Няма да се включа в общия хор на честитките за

Няма да се включа в общия хор на честитките за празника на Варна, който пее дитирамби за градът, в който съм бранш и обичам! Това са подправени пожелания, които нямат нищо общо с действителността. Много добре помня каква беше Варна преди 20,30,40,50 години и каква е в този момент. Днес Варна е налазена от идиоти, които форсират коли и мотори, карат като изоглавени и дънят музика от бричките си. Варна се насели с тъпанари, които хвърлят боклуците си от балконите, палят барбекюта в дворовете си и замърсяват улиците с фасове, хартии и торбички. Варна е мръсна, пренаселена, с ужасяващ въздух от хилядите коли, в които се возят лентяи, които не могат да извървят и 100 метра пешком. И макар напъните на общината да ремонтира улици,булеварди, тротоари и детски площадки – малоумните не престават да безчинстват!

Честитя празника на моята Варна, преди да се трансформира в кей за хора, на които не им пука за нея!

Омайна с морския си въздух, с писъка на чайките, със свободния си дух. Варна беше ключът за в къщи, който нашите ми сложиха на врата, когато бях 5 годишен. Варна беше бабата със синя коса, която ни разказваше по какъв начин се е къпала в магарешко мляко, утрините, в които чувах вехтошарят да вика:

„ Вехтошарууу, остарели облекла закупувам! “, а матрапазите му пригласяха с: „ Рибеее, рибеее..кефал рибееее! Бели скариди, морски черешиии! ” “.

Варна беше фото Мексико, Рибарският мост, от който скачахме в морето, попчетата, които ловяхме под Аспаруховия мост, прашната топка, след която тичахме, ожулените колена, мирисът на водорасли и черупките от миди и рапани, локвите в които шляпахме, фунийките, патлангачите с барабонки, досовете за лимки, кино „ Култура “, където гледахме филмите с Гойко Митич, бордюрите, на които играехме на ръбчета, а когато пораснахме седяхме на тях и мечтаехме.

Варна беше любовните трепети на сърцето, дъждът, който трополи на перваза, разделите, изневерите, тъгата.

Варна разтваряше топлата си пазва за всеки, който желае да се сгуши в нея, да погали морето, да тича по пясъка, да посрещне изгрева на морския бряг. Варна беше гезмето, по което се прибирах рано заран, уютната улица по която ходя, първото крайбрежно капанче, Младежката, където слушахме „ Щурците “.

Варна е стиховете на Валери Станков, картините на Стоимен Стоилов, пламъка в очите на Катя Папазова. Варна е дух, който един път проникне ли в теб – остава за цялостен живот.

Но през днешния ден този дух е бледен. Варна се пренасели с идиоти, които не милеят за нея. Варна е полазена от простаци, които НИКОГА НЯМА РАЗБЕРАТ какво е Варна! Те са някакви малоумни мравки, които се появяват за малко в града и след това изчезват.

Защото, с цел да схванеш Варна би трябвало да положиш изпитание. И да я обичаш!

Каквито при малоумниците липсват.

Иво Югов