Време е да махнем паметниците на окупаторите
Няма да скрия че останах извънредно задоволен, когато Столичния общински съвет одобри решението за пренасяне на паметника на Съветската войска от центъра на София. Още по горделив съм, че партия ГЕРБ, която изрично поддържам застана безкомпромисно зад този акт, с което на процедура предопределя ориста на окупаторския мавзолей. Когато света е скован от ужасите на войната, която съветските агресори разпалиха безогледно и с невиждана свирепост изпепеляват сякаш братската им Украйна това е единствения заслужен отговор.
Основателно обаче поражда въпросът, дали с тази тематика няма да бъде отклонено вниманието на гласоподавателите за хаоса от повсеместните рецесии? Нали би трябвало да знаем кой ни хвърли в „ прегръдката “ на тежките публично – политически турбуленции?
Нима няма да попитаме президента Радев за какво докара България до това злополучие с управлявания от него антиконституционен прелом на 9 юли 2020 година? Защо конфигурира на власт харвардската необразована глутница, която трансформира страната ни в първокласен курорт за шарлатани от митичния Содом и Гомор?
Кои са новите Жан Виденов и Румен Гечев „ постигнали “ този рекорден свръх недостиг? Кой и по какъв начин отвори цяла пропаст в бюджета на страната равняваща се на цели 15 милиарда лв.?
Кой и по какъв начин с урбулешката изтеглени заеми нахлузи на шията на народа ни тази чудовищна инфлация? Заради нея ли ни хлопнаха вратите пред еврозоната и Шенгенското пространство?
Нима ежедневните митинги на необезпокоявани мигранти по родните пътища не бяха спомагателен нож в гърба на европейската ни интеграция?
Кога България е била толкоз разграден двор, което я докара до отчайваща вътрешно – икономическа застоялост и външно политическа изолираност? Няма ли да разберем по какъв начин в мандата на ПП–ДБ–БСП се прибираха от джобовете на простосмъртните българи по един лев на литър гориво за колите им?
Нима няма да попитаме претендентите за власт кой и по какъв начин ще изведе страната ни от мъртвата хватка на ръководещите я в последните две години? Отново ли ще допуснем тези „ червени кхмери “ да се катерят със „ скъсани чорапогащи “ около „ парапетите “ на властта?
Радвам се, че в своя избирателен тур из страната водачът на ГЕРБ Бойко Борисов и претендентите за депутати от партията му слагат главно тези въпроси. Наистина най напред би трябвало да се решат те.
Нали не си мислите, че националния изменник Румен Радев още на следващия ден ще се втурне с марионетното си правителство да смъква шмайзера от МОЧА?
Да, през днешния ден повода да се сложи въпроса за премахването на руските монументи е повече от основателна. Но в далечната 1996 година в Пловдив също бяхме провокирани да вземем решение за унищожаване на паметника „ Альоша “ от върха на Бунарджика.
В началото на април същата година, съветският президент Борис Елцин бе направил изказване, че ще основава Съветски съюз-2 и в него почтено място отрежда за България. Отправи покана да се присъединим към създаващата се общественост сред Русия, Беларус, Казахстан и Киргизстан.
Изтече и информация, че съветският военачалник Грачов декларирал в Брюксел, че Русия би могла да разположи военни бази на наша територия. Всичко това се случило след среща на високо равнище и диалози на четири очи сред Елцин и ръководителя на Народното събрание Благовест Сендов и премиера Жан Виденов.
И Народното събрание, и държавното управление съмнително мълчаха, за тази арогантна провокация. Затова в Пловдив последва своевременна реакция. Направихме общоградски протест в градската Концертна зала, която освен пращеше по шевовете само че и преливаше извън на площада. Множеството пловдивчани единомислещо и бурно поддържа предложенията ни за предстоящото изключително съвещание на Общинския съвет на 10.04.1996 година, на което приехме:
Протестна декларация до Народното събрание, Министерски съвет и медиите порицаваща подозрителното безмълвие на най висшите държавни органи пред арогантната Руска провокация и то от най високо равнище. Предложение, квалифицирано и подписано от кмета, по отношение на: Заличаване на паметника „ Альоша “ от Хълма на освободителите като знак на руската войска – окупаторка.
Общинския съвет с уместно болшинство одобри тези Решения.
Последва лавина от публикации, мнения, отзиви, предложния, заявления, от цялата страна доста от които вардя в персоналния си списък. Едните бяха изрично Против, а другите възторжено За!
