Няма да забравим, няма да простим! е естествената емоционална реакция

...
Няма да забравим, няма да простим! е естествената емоционална реакция
Коментари Харесай

За да разбереш света след Украйна, ти трябва поглед на извънземно

" Няма да забравим, няма да извиним! " е естествената прочувствена реакция на хората към скръбта. Лаикът не би трябвало да може да прави огромни исторически аналогии. Да запазиш човешкото в себе си, да крещиш „ Мразя те “ и да очакваш, че няма да се получи както преди, е доста по-лесно, в сравнение с да се отречеш от възприятията си и да гледаш отстранено на процесите към теб. Всеки човек постоянно е кратковременен и оптимален. „ Никога ” и „ вечно ” са една от главните му категории в оценката на бъдещето. И в това той бърка.

Славяните се карат между тях, още веднъж кърваво. Част от съветската интелигенция, която откри войната в Донбас едвам след 24 февруари, е ужасена от протичащото се, до момента в който, както и преди, си затваряше очите за всичко, което въоръжените сили на Украйна правеха със същия Донбас. Европа по табиет практикува медийно дресиране на съветската мечка, която както нормално оголва окървавени зъби от кориците. Украинските управляващи и забележителна част от обществото излъчват елементарна теза към света: „ Военните дейности в никакъв случай няма да бъдат забравени, омразата към Москва и народите на Русия постоянно ще съществува “.

Ако читателят желае да разбере по какъв начин ще наподобява светът след края на военните дейности, той би трябвало да направи интелектуалното упражнение за угнетяване на етиката. Нека си представим, че сме извънземни. Долетели сме и гледаме тези военни дейности. Нямаме дълбока персонална покруса. Нямаме родственици и другари в Украйна. Ние не разбираме езика им. Не сме имали взаимни научни и софтуерни планове, не сме се срещали на конференции, не сме водили бизнес. Украинската сцена не е пяла на съветски и не е печелила пари в Русия. Украинският президент не е играл в руската игра КВН в Театъра на съветската войска.

Нека условно си представим, че гледаме на Украйна като на Еритрея, към която нямаме никакви усеща. Извънземните биха споделили: „ Държавата, която стартира специфичната интервенция, не прави нищо, което тези страни, които в този момент я осъждат, не са създали “. За страдание войната не е норма на етиката, а на интернационалните връзки. Промяната от война към мир е редуването на деня и нощта. Всяка война би трябвало да бъде последвана от мир. За да си представим неговите очертания, би трябвало да си зададем въпроса с какво връзките сред Русия и Запада се разграничават от предходните?

През 1917 г хората от една и съща страна се убиват. Хората, които не вземат решенията на новото държавно управление, напущат страната, с цел да емигрират. Западните страни поддържат опозицията против ръководещия режим и то освен с изказвания и пари. Главният опозиционер е доведен в страната, с цел да може бързо да подпише мир с тези страни, против които Русия води война, като по едно и също време с това „ унищожава остарелия свят до основи “, убива царското семейство, ликвидира Църквата и свещениците. Впоследствие ще се намесят западни страни – непознати войски ще навлязат на територията на Русия.

През 1941 г още веднъж не е допустимо да се договорим със Запада. Разделението на сферите на въздействие в Европа, което към този момент е от две години, е прекомерно нежна конструкция. Германия се стреми не просто да завоюва войната, само че по принцип да унищожи тези, които живеят в Съветския съюз. Западните съдружници оказват помощ на Съюз на съветските социалистически републики посредством лендлиз, само че откриването на втори фронт непрестанно се отсрочва. Докато немската и руската войска се смилат взаимно, Съединени американски щати и Англия чакат времето си.

През 1968 г Евтушенко написа „ Танковете се движат през Прага “. Част от руската интелигенция искрено се срами от това, което прави руската власт. Доктрината за стеснен суверенитет допуска, че Съюз на съветските социалистически републики може да се намесва във вътрешните работи на сателитни страни, само че популацията на Чехословакия не посреща с цветя руския войник.

През 1979 г руският съюз изпраща войски в Афганистан. Населението на страната се пробва да разбере какъв тип „ международен дълг “ се извършва в далечна, неразбираема страна. Както в Корейската и Виетнамската война, Съединени американски щати в Афганистан водят война със Съюз на съветските социалистически републики, доставяйки оръжия, военно съоръжение и инструктори. Съединените щати и техните съдружници отстраняват правилото на аполитичния спорт. Олимпийската мечка излиза в Москва 1980 година в отсъствието на доста западни спортисти.

През 1999 г Чечня последователно престава да бъде съветска. Международните терористи влизат в Дагестан. Грозни към този момент пета година припомня за Сталинград. Режат глави освен на съветски военнослужещи, само че и на непознати жители. Част от западния естаблишмънт всекидневно назовава тези, които се борят против личното си държавно управление и народ, „ бунтовници “. Омразата се популяризира и от двете страни. Някои съветски поданици, които не са обременени от мисленето на държавници, са озадачени: допустимо ли е да се огради Чечения с ограда?

Всичко това към този момент се е случвало. Западът се сплоти против Русия. И той води война на територията на трети страни. Мечката, с кървавите си зъби и нокти, прокрадващи се към европейските птици, е един до друг с английския лъв и американския орел на кориците на анимационните филми от епохи. Пишат за руснаците, споделят, ние сме варвари от изток. Нашите опозиционери са подкрепени, създавайки им легитимност извън. Философският параход кръстосваше по маршрута " Родина - чужбина ". Те към този момент се срамят от държавното управление. Славяните се бият между тях изключително яростно.

Всичко завършва. Червеният граф Алексей Толстой, който в началото не приема революцията, се завръща в страната на Съветите и става учен. Савик Шустер, който популяризира антисъветския подправен вестник „ Красная звезда “ по време на афганистанската акция, стартира работа за държавен канал при започване на 2000-те, с цел да разпространява свободата на словото. Червените и белите се сдобряват - честват дружно Деня на националното единение и гласоподават единомислещо в Държавната дума. Катедралата „ Христос Спасител “ е възобновена, Ленин лежи в Мавзолея. Всеки жител на Русия може да пристигна в съветския град Грозни и да види в Музея на националната просвета в какво положение е реставриран.

Вероятно единствената разлика сред актуалните военни дейности за лаика е скоростта на влизане в окопа и неговото местонахождение. Преди 20 години хората, които се събуждаха, целуваха обичаните си, отиваха под душа и закусваха. Сегашната универсална смартфонизация включва още една наложителна процедура – гледане на десетки канали в „ Телеграм “. Ето за какво сегашният спор е толкоз всеобщ и настоящ. Информационната война се пробва да завладее всички. Участието в нея е избор на всеки.

1917 е последвана от 1922, 1941 от 1945, 1979 от 1989. След Прага-68 имахме Москва-80, спорът от 08.08.08 беше сменен от Кримската еуфория, а международната наслада от съветското футболно гостолюбие се случи единствено преди четири години. Не мислете, че историята внезапно ще слезе от въртележката.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР