Калина Андролова си брани Петърчо: Потресена съм от Тафров!
Няма да разясня футболните топки, публиката и несъответстващите шоу детайли от вчерашния спор (на 1 юни, б. р.) за евроизборите по bTV. Така стартира коментара си журналистката Калина Андролова, някогашна държанка на русофила Петър Волгин.
Телевизията сигурно знае що е то таргетиране на публика, само че кой знае за какво бяха решили да създадат един миш-маш от несъвместими наличия, като по този начин обезцениха смисъла на политическото, смесвайки го с лековати смехории, нелепости, спортни звезди и тематики от всевъзможен темперамент.
Нямаше да взема отношение към дебата, в случай че не беше този шок Стефан Тафров, изваден от нафталина, който ПП/ДБ издигат за евродепутат, с цел да водят борба с нормалността. Дето се споделя, предателите не остаряват!
Наистина се надявам Радан Кънев или някой различен да измести с преференции това разстройване и неразбирателство Тафров! Хубаво е водачите на партиите, които са го издигнали, да си дадат сметка КОЙ е Тафров, от кое място идва, къде е бил, и какво мислят западните служби за него.
Не се излагайте, Христо Иванов и Атанас Атанасов! Мислете с главите си! Идейните постановки са едно, същността на личностите, които се издигат, е нещо напълно друго. Защо създавате клоаки??! Държавата ни единствено губи от тази антиселекция.
През 2016 година разговарях с Владимир Константинов, един извънреден офицер от българското разузнаване (когато в действителност имахме такова) и дълготраен посланик в Рим, Италия. Интервюто стана доста забавно, само че и много дълго. Затова тук ще постна единствено описа на българския шпионин за Стефан Тафров. Линк към цялото изявление публикувам в мненията по-долу. Ето прецизен откъс от изявлението, което касае личността на Тафров:
Владо Константинов:
„ Нашите връзки с Тафров започнаха още от екофорума в София, от който в действителност стартира 10 ноември, започнаха вълненията у нас. И тогава аз бях в протокола на интернационалната организация, която провежда този еко конгрес в НДК. Това беше септември-октомври 1989 г.
И един ден в стаята на протокола влиза едно запъхтяно момченце и споделя: „ Мен ми тряя кола до Централен комитет! ”. Отговарям му: „ Някъде извън на вратата да написа таксиметрова работа? ”. „ Ама вие знаете ли кой съм аз? ” „ Не ме интересува кой си. ” „ Аз съм Стефан Тафров, формалният преводач на Централен комитет. ”
Казвам: „ И Тодор Живков да сте сега, аз съм чиновник на интернационална организация, швейцарска. А това вие къде отивате, въобще не ме интересува. Ако обичате, напуснете! ”. Врътна се и удари вратата. Това ми беше първата среща с Тафров. Връщам се в Италия през февруари 1991 година Минават два-три месеца и идва една делегация – Стефан Савов, Филип Димитров и Стефан Тафров.
Организирал съм им всички срещи, които са поискали, запитвам ги желаят ли и аз да участвам, по този начин или другояче това са мои контакти, те споделят високомерно: „ Не!! ”. Още по-хубаво, имах толкоз работа, в един миг изпълнявах 12 длъжности в посолството. Защото българската страна нямаше пари и един по един връщаше хората назад.
Аз останах единствено тъй като поддържах връзките с италианските служби и с Ватикана, а в ход бяха към този момент взаимни интервенции. Това беше втората ми среща с Тафров. Но ето, че малко преди Съюз на демократичните сили да пристигна на власт, аз получавам задача от външно министерство да желая агреман за новия български дипломат в Рим – Стефан Тафров. И ми изпратили, Калина, една биография на Тафров тъкмо пет реда, редактор на нещо си, преводач и прочие А за това женен ли е, не е ли, има ли деца, няма ли, нищо. Така в никакъв случай не се написа. Аа, крещя, по този начин ли, откакто го изпращате по този метод, добре. Аз по този начин и ще желая агремана. Пиша нотата до италианското външно министерство, персонално отивам да я връча, минава един месец, отговор от италианците няма. И един ден бях в италианското външно министерство по работа, вземам решение да видя какво става с този агреман на Тафров. Влизам там, познаваме се добре с шефа на протокола, разменяме си любезности и той ме пита има ли някакъв проблем, който можем да решим. Тогава аз споделям за агремана на новия дипломат. Човекът си промени и цвета, и гласа, и изражението на лицето. Каза ми: „ Колега, доста се почитаме с вас, само че желая да ви кажа нещо. Ако Буш може да си разреши да изпрати своя другар плейбой като дипломат в Рим, въпреки всичко той е Буш и това е Америка, само че вие да ни изпращате човек като Стефан Тафров с сходна репутация… откакто на него му е отказано в Швейцария, ние какво, да не сме… И в африканска страна по този начин не се постъпва. Ако обичате, това да го предадете в София ”. От което пък на мен ми „ падна табелата ”. Казвам му: „ Вижте какво ще ви кажа, вие имате ли си посолство в София? Аз да не съм пощенска кутия. В посолството има подобаваща конюнктура, при съответните условия, вие умерено можете да кажете на някои от факторите в българското външно министерство за какво бавите агремана. И дали ще го дадете или не, макар че не сте задължени да ни давате пояснения ”. След това двамата си връщаме усмивките и продължаваме с нормалните любезности, хахаха, хихихи и сбогом.
Калина Андролова:
Ама това за Тафров в действителност ли ви го сподели шефът на протокола във външното министерство на Италия? Звучи извънредно.
Владо Константинов:
Разбира се, Калина. Наистина ми го сподели. Минава време. Два месеца и повече. Няма агреман. Един ден аз се срещам с техния министър Джани де Микелис и до момента в който си приказваме, леко пущам тематиката. А той е огромен симпатяга и споделя: „ Аа, по този начин ли? ”. И след една седмица му дадоха на Тафров агреман.
Калина Андролова:
Тоест действително вие сте уредили агремана на Тафров, с цел да може той да пристигна в Рим.
Владо Константинов:
Да, действително е по този начин. Идва обаче на власт държавното управление на Филип Димитров. И за пръв заместител министър на външните работи се назначава Стефан Тафров. И аз като съзнателен служител пиша нова нота, в която благодаря за гостоприемството, оказано от Република Италия на Стефан Тафров, само че с предписание на новото българско държавно управление същият е назначен за заместител министър на външните работи, за което сме длъжни да уведомим почитаемото външно министерство на Република Италия. Подписвам се, поставям произлязъл номер, занасям нотата и очаквам идната кандидатура.
Калина Андролова:
По-нататък какво стана?
