосредствен да стане донор. Няма задоволително положително редовно образование, узаконяване на координаторите и няма единна национална осведомителна акция.
„ През 2016 година осъзнах, че тематиката е непозната в обществото, че е табу и хората не знаят какво е мозъчна гибел и донорство. Тогава започнахме лична акция, която малко затихна по време на Коронавирус пандемията. За да има триумф такава акция обаче би трябвало да е национална и освен през октомври, когато е Европейският ден на донорството “, добави доктор Маринова.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