Няма да пожелая нищо на хората от Съветския съюз, защото

„ Няма да пожелая нищо на хората от Съветския съюз, тъй като те се хвърлят към това, което заслужават. Носят си заслужените последици. Хората от някогашния, сегашен и предстоящ съюз, най-много тези от Русия, са заболели от русизъм. Това е доста рискова тежка и хронична болест. Русизмът е по-лош от фашизма, нацизма и расизма, по-лош е от мизантропските идеологии. Без значение дали го желаят или не. Тази страшна болест евентуално може да бъде излекувана единствено от най-тежките беди, единствено от тях. Това е единствената нация в света, която не има вяра в нищо. Тя е без дух и морал, с доста ниско развиване на индивида.

Най-безнадеждният и болен човек е съветският. Те нямат религия и не се подчиняват на вяра, не са отдадени на нравственос или възвисяване, затова нямат и морал. Това е огромна покруса за съветските хора в мащаб. Това, което се случва в Чечня е единствено едно от следствията. Това е есенцията на руснаците. Болни от русизъм и мизантропски идеологии, те би трябвало да платят скъпо за това.

Те ще се изправят против доста сложни тествания за тази пристрастеност и прогнозите са доста неприятни. Истинската причина зад всичко това е, че те нямат концепция и политическа идея. Идеята на комунизма, социализма, концепцията за създаване на общество с равни благоприятни условия, всичко това се спука като сапунен мехур. Причината е, че беше построено върху концепцията за русизма. Ако няма концепция, с изключение на съветският закон, няма легитимация и на самата страна, няма разделяне на държавното управление.

Без концепция, легитимност и разделяне на властта, няма и място за политиката – вътрешна или външна. Липсата на трети съставен елемент демонстрира, че няма място и за идеология. Няма мотивация и няма вероятност. Има единствено веднъж, ориентиран към развиването на човешката цивилизация и духовното, само че руснаците не имат вяра в него. Те не имат вяра в Исус, Мохамед или Буда. За основаването на народен дух е належащо да преминат най-малко 3 генерации. Върху всяко едно потомство ще би трябвало да се работи интензивно, само че този път е затворен за руснаците. Откъде да вземем такива хрумвания за масата от хора?

Те могат да следват образеца на запада и да изберат $ като концепция, да го трансфорат в Бог за себе си. Този вид ще ги заведе до задънена улица. Русия е доста близо до революция, когато е в интервал на систематизиране на силите. Липсата на легитимност на страната и другите точки на мощ, разпадането на армията, денационализацията на благосъстоятелност, освен това в интервал, когато даже концепциите стават рискови и всеки е подготвен да вземе камъните и да издърпа оръжията към себе си, даже ракетите, тогава ще стартира гражданската война.

Това ще затвори следващият им път към развиване. Духовният път и идеологическият път са затворени. Сега техните политици и идеолози се пробват да изберат трети пъп – славянството. Те считат, че ще обединят славянската маса, само че това също няма да проработи. Главният съставен елемент на славификацията ще е Украйна. Украйна в никакъв случай няма да толерира русификацията и русизма. Има единствено веднъж за развиване на Руската страна и това са хората, само че аз няма да ви кажа кой е този път, ние имаме ключа за развиване. “

Това са думите на последния същински и легален водач на Чечня – Джохар Дудаев. Той беше последният герой за самостоятелност и откакто цялата съветска войска не съумя да го отстрани на фронта, Русия се постара да извърши атентат против него. Дудаев има причина да не харесва Русия. Той е роден във време, в което чеченци и ингуши са депортирани в Централна Азия и Сибир по заповед на Сталин.

Детството му е прекарано в Сибир, само че най-после съумява да се върне в Грозни. Записва се във факултета по физика и математика в Северна Осетия. Образованието е заслон, същинското му занятие е обвързано с секрети курсове по боен пилотаж в Тамбов. Дудаев скоро служи в армията на Съюз на съветските социалистически републики от 1962 година Завършва академията с почести през 1974 година Колегите му, капитанът и всички в армията го почитат. Броят на медалите е висок и той самият се радва на особена популярност. По време на разпадането на Съюз на съветските социалистически републики ще се появят и разнообразни придвижвания в съюза, водещи до протести в Балтийските страни.

Тук идва и първото проявяване на човешката страна. Дудаев служи в Естония и получава разпореждане да потуши протестите със мощ. Чеченецът отхвърля да хвърля бомби по цивилно население. Напуска армията и се връща в Грозни, където се включва в борбата за самостоятелност. През 1990 година е лидер на Изпълнителния комитет на Националния конгрес на Чеченския народ.

През идната година се прави опит за прелом в Москва против Горбачов. Дудаев вижда уязвимост и повежда хората против Чеченско-ингуската Автономна Съветsка Социалистическа република, която работи напълно за интереса на Москва. Чечня афишира своята самостоятелност на втория конгрес. Първата му работа е да сътвори президентски избори в страната. На 27 октомври е публично президент на Чечня. Борис Елцин заема позицията на водач на Русия и първата му работа е да не признава Дудаев или неговата самостоятелност.

Дудаев знае какво чака страната му, той събира изоставеното руско оръжие, приготвя войска и в това време води опити за политически контакт. Вместо дипломация, Чечня би трябвало да посрещне съветските бойци през декември 1994 година Плановете на съветската войска са куриозни – те считали, че ще завладяват Грозни за 2 часа, само че остават там с месеци. Провеждат се въздушни удари върху цивилно население, само че още веднъж нямат опция да се оправят против партизанската война на чеченците.

Домакините не предават града си и оцеляват с лимитирани запаси. Жертвите на съветските нападатели доближава голям брой. Елцин губи своята известност и най-после се принуждава да поръча убийството на Дудаев с вярата, че това ще завоюва вниманието на съветския народ. По време на войната, Джохар няколко пъти съумява да се избави от сходни опити. След 2 години на 21 април 1996 година Дудаев се намира в село в Западна Чечня и приказва по сателитен телефон. Руснаците откриват позицията и стартират всеобщо бомбардиране с ракети по селото.

Дудаев няма никаква опция да оцелее. По-важното е, че този човек приказва рационално и като че ли предсказва бъдещето на Русия с кристална топка. Познал е силата и опциите на агресорите, познава и тяхната идеология, за него Русия е болната страна в Европа и Азия, която освен не желае да се лекува, само че и да заразява повече и повече.

„ Разбира се, че Русия има огромни проекти и апетити, имаше ги и преди. Първата им пречка беше в Афганистан “.

Дудаев е бил военачалник по време на нашествието в Афганистан, само че като мохамеданин, в никакъв случай не е правил персонално офанзиви против муджахидините. Той самият не се гордее с подчинените си, въпреки те да го боготворят и разказват като същински воин. За военните си дейности в Афганистан, Дудаев получава медали, само че до последния миг не е бил удивен или благополучен от тях. За него Русия се разказва като вица за мравката:

„ Комарът вижда една преяла и изгорена мравка да лежи на земята и я пита какво се е случило:

– Исках да опитам всичко и най-после ми се прияде светулка, само че се оказа, че това е хвърлен фас. “

Дудаев споделя по какъв начин Афганистан е бил преломен миг и точка, която ще постави завършек на техните опити за агресия в Азия. След неуспеха там, руснаците се насочват към Европа и стартират своя дълъг флирт. След това усилват наличието си в Индийския океан, Близкия изток, Босфора, Червено море и най-после Европа. Ичкерия се трансформира във втори Афганистан и още един проблем за Руската федерация след колапса ѝ като Съюз на съветските социалистически републики.

„ Ичкерия съумя да им счупи зъбите и да понижи апетита им, само че това не ги спря. Следва кръвопролитие в Крим и Русия ще се сблъска с още един проблем. “

Дудаев предсказва бъдещето и като че ли вижда идващия спор в Европа:

„ Докато русизма съществува, в никакъв случай няма да съобщи своите упоритости. Сега играят със славянската карта. Отново се пробват да покорят Украйна и Беларус, както преди, с цел да станат по-силни. “

Интересен факт е, че този човек в никакъв случай не съумява да види развиването на съветската експанзия до такива мащаби, само че като че ли е знаел какво ще последва. Нека не забравяме, че той е имал опция да опознае съветската войска в цялостния и капацитет:

„ Никой не желае да бъде боен съдружник на Русия. Не единствено боен, само че и стопански и политически, не желаят даже техните търговски връзки. Защото всички знаят по какъв начин руснаците се държат с сътрудниците си. Ние успяхме да ги изучим и разберем. “

Относно заболяването на русизма, ето какво споделя Дудаев по тази тематика:

„ Същите рисковани политици унищожиха руската войска до основи. Същата трябваше да бъде основа на мира, бранител на ползите на 300 милиона души в Съюз на съветските социалистически републики. Сега всички са безбожни бандити. Това е изтънчен див звяр, който унищожава благодарение на всевъзможни оръжия, военно съоръжение, оръжие за всеобщо заличаване, демонстрирайки своята завист към цивилното население. Тези ветерани на войната и труда, които извоюваха мъчно своята победа и бъдеще, таиха вяра, че ще могат да живеят в мир и да умрат умерено в домовете си.

Вече не можем да им отдадем почести, не можем даже да ги погребем в земята. Ветераните най-вероятно отхвърлят тази война и не желаят да вземат участие. Имам някакво съмнение, че не желаят да вземат участие в тази нечовешка експанзия. Не желаят да бъдат част от злото, безчувствената човешка природа и цинизма, които бликат от съветските военни ешалони. След като унищожиха основите на Съветската войска, множеството се трансфораха в мафиоти и бандити, смесиха се с нарушителите и наемниците.

Унищожиха Военновъздушни сили, флотата и остарялата популярност на Съюз на съветските социалистически републики. Славата на 300 милиона души се сведе до това на мародери, бандити и нарушители. Никой не беше осъден за тези каузи. Апетитите на владетелите им не престават да се покачват. Те ще стигнат до подобен размер, че същите бандити се пробваха да създадат атентат в Белия дом (Операция на Черния октомври през 1993 г.), а по-късно ще стрелят на всички места, както в Чечня сега. Те ще стрелят, без да гледат дали е по руснаци или чеченци, както беше в Грозни.

Те не разделят мюсюлмани, християни или будисти. Не се опасяват да употребяват своите точни оръжия против такива цели. Стана по този начин, че гордостта на Съветската войска унищожава гордостта на нацията им. “

Дудаев постоянно е мечтал да види страната си свободна и самостоятелна, да се изправи след първата война и да поеме своя свободен път. Не е мечтал да се радва на зверствата на Русия, откакто е виждал какво вършат в Съюз на съветските социалистически републики през годините си на работа. Днес не би трябвало да се изненадваме, че по този начин нареченият Батальон на Дудаев застава на страната на Украйна, акцентирайки кадировците като срам за Чечня. Дудаев в никакъв случай не се закичва с големите триумфи, а просто споделя на народа си следното:

„ Всеки чеченец е военачалник. Аз съм единствено първият от милионите, които идват след мен. “