Владо Константинов:
Задкулисието на българската „ нова дипломация ” се оказва много смутително. В средата на месец ноември 1991 година ме викат в италианското външно министерство. И ми дават 14 точки, според които Европейската общественост (тогава не беше още съюз) няма да признае Македония като независима страна. „ Господин Константинов, доста молим по вашите канали това да стигне до София ”. Разбърквам точките, с цел да мога да ги кодирам, заменям някои думи и прочие, с цел да не ми сверят шифъра, само че смисълът е еднакъв и адресирам информацията на Стоян Ганев в София и на нашата работа. На 3 януари 1992 година идва Стоян Ганев в Рим, с цел да подпише новия Договор за другарство и съдействие сред новата Република България и Република Италия. Цял ден водим договаряния, приказваме по какъв начин никой няма да признава Македония, италианците желаят удостоверение от Стоян Ганев, че е осведомен с точките, които са му изпратени от мен. Стоян Ганев споделя: „ Да, всичко е наред. Запознат съм ”. Вечерта даваме банкет в посолството за непознати дипломати и сътрудници от външно министерство в чест на Стоян Ганев, където още веднъж продължаваме тематиката за Македония по какъв начин няма да я признаем. В 19 часа и 20 минути на вратата се появява шифровачът и ме вика: „ Шефе, ела ”. Питам: „ Какво става? ”. Той упорства: „ Ела, ела! ”. Качваме се горе и той ми дава една сводка от външно министерство, в която написа: „ Тази вечер в 20 часа (българско време) преди емисията „ По света и у нас ” заместител министърът на външните работи Стефан Тафров прочете декларация, с която Република България признава независимостта и суверенитета на Република Македония ”. Имайте поради, че както ние го получаваме, по този начин са го получили и във външното министерство на Италия по техните си канали. Тоест ние ги лъжем от самото начало. Слизам долу, Бог да го елементарни Стоян Ганев, само че той си беше нарцис, и го виждам по какъв начин доста дами са го заобиколили и му се възхищават, дърпам го настрани и той с отегчение пита: „ Какво толкоз се е случило?! ”. Казвам: „ Господин министър, в случай че обичате! ”. Хващам го и го качвам горе в секретния регион. И му давам да чете. При което той побледня. И единствено сподели: „ Ах, тоя хомосексуалист! ”.
Калина Андролова:
Добре де, допустимо ли е зам.-министърът без да пита да направи това?
Владо Константинов:
Не. Заедно с Желю го създадоха. Питам Стоян Ганев: „ Сега какво ще вършим, господин министър, невероятно е да се върнете долу. Защото ще би трябвало да продължите да лъжете. Може да пристигна след 5 минути пощальон и да им донесе известието ”. „ Какво да върша? ”, пита той. „ Ще кажа, че са ви извикали по неотложност ”. Една кола, летището и Стоян Ганев хвана първия полет за София.
Калина Андролова:
След сходна неуместна обстановка министър Стоян Ганев не освободи ли Тафров от тази позиция?
Владо Константинов:
Освободи го, само че малко по-късно. И по различен мотив. Тогава Стефан Тафров още веднъж пристигна дипломат в Италия.
Калина Андролова:
Е, по какъв начин без агреман?
Владо Константинов:
Така, Калина, без агреман. Аз го бях върнал, персонално съм го върнал. Тогава беше си подал оставката президентът на Италия Франческо Косига и го заместваше шефът на Народното събрание Джовани Спадолини. Намирам връзки до Спадолини посредством моите връзки с републиканците, той беше републиканец, Тафров да си връчи акредитивните писма. И това уредих. Връчи си акредитивните писма, Калина, и започнаха моите проблеми с този човек.
Калина Андролова:
Какви проблеми?
Владо Константинов:
Какви проблеми ли? Какви ли не. Примерно прелитат самолети, кацат самолети. Ние би трябвало да оповестяваме и да желаеме позволение за прехвръкване, за кацане на самолети и прочие „ Балкан ” изпраща данните в нашето външно министерство, то ми ги изпраща на мен, аз приготвям нота до италианското външно министерство, до министерството на защитата, до министерството на вътрешните работи. Като вътре се указват маршрутите, коридорите. Естествено, ние получаваме позволение за прехвръкване и прочие Тези ноти, Калина, би трябвало да бъдат подписани от посланика. Аз въвеждам при секретарката квалифицираните ноти, след което диря нотите, а се оказва, че ги няма. Питам секретарката какво става. Тя ми споделя: „ Не знам, господин Константинов, вътре са при него, аз съм му ги внесла ”. Ти остави, ами като нищо могат да смъкват някой аероплан. И един ден отивам в канцеларията, запитвам за нотите и чистачката ни чува диалога и споделя: „ О, господин Константинов, ами нотите са в коша за отпадък ”. „ Ама по какъв начин в коша? ”, запитвам аз. И тя ме води при един черен чувал, където събира боклуците от всички кошчета, и споделя: „ Добре, че още не съм го изхвърлила ”. Бъркам вътре и в действителност нотите са вътре. Влизам при него и споделям: „ Вижте какво, това може да коства живота на доста хора. Вие разбирате ли?! ”. Но в това време, виждайки че той не ми ги връща подписани, а те се пишат в четири екземпляра, започнах да ги пиша в пет, четири му давам на него, петият образец го пущам до италианското външно министерство с моя автограф. Без да имам право на това нещо.
Калина Андролова:
Боже мой! Добре де, по какъв начин този човек изяснява държанието си.
Владо Константинов:
Изобщо не изяснява. Докато един ден се случи следното. През този интервал аз съм и представител на България във FAO, интернационалната организация по прехраната и земеделието, защото седалището на организацията се намира в Рим. Провежда се заключителната сесия на FAO, на която се дефинират квотите на винопроизводителите в света. Пиша аз депеша след депеша до София. Кога ще дойдат нашите, подготвен ли е отчетът, по кое време ще ми изпратят отчета, по кое време ще дойдат експертите, които би трябвало да показват квотите на българските винопроизводители на Общото заседание на FAO? Най-накрая подвигам телефона и се обаждам във външно министерство и от там ми дават отговор: „ Абе ти не можеш ли да схванеш, че не могат да се схванат между тях кой да пристигна в командировка и да вземе командировъчните! ”. И аз, Калина, се оказвам в небрано лозе. Как ще пазя някакви квоти, от които нищо не разбирам и даже не знам сега какви квоти имаме. Освен това, като изнесеш отчета, по-късно би трябвало да отговаряш на въпроси. Аз нямам нито документи, нито сламки, нито отчет, нищо нямам. Имах една връзка, Джаич, сърбин, който беше интернационален чиновник във FAO, който отговаряше за Югоизточна Европа. Отивам при Джаич и му споделям: „ Комшу, би трябвало нещо да създадем ”. Той вика: „ Какво щеш? ”. Казвам: „ Дай ми българския отчет от предходната година ”. Той ме пита: „ За какво ти е? ”. И аз му описвам по този начин и по този начин. Джаич ми споделя: „ Виж какво, не мога да ти го дам да го изнесеш от тук. Абсурд. Ако ни заловен, аз ще си отида ”.
Пък аз желая отчета, с цел да го пипна отсам оттова, да повиша малко квотите и това е. Тогава той сподели: „ Единственото нещо, което мога да направя за теб, е да дойдеш на следващия ден вечер, преди аз да си потегли, и да те оставя да препишеш това, което те интересува от предходната година, а аз ще дойда и ще ти отключа на сутринта ”. Ето по този начин, Калина, преписах българския отчет за квотите на винопроизводителите.
Отивам при секретарката на генералния шеф на FAO, на която постоянно когато съм ходил там, съм занасял я българска роза, я това-онова, въобще за почитание и поддържане на този контакт. Тъй като тя приготвя листата с изявления, аз я апелирам: „ Знаеш какъв брой съм ангажиран, а присъединяване ми при вас е единствено една от дилемите ми, доста те апелирам, дано аз да бъда финален при изнасянето на отчета ”. Секретарката се съгласява. Аз съм удовлетворен и благополучен, тъй като си върша сметка, че час откакто завърши сесията на FAO, стартира приемът, който дава генералният шеф на организацията, тъй че всички ще отидат да се преобличат за приема. Така и стана. Аз бях финален, залата беше много оредяла, на места имаше по някой човек, дори и не ме слушаха какво дудна от трибуната. Приключвам отчета. Питат: „ Има ли въпроси към синьор Константинов? ”. Няма. Приемат се квотите. Оттам, Калина, карам като вманиачен към у дома, тъй като и аз би трябвало да отида на приема, вземам душ, предрешвам се и звъни телефонът. Жена ми споделя: „ Обади се секретарката на посланика, викат те неотложно в посолството ”. Помислих си, този е схванал, че съм ходил на сесията на FAO и несъмнено желае да му рапортувам какво е станало с квотите за виното. Отивам, Калина, в посолството, Тафров си е разхлабил вратовръзката, поразгърдил се е, навил си е ръкавите, свалил си е сакото и го е хвърлил откъм гърба на стола. Влизам аз усмихнат, ухилен, споделям: „ Да, кажете, господин Тафров! ”. Аз в никакъв случай не се обръщах към него с „ господин дипломат ”. „ Аз желая с вас да проведа един диалог ”, споделя той. Още по тона му разбрах, че не става въпрос за никакво FAO и никакви квоти.
