КТБ ли? Какво беше това?
„ Няма да ни оставят на мира, извън също няма да ни оставят на мира. И аз не чакам тук някой да се усеща задоволително спокоен за личната си отговорност. ” Прогнозата е изказана от Лютви Местан на съвещанието за КТБ при президента на 14 юни 2014, стенограмата от което бе оповестена преди седмица. Толкова доста се е объркал господин Местан... Три години по-късно освен всички настоящи лица са оставени на мира, само че и въобще не проличава някой от тях да се усеща разтревожен за личната си отговорност. Нито репликите от стенограмата, нито държанието на същите тези лица през днешния ден не демонстрират те да се усещат по някакъв метод виновни или съучастни в генезиса, отхранването, експлоатирането и разграбването на КТБ.
Дори в противен случай - историята навлезе във фаза „ цинизъм ”, в която дейните участници в политическия модел, направил допустима кражбата „ КТБ ”, към този момент напълно намерено се присмиват на българите. Йордан Цонев от Движение за права и свободи, на чието съавторство разчита законотворецът Делян Пеевски, съобщи в прав текст, че държавният бюджет е спечелил от банкрута на КТБ. Разбира се, че от подтекста могат да бъдат измъкнати две-три цифри, които да „ подпрат ” тази нелепост, само че сходно безсрамие е показателно за това, което ще се случва оттук насетне: аферата „ КТБ ” освен бе позволена, освен не бе разследвана, само че и към този момент ще ни се постанова да спорим, че въобще е имало такава спекулация. Тотална замяна.
Проява на доста неприятен усет
Сметката на Цонев е следната - държавният бюджет отпусна заем на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който не можеше самичък да изплати над 3 милиарда лв. на вложителите. Отпуснати бяха 1,675 милиарда лв., от които две-трети към този момент са изплатени, а лихвите възлизат дотук на близо 105 млн. лева Това била облагата. Но сходни ловки сметки пропущат основни линии от картината - че с цел да върне парите на страната, Фондът би трябвало да ги събере отнякъде. А ги събира посредством вноски от другите банки. Тоест, от техните клиенти - компании и жители. Може ли това да бъде наречено облага?
И още линии - единствено предприятията от държавната енергетика оставиха 160 млн. лева във банкрутиралата банка; редица общински администрации и общински компании и лечебни заведения претърпяха същото. „ Закопаните ” в КТБ пари се отразиха и на съответни бизнеси, които не можеха да продължат да действат, да заплащат заплати и налози. Да проспиш сриването на банка за няколко милиарда и след това да се хвалиш със 105 млн. лева доходи от лихви несъмнено е демонстрация на доста неприятен усет.
И доста похабена хартия
Преди две години особено основана парламентарна комисия създаде 150-страничен отчет, който сподели, че най-виновен за банкрута на КТБ е някогашният притежател Цветан Василев, по-малко отговорен е надзорът на Българска народна банка, а минимум отговорна е ДАНС. Но тази похабена хартия е нищо спрямо обвинителния акт против Цветан Василев и още 18 души. Главният прокурор Сотир Цацаров даде обещание казусът да влезе в съда до седмица, а обвиняването да е изложено върху цели 15 хиляди страници. Става дума единствено за тези 205 млн. лева, които първо бяха изнесени в чували, а след това не бяха изнесени в чували. Дори и доказателствата да устоят в съда, отговорност ще бъде търсена единствено за дребна част от аферата. Активите за милиарди смениха собствеността си, следите се замитат, а синдиците съумяха да наберат едвам малко над половин милион лв..
Сега следва окончателното удавяне на аферата. Ако съумеят да осъдят някого, ще си запишат победа. Ако не съумеят, ще обвинят съдиите. А институциите, с чието интензивно подпомагане и безучастие бе разграбена КТБ, си остават непроменени. Така хубаво го е споделил Местан, съгласно стенограмата: „ Това е артикул на нерегламентирана връзка не просто на политика и бизнес, а на нерегламентирана връзка на институции и незаконен бизнес. Така наподобява. Тоест, не става въпрос дали има официално построени регулации и институции и че казусът с неефективността на регулациите в действителност е артикул на доста по-страшното събитие, систематичното, че тези регулации са квази ”.
