Македонците недоволни от термина „български земи“
Няма да се употребява терминът „ български земи “ в българските учебници за събития, случили се преди основаването на България, написа македонският вестник “ Независен “, представен от организация "Фокус ".
На двудневната, пета среща на Съвместната комисия по исторически и просветителни въпроси сред Северна Македония и България, извършена в София в сряда и четвъртък, специалистите работиха по бележките в учебниците по история за пети клас в българската просветителна система и шести клас в македонската просветителна система за интервалите на праисторията и античността. След разисквания и разисквания беше направена първична версия на рекомендациите, която трябваше да бъде показана на двете държавни управления, с цел да се усъвършенства наличието на учебника.
Академикът Драги Георгиев, който е отпред на македонския екип от специалисти, сподели пред вестника, че чака рекомендациите от учебника да бъдат признати на идващото съвещание през юни в Скопие. От българската страна бе призната забележката на локалните специалисти, когато става дума за събития от древността, които са се случили на територията на днешната българска страна, с цел да не употребяват термина "български земи ", тъй като на територията на днешна Република България е имало земи, които са принадлежали и на други прилежащи страни.
"Нашата забележка беше, когато приказваме за земи, които в този момент са отвън актуалната българска страна, а се приказва за български земи, в това число и за територията на нашата страна, че би трябвало да бъдем деликатни тук. Когато става дума за българските земи, този термин ще бъде сменен от територията на днешната българска страна. До идната среща през юни ще приключим истинската версия, ние от наша страна, те от тяхна страна. Междувременно ще разгледаме тези версии и задачата е най-сетне да приемем рекомендациите от учебниците на идната среща. Те имат записка за задачата на деятел Павел в нашите учебници. Те настояват, че учебниците демонстрират, че задачата на деятел Павел тук е сложила основите на бъдещата македонска черква и има забележка, че няма съображение за това, само че деятел Павел популяризира християнството тук, без да слага основите на църквите, които се образуват в това пространство ”, сподели Георгиев.
И двете страни имат обща записка за учебниците за по-точно потребление на географските карти, т.е. географските карти да са подобаващи за интервала, в който се отразяват и да не носят никаква сугестия и да не се концентрират върху бъдещи времена. Българските специалисти направиха забележка в македонски учебник за карта, показваща цяла географска Македония, на която е написана карта на антична Македония. Според българските специалисти, в случай че става дума за Древна Македония, би трябвало да се каже по кое време е датирана картата. От македонска страна забележка е, че има карта на българската страна от девети век и незабавно по-късно в същия подтекст е имало карта на Санстефанска България. Това е карта от ранното Средновековие и карта от 19-ти век до нея, която съставлява последователност на това положение в това пространство. Македонската забележка е, че, когато се приказва за избран интервал и картата би трябвало да е от този интервал ”, сподели Георгиев.
На втория ден членовете на взаимната комисия са почнали спор за характера и работата на Гоце Делчев, който е включен в листата на лицата, които би трябвало да бъдат разисквани взаимно. Разговорите ще бъдат обновени на идващото съвещание през юни. Тогава се възнамерява да се работи върху забележките в учебниците за Средновековието.
„ Ще обсъдим Св. Св. Кирил и Методий, Св. Наум и Св. Климент, с цел да забележим къде имаме същите позиции и къде се разминаваме. Ще се погрижим някои рекомендации да бъдат приведени в сходство. Св. Кирил и Св. Методий както в техните, по този начин и в нашите учебници са национализирани от актуалния аспект, че са или македонци, или българи. Те считат, че в нашите учебници ролята на средновековната българска страна в разширението на задачата и ролята на св. Климент и Св. Наум не задоволително добре упомената, тъй като се връщат от Моравия и намират протекция в българската средновековна страна, ”добави Георгиев. Експерти от България и страната имаха забележки по отношение на степента, до която се намират античните племена, траките, бригите, илирите. Стана ясно, че тези граници не са строго избрани, с цел да не се натоварват доста учениците.