Питам го: „ Служебен или персонален? ”. „ Служебен ”, дава отговор той. Разбрах, че той е надъхан, и му споделям: „ Така, откакто е длъжностен, ще ви помоля както аз съм облечен, по този начин и вие да бъдете облечен ”. „ Ами доста е топло. ” „ А на мен не ми ли е топло? Но връзката ми е до горе, ризата ми е изгладена преди малко, а за ръба на панталона да не приказваме. ” Тогава той си облече сакото и стартира: „ Господин Константинов, желая да ви обясня за какво ние с вас не можем да работим дружно ”. И в продължение на пет минути Тафров се пробва да ми изясни по какъв начин той, демократът, не може да работи с един разузнавач под един покрив. При което аз му споделих да ми даде определение на термина „ разузнавач ”. Той, естествено, не можа да ми даде такова определение. След което аз му споделих по този начин: „ А в този момент, господин Тафров, желая мен да ме чуете, с цел да разберете за какво вие нищо не можете да ми обясните на мен. Първо, възраст и опит. Вие нищо не можете да ми обясните. Второ, работа във външно министерство и познаване на Италия и района. Вие нищо не можете да ми обясните. Трето, работа в посолството на всички вероятни длъжности. Вие нищо не можете да ми обясните. И, четвърто, доста мислих дали да ви го кажа, само че откакто сме стигнали до тук, ще ви го кажа. И двамата се водим, че сме от мъжки пол. Но вие нищо не можете да ми обясните ”. При което той избухна: „ Вие нямате право да ми давате такива оценки! ”. И стартира да му тече една бяла пяна от устата и носа. Казвам му: „ Вижте се, това е посланикът на Република България във Вечния град! На фона на трибагреника. Вие знаете ли кой е седял на този стол, на който вие в този момент стоите?! Вие сте един неподобаващ човек, с който аз повече нямам диалог ”. А той извика: „ Довиждане, господин Константинов, сбогом! ”. „ Не, още веднъж грешите. Сбогом, Тафров! ”, споделям му аз. А той дава отговор: „ Вие нямате право повече да влизате в това посолство! ”. И в идващите дни аз ходех вечер да разписвам документите в консулската работа и да работя с шифровача. Ето, това е Тафров.
Калина Андролова:
После какво стана?
Владо Константинов:
Малко по-късно ме извикаха в италианските специфични служби. Това, което към този момент ви описах.
Калина Андролова:
Интересно, а те по какъв начин са разбрали за този скандал? Това значи, че са ви подслушвали.
Владо Константинов:
Те рискуваха да осветят това, с цел да ми предложат работа. Те постъпиха колегиално, кавалерски, като към сътрудник и другар. Достойно. Ето, по тази причина, Калина, ми се разтрепериха на мен краката. Знаеш ли, че на една по-предишна среща с италианските сътрудници единият от тях сподели: „ Уважаеми сътрудник, имаме тук един дребен проблем. Едно от нашите подразделения е попаднало на вашия дипломат по време на неговата командировка в Неапол. Имало е оргия в хотелския апартамент и на другия ден е влезнала чистачката дружно със служителя по сигурността и са разкрили всякакви неприятни неща в кошчетата и тоалетната. Бихте ли поговорили с нашия сътрудник ”. И индивидът идва с пликчетата, в които са запечатани тези неща. Калина, той ходеше с дипломатическия автомобил, на който се вее българското знаме, да се среща с „ тези другари ”…
Калина Андролова:
Защо се позволява това?