Окръжния съд в Пловдив обаче анулира Решението за демонтажа на паметника. Основаваше се на подписана през 1992г. конвенция сред президентите Борис Елцин и Жельо Желев за взаимно запазване на съветско – българските монументи.
Ние и до през днешния ден не възприемаме този монумент за съветски, а като знак на руската войска окупаторка. Само на 100 метра под „ Альоша “ е паметникът на Царя Освободител – Александър Втори и никой не му е протегнал ръка по никакъв метод през годините…
Въпросът за паметниците на Съветските завоеватели остро, до конфронтация продължава да разделя народът ни. За това и моето твърдо мнение е, че на пловдивския връх, на българския връх може да бъде единствено признака, който сплотява всички българи и несъмнено това е Васил Левски. На този връх място за окупатори няма!
Преместването на МОЧА в София няма никакъв смисъл в случай че „ Альоша “ продължи да си развява шмайзера на тепето в Пловдив, а скромния монумент на Апостола на свободата ни е заврян долу в шубраците му. И какво ще ги топли бургазлии, когато всеки ден минават около един различен „ Альоша “ в центъра на Бургас?
А в Стара Загора, във Варна и където и е да е другаде в страната? Съветските монументи са толкоз рискови, колкото и нацистките. Нацизма и Болшевизма са най кървавите идеологии на 20-ти век погубили милиони хора. Не инцидентно при започване на Втората международна война Германия и Съюз на съветските социалистически републики преди да се заловен за гушите са съдружници, тръгнали да си поделят Европа.
Днес на никое място няма да видите монумент на лидера на нацистите Адолф Хитлер и немската войска. А тогава от къде на къде в България още поносим паметниците на руските окупатори. По време на войната против тях не е изстрелян нито един български патрон, само че след нахлуването им в страната ни конфигурираната от тях на власт комунистическа партия е унищожила цвета на българския народ. До по кое време ще преглъщаме тези тежки грехове и това национално оскърбление? В цивилизована Европа ли ще живеят децата ни или в казахските степи под кървави петолъчки?
Ето за какво най значимото е на 2 април да се възвърне същинското дясно проевропейско ръководство на страната ни отпред с ГЕРБ. След конструирането на новите законодателна и изпълнителна власт едно от първите решения би трябвало да бъде за премахването не на един или различен, а на всички монументи възхваляващи руската войска в Родината ни. Специален орган към Министерски съвет с съответна стратегия и оптимални периоди би се справил превъзходно с този национално заслужен и виновен приоритет.
Време е…
Спас Гърневски
Основателно обаче поражда въпросът, дали с тази тематика няма да бъде отклонено вниманието на гласоподавателите за хаоса от повсеместните рецесии? Нали би трябвало да знаем кой ни хвърли в „ прегръдката “ на тежките публично – политически турбуленции?
Нима няма да попитаме президента Радев за какво докара България до това злополучие с управлявания от него антиконституционен прелом на 9 юли 2020 година? Защо конфигурира на власт харвардската необразована глутница, която трансформира страната ни в първокласен курорт за шарлатани от митичния Содом и Гомор?
Кои са новите Жан Виденов и Румен Гечев „ постигнали “ този рекорден свръх недостиг? Кой и по какъв начин отвори цяла пропаст в бюджета на страната равняваща се на цели 15 милиарда лв.?
Кой и по какъв начин с урбулешката изтеглени заеми нахлузи на шията на народа ни тази чудовищна инфлация? Заради нея ли ни хлопнаха вратите пред еврозоната и Шенгенското пространство?
Нима ежедневните митинги на необезпокоявани мигранти по родните пътища не бяха спомагателен нож в гърба на европейската ни интеграция?
Кога България е била толкоз разграден двор, което я докара до отчайваща вътрешно – икономическа застоялост и външно политическа изолираност? Няма ли да разберем по какъв начин в мандата на ПП–ДБ–БСП се прибираха от джобовете на простосмъртните българи по един лев на литър гориво за колите им?
Нима няма да попитаме претендентите за власт кой и по какъв начин ще изведе страната ни от мъртвата хватка на ръководещите я в последните две години? Отново ли ще допуснем тези „ червени кхмери “ да се катерят със „ скъсани чорапогащи “ около „ парапетите “ на властта?
Радвам се, че в своя избирателен тур из страната водачът на ГЕРБ Бойко Борисов и претендентите за депутати от партията му слагат главно тези въпроси. Наистина най напред би трябвало да се решат те.