На двудневната, пета среща на Съвместната комисия по исторически и просветителни въпроси сред Северна Македония и България, извършена в София в сряда и четвъртък, специалистите работиха по бележките в учебниците по история за пети клас в българската просветителна система и шести клас в македонската просветителна система за интервалите на праисторията и античността. След разисквания и разисквания беше направена първична версия на рекомендациите, която трябваше да бъде показана на двете държавни управления, с цел да се усъвършенства наличието на учебника.
Академикът Драги Георгиев, който е отпред на македонския екип от специалисти, сподели пред вестника, че чака рекомендациите от учебника да бъдат признати на идващото съвещание през юни в Скопие. От българската страна бе призната забележката на локалните специалисти, когато става дума за събития от древността, които са се случили на територията на днешната българска страна, с цел да не употребяват термина "български земи ", тъй като на територията на днешна Република България е имало земи, които са принадлежали и на други прилежащи страни.
"Нашата забележка беше, когато приказваме за земи, които в този момент са отвън актуалната българска страна, а се приказва за български земи, в това число и за територията на нашата страна, че би трябвало да бъдем деликатни тук. Когато става дума за българските земи, този термин ще бъде сменен от територията на днешната българска страна. До идната среща през юни ще приключим истинската версия, ние от наша страна, те от тяхна страна. Междувременно ще разгледаме тези версии и задачата е най-сетне да приемем рекомендациите от учебниците на идната среща. Те имат записка за задачата на деятел Павел в нашите учебници. Те настояват, че учебниците демонстрират, че задачата на деятел Павел тук е сложила основите на бъдещата македонска черква и има забележка, че няма съображение за това, само че деятел Павел популяризира християнството тук, без да слага основите на църквите, които се образуват в това пространство ”, сподели Георгиев.
И двете страни имат обща записка за учебниците за по-точно потребление на географските карти, т.е. географските карти да са подобаващи за интервала, в който се отразяват и да не носят никаква сугестия и да не се концентрират върху бъдещи времена. Българските специалисти направиха забележка в македонски учебник за карта, показваща цяла географска Македония, на която е написана карта на антична Македония. Според българските специалисти, в случай че става дума за Древна Македония, би трябвало да се каже по кое време е датирана картата. От македонска страна забележка е, че има карта на българската страна от девети век и незабавно по-късно в същия подтекст е имало карта на Санстефанска България. Това е карта от ранното Средновековие и карта от 19-ти век до нея, която съставлява последователност на това положение в това пространство. Македонската забележка е, че, когато се приказва за избран интервал и картата би трябвало да е от този интервал ”, сподели Георгиев.
На втория ден членовете на взаимната комисия са почнали спор за характера и работата на Гоце Делчев, който е включен в листата на лицата, които би трябвало да бъдат разисквани взаимно. Разговорите ще бъдат обновени на идващото съвещание през юни. Тогава се възнамерява да се работи върху забележките в учебниците за Средновековието.
„ Ще обсъдим Св. Св. Кирил и Методий, Св. Наум и Св. Климент, с цел да забележим къде имаме същите позиции и къде се разминаваме. Ще се погрижим някои рекомендации да бъдат приведени в сходство. Св. Кирил и Св. Методий както в техните, по този начин и в нашите учебници са национализирани от актуалния аспект, че са или македонци, или българи. Те считат, че в нашите учебници ролята на средновековната българска страна в разширението на задачата и ролята на св. Климент и Св. Наум не задоволително добре упомената, тъй като се връщат от Моравия и намират протекция в българската средновековна страна, ”добави Георгиев. Експерти от България и страната имаха забележки по отношение на степента, до която се намират античните племена, траките, бригите, илирите. Стана ясно, че тези граници не са строго избрани, с цел да не се натоварват доста учениците.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