Владо Константинов:
Този вид персонажи елементарно могат да се управляват от непознати фактори. Калина, те са най-страшната мафия. Герта и Берта и други сходни.
Телевизията сигурно знае що е то таргетиране на публика, само че кой знае за какво бяха решили да създадат един миш-маш от несъвместими наличия, като по този начин обезцениха смисъла на политическото, смесвайки го с лековати смехории, нелепости, спортни звезди и тематики от всевъзможен темперамент.
Нямаше да взема отношение към дебата, в случай че не беше този шок Стефан Тафров, изваден от нафталина, който ПП/ДБ издигат за евродепутат, с цел да водят борба с нормалността. Дето се споделя, предателите не остаряват!
Наистина се надявам Радан Кънев или някой различен да измести с преференции това разстройване и неразбирателство Тафров! Хубаво е водачите на партиите, които са го издигнали, да си дадат сметка КОЙ е Тафров, от кое място идва, къде е бил, и какво мислят западните служби за него.
Не се излагайте, Христо Иванов и Атанас Атанасов! Мислете с главите си! Идейните постановки са едно, същността на личностите, които се издигат, е нещо напълно друго. Защо създавате клоаки??! Държавата ни единствено губи от тази антиселекция.
През 2016 година разговарях с Владимир Константинов, един извънреден офицер от българското разузнаване (когато в действителност имахме такова) и дълготраен посланик в Рим, Италия. Интервюто стана доста забавно, само че и много дълго. Затова тук ще постна единствено описа на българския шпионин за Стефан Тафров. Линк към цялото изявление публикувам в мненията по-долу. Ето прецизен откъс от изявлението, което касае личността на Тафров:
Владо Константинов:
„ Нашите връзки с Тафров започнаха още от екофорума в София, от който в действителност стартира 10 ноември, започнаха вълненията у нас. И тогава аз бях в протокола на интернационалната организация, която провежда този еко конгрес в НДК. Това беше септември-октомври 1989 г.
И един ден в стаята на протокола влиза едно запъхтяно момченце и споделя: „ Мен ми тряя кола до Централен комитет! ”. Отговарям му: „ Някъде извън на вратата да написа таксиметрова работа? ”. „ Ама вие знаете ли кой съм аз? ” „ Не ме интересува кой си. ” „ Аз съм Стефан Тафров, формалният преводач на Централен комитет. ”
Казвам: „ И Тодор Живков да сте сега, аз съм чиновник на интернационална организация, швейцарска. А това вие къде отивате, въобще не ме интересува. Ако обичате, напуснете! ”. Врътна се и удари вратата. Това ми беше първата среща с Тафров. Връщам се в Италия през февруари 1991 година Минават два-три месеца и идва една делегация – Стефан Савов, Филип Димитров и Стефан Тафров.
Организирал съм им всички срещи, които са поискали, запитвам ги желаят ли и аз да участвам, по този начин или другояче това са мои контакти, те споделят високомерно: „ Не!! ”. Още по-хубаво, имах толкоз работа, в един миг изпълнявах 12 длъжности в посолството. Защото българската страна нямаше пари и един по един връщаше хората назад.