Нали не си мислите, че националния изменник Румен Радев още на следващия ден ще се втурне с марионетното си правителство да смъква шмайзера от МОЧА?
Да, през днешния ден повода да се сложи въпроса за премахването на руските монументи е повече от основателна. Но в далечната 1996 година в Пловдив също бяхме провокирани да вземем решение за унищожаване на паметника „ Альоша “ от върха на Бунарджика.
В началото на април същата година, съветският президент Борис Елцин бе направил изказване, че ще основава Съветски съюз-2 и в него почтено място отрежда за България. Отправи покана да се присъединим към създаващата се общественост сред Русия, Беларус, Казахстан и Киргизстан.
Изтече и информация, че съветският военачалник Грачов декларирал в Брюксел, че Русия би могла да разположи военни бази на наша територия. Всичко това се случило след среща на високо равнище и диалози на четири очи сред Елцин и ръководителя на Народното събрание Благовест Сендов и премиера Жан Виденов.
И Народното събрание, и държавното управление съмнително мълчаха, за тази арогантна провокация. Затова в Пловдив последва своевременна реакция. Направихме общоградски протест в градската Концертна зала, която освен пращеше по шевовете само че и преливаше извън на площада. Множеството пловдивчани единомислещо и бурно поддържа предложенията ни за предстоящото изключително съвещание на Общинския съвет на 10.04.1996 година, на което приехме:
Протестна декларация до Народното събрание, Министерски съвет и медиите порицаваща подозрителното безмълвие на най висшите държавни органи пред арогантната Руска провокация и то от най високо равнище. Предложение, квалифицирано и подписано от кмета, по отношение на: Заличаване на паметника „ Альоша “ от Хълма на освободителите като знак на руската войска – окупаторка.
Общинския съвет с уместно болшинство одобри тези Решения.
Последва лавина от публикации, мнения, отзиви, предложния, заявления, от цялата страна доста от които вардя в персоналния си списък. Едните бяха изрично Против, а другите възторжено За!
Окръжния съд в Пловдив обаче анулира Решението за демонтажа на паметника. Основаваше се на подписана през 1992г. конвенция сред президентите Борис Елцин и Жельо Желев за взаимно запазване на съветско – българските монументи.
Ние и до през днешния ден не възприемаме този монумент за съветски, а като знак на руската войска окупаторка. Само на 100 метра под „ Альоша “ е паметникът на Царя Освободител – Александър Втори и никой не му е протегнал ръка по никакъв метод през годините…
Въпросът за паметниците на Съветските завоеватели остро, до конфронтация продължава да разделя народът ни. За това и моето твърдо мнение е, че на пловдивския връх, на българския връх може да бъде единствено признака, който сплотява всички българи и несъмнено това е Васил Левски. На този връх място за окупатори няма!
Преместването на МОЧА в София няма никакъв смисъл в случай че „ Альоша “ продължи да си развява шмайзера на тепето в Пловдив, а скромния монумент на Апостола на свободата ни е заврян долу в шубраците му. И какво ще ги топли бургазлии, когато всеки ден минават около един различен „ Альоша “ в центъра на Бургас?
А в Стара Загора, във Варна и където и е да е другаде в страната? Съветските монументи са толкоз рискови, колкото и нацистките. Нацизма и Болшевизма са най кървавите идеологии на 20-ти век погубили милиони хора. Не инцидентно при започване на Втората международна война Германия и Съюз на съветските социалистически републики преди да се заловен за гушите са съдружници, тръгнали да си поделят Европа.
Днес на никое място няма да видите монумент на лидера на нацистите Адолф Хитлер и немската войска. А тогава от къде на къде в България още поносим паметниците на руските окупатори. По време на войната против тях не е изстрелян нито един български патрон, само че след нахлуването им в страната ни конфигурираната от тях на власт комунистическа партия е унищожила цвета на българския народ. До по кое време ще преглъщаме тези тежки грехове и това национално оскърбление? В цивилизована Европа ли ще живеят децата ни или в казахските степи под кървави петолъчки?
Ето за какво най значимото е на 2 април да се възвърне същинското дясно проевропейско ръководство на страната ни отпред с ГЕРБ. След конструирането на новите законодателна и изпълнителна власт едно от първите решения би трябвало да бъде за премахването не на един или различен, а на всички монументи възхваляващи руската войска в Родината ни. Специален орган към Министерски съвет с съответна стратегия и оптимални периоди би се справил превъзходно с този национално заслужен и виновен приоритет.
Време е…
Спас Гърневски
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