Проблемът е, че това беше видно още преди банкрута на КТБ, видно е и след банкрута. Но нищо не последва и никой не упорства нещо да последва. А Йордан Цонев просто ни даде знак, че напълно скоро на всеки въпрос за КТБ ще получаваме отговор: Какво КТБ бе?!
Дойче Веле
Дори в противен случай - историята навлезе във фаза „ цинизъм ”, в която дейните участници в политическия модел, направил допустима кражбата „ КТБ ”, към този момент напълно намерено се присмиват на българите. Йордан Цонев от Движение за права и свободи, на чието съавторство разчита законотворецът Делян Пеевски, съобщи в прав текст, че държавният бюджет е спечелил от банкрута на КТБ. Разбира се, че от подтекста могат да бъдат измъкнати две-три цифри, които да „ подпрат ” тази нелепост, само че сходно безсрамие е показателно за това, което ще се случва оттук насетне: аферата „ КТБ ” освен бе позволена, освен не бе разследвана, само че и към този момент ще ни се постанова да спорим, че въобще е имало такава спекулация. Тотална замяна.
Проява на доста неприятен усет
Сметката на Цонев е следната - държавният бюджет отпусна заем на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който не можеше самичък да изплати над 3 милиарда лв. на вложителите. Отпуснати бяха 1,675 милиарда лв., от които две-трети към този момент са изплатени, а лихвите възлизат дотук на близо 105 млн. лева Това била облагата. Но сходни ловки сметки пропущат основни линии от картината - че с цел да върне парите на страната, Фондът би трябвало да ги събере отнякъде. А ги събира посредством вноски от другите банки. Тоест, от техните клиенти - компании и жители. Може ли това да бъде наречено облага?
И още линии - единствено предприятията от държавната енергетика оставиха 160 млн. лева във банкрутиралата банка; редица общински администрации и общински компании и лечебни заведения претърпяха същото. „ Закопаните ” в КТБ пари се отразиха и на съответни бизнеси, които не можеха да продължат да действат, да заплащат заплати и налози. Да проспиш сриването на банка за няколко милиарда и след това да се хвалиш със 105 млн. лева доходи от лихви несъмнено е демонстрация на доста неприятен усет.
И доста похабена хартия
Преди две години особено основана парламентарна комисия създаде 150-страничен отчет, който сподели, че най-виновен за банкрута на КТБ е някогашният притежател Цветан Василев, по-малко отговорен е надзорът на Българска народна банка, а минимум отговорна е ДАНС. Но тази похабена хартия е нищо спрямо обвинителния акт против Цветан Василев и още 18 души. Главният прокурор Сотир Цацаров даде обещание казусът да влезе в съда до седмица, а обвиняването да е изложено върху цели 15 хиляди страници. Става дума единствено за тези 205 млн. лева, които първо бяха изнесени в чували, а след това не бяха изнесени в чували. Дори и доказателствата да устоят в съда, отговорност ще бъде търсена единствено за дребна част от аферата. Активите за милиарди смениха собствеността си, следите се замитат, а синдиците съумяха да наберат едвам малко над половин милион лв..
Сега следва окончателното удавяне на аферата. Ако съумеят да осъдят някого, ще си запишат победа. Ако не съумеят, ще обвинят съдиите. А институциите, с чието интензивно подпомагане и безучастие бе разграбена КТБ, си остават непроменени. Така хубаво го е споделил Местан, съгласно стенограмата: „ Това е артикул на нерегламентирана връзка не просто на политика и бизнес, а на нерегламентирана връзка на институции и незаконен бизнес. Така наподобява. Тоест, не става въпрос дали има официално построени регулации и институции и че казусът с неефективността на регулациите в действителност е артикул на доста по-страшното събитие, систематичното, че тези регулации са квази ”.
Проблемът е, че това беше видно още преди банкрута на КТБ, видно е и след банкрута. Но нищо не последва и никой не упорства нещо да последва. А Йордан Цонев просто ни даде знак, че напълно скоро на всеки въпрос за КТБ ще получаваме отговор: Какво КТБ бе?!
Дойче Веле
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