Аз останах единствено тъй като поддържах връзките с италианските служби и с Ватикана, а в ход бяха към този момент взаимни интервенции. Това беше втората ми среща с Тафров. Но ето, че малко преди Съюз на демократичните сили да пристигна на власт, аз получавам задача от външно министерство да желая агреман за новия български дипломат в Рим – Стефан Тафров. И ми изпратили, Калина, една биография на Тафров тъкмо пет реда, редактор на нещо си, преводач и прочие А за това женен ли е, не е ли, има ли деца, няма ли, нищо. Така в никакъв случай не се написа. Аа, крещя, по този начин ли, откакто го изпращате по този метод, добре. Аз по този начин и ще желая агремана. Пиша нотата до италианското външно министерство, персонално отивам да я връча, минава един месец, отговор от италианците няма. И един ден бях в италианското външно министерство по работа, вземам решение да видя какво става с този агреман на Тафров. Влизам там, познаваме се добре с шефа на протокола, разменяме си любезности и той ме пита има ли някакъв проблем, който можем да решим. Тогава аз споделям за агремана на новия дипломат. Човекът си промени и цвета, и гласа, и изражението на лицето. Каза ми: „ Колега, доста се почитаме с вас, само че желая да ви кажа нещо. Ако Буш може да си разреши да изпрати своя другар плейбой като дипломат в Рим, въпреки всичко той е Буш и това е Америка, само че вие да ни изпращате човек като Стефан Тафров с сходна репутация… откакто на него му е отказано в Швейцария, ние какво, да не сме… И в африканска страна по този начин не се постъпва. Ако обичате, това да го предадете в София ”. От което пък на мен ми „ падна табелата ”. Казвам му: „ Вижте какво ще ви кажа, вие имате ли си посолство в София? Аз да не съм пощенска кутия. В посолството има подобаваща конюнктура, при съответните условия, вие умерено можете да кажете на някои от факторите в българското външно министерство за какво бавите агремана. И дали ще го дадете или не, макар че не сте задължени да ни давате пояснения ”. След това двамата си връщаме усмивките и продължаваме с нормалните любезности, хахаха, хихихи и сбогом.
Калина Андролова:
Ама това за Тафров в действителност ли ви го сподели шефът на протокола във външното министерство на Италия? Звучи извънредно.
Владо Константинов:
Разбира се, Калина. Наистина ми го сподели. Минава време. Два месеца и повече. Няма агреман. Един ден аз се срещам с техния министър Джани де Микелис и до момента в който си приказваме, леко пущам тематиката. А той е огромен симпатяга и споделя: „ Аа, по този начин ли? ”. И след една седмица му дадоха на Тафров агреман.
Калина Андролова:
Тоест действително вие сте уредили агремана на Тафров, с цел да може той да пристигна в Рим.
Владо Константинов:
Да, действително е по този начин. Идва обаче на власт държавното управление на Филип Димитров. И за пръв заместител министър на външните работи се назначава Стефан Тафров. И аз като съзнателен служител пиша нова нота, в която благодаря за гостоприемството, оказано от Република Италия на Стефан Тафров, само че с предписание на новото българско държавно управление същият е назначен за заместител министър на външните работи, за което сме длъжни да уведомим почитаемото външно министерство на Република Италия. Подписвам се, поставям произлязъл номер, занасям нотата и очаквам идната кандидатура.
Калина Андролова:
По-нататък какво стана?
Владо Константинов:
Задкулисието на българската „ нова дипломация ” се оказва много смутително. В средата на месец ноември 1991 година ме викат в италианското външно министерство. И ми дават 14 точки, според които Европейската общественост (тогава не беше още съюз) няма да признае Македония като независима страна. „ Господин Константинов, доста молим по вашите канали това да стигне до София ”. Разбърквам точките, с цел да мога да ги кодирам, заменям някои думи и прочие, с цел да не ми сверят шифъра, само че смисълът е еднакъв и адресирам информацията на Стоян Ганев в София и на нашата работа. На 3 януари 1992 година идва Стоян Ганев в Рим, с цел да подпише новия Договор за другарство и съдействие сред новата Република България и Република Италия. Цял ден водим договаряния, приказваме по какъв начин никой няма да признава Македония, италианците желаят удостоверение от Стоян Ганев, че е осведомен с точките, които са му изпратени от мен. Стоян Ганев споделя: „ Да, всичко е наред. Запознат съм ”. Вечерта даваме банкет в посолството за непознати дипломати и сътрудници от външно министерство в чест на Стоян Ганев, където още веднъж продължаваме тематиката за Македония по какъв начин няма да я признаем. В 19 часа и 20 минути на вратата се появява шифровачът и ме вика: „ Шефе, ела ”. Питам: „ Какво става? ”. Той упорства: „ Ела, ела! ”. Качваме се горе и той ми дава една сводка от външно министерство, в която написа: „ Тази вечер в 20 часа (българско време) преди емисията „ По света и у нас ” заместител министърът на външните работи Стефан Тафров прочете декларация, с която Република България признава независимостта и суверенитета на Република Македония ”. Имайте поради, че както ние го получаваме, по този начин са го получили и във външното министерство на Италия по техните си канали. Тоест ние ги лъжем от самото начало. Слизам долу, Бог да го елементарни Стоян Ганев, само че той си беше нарцис, и го виждам по какъв начин доста дами са го заобиколили и му се възхищават, дърпам го настрани и той с отегчение пита: „ Какво толкоз се е случило?! ”. Казвам: „ Господин министър, в случай че обичате! ”. Хващам го и го качвам горе в секретния регион. И му давам да чете. При което той побледня. И единствено сподели: „ Ах, тоя хомосексуалист! ”.
Калина Андролова:
Добре де, допустимо ли е зам.-министърът без да пита да направи това?
Владо Константинов:
Не. Заедно с Желю го създадоха. Питам Стоян Ганев: „ Сега какво ще вършим, господин министър, невероятно е да се върнете долу. Защото ще би трябвало да продължите да лъжете. Може да пристигна след 5 минути пощальон и да им донесе известието ”. „ Какво да върша? ”, пита той. „ Ще кажа, че са ви извикали по неотложност ”. Една кола, летището и Стоян Ганев хвана първия полет за София.
Калина Андролова:
След сходна неуместна обстановка министър Стоян Ганев не освободи ли Тафров от тази позиция?
Владо Константинов:
Освободи го, само че малко по-късно. И по различен мотив. Тогава Стефан Тафров още веднъж пристигна дипломат в Италия.
Калина Андролова:
Е, по какъв начин без агреман?
Владо Константинов:
Така, Калина, без агреман. Аз го бях върнал, персонално съм го върнал. Тогава беше си подал оставката президентът на Италия Франческо Косига и го заместваше шефът на Народното събрание Джовани Спадолини. Намирам връзки до Спадолини посредством моите връзки с републиканците, той беше републиканец, Тафров да си връчи акредитивните писма. И това уредих. Връчи си акредитивните писма, Калина, и започнаха моите проблеми с този човек.
Калина Андролова:
Какви проблеми?
Владо Константинов:
Какви проблеми ли? Какви ли не. Примерно прелитат самолети, кацат самолети. Ние би трябвало да оповестяваме и да желаеме позволение за прехвръкване, за кацане на самолети и прочие „ Балкан ” изпраща данните в нашето външно министерство, то ми ги изпраща на мен, аз приготвям нота до италианското външно министерство, до министерството на защитата, до министерството на вътрешните работи. Като вътре се указват маршрутите, коридорите. Естествено, ние получаваме позволение за прехвръкване и прочие Тези ноти, Калина, би трябвало да бъдат подписани от посланика. Аз въвеждам при секретарката квалифицираните ноти, след което диря нотите, а се оказва, че ги няма. Питам секретарката какво става. Тя ми споделя: „ Не знам, господин Константинов, вътре са при него, аз съм му ги внесла ”. Ти остави, ами като нищо могат да смъкват някой аероплан. И един ден отивам в канцеларията, запитвам за нотите и чистачката ни чува диалога и споделя: „ О, господин Константинов, ами нотите са в коша за отпадък ”. „ Ама по какъв начин в коша? ”, запитвам аз. И тя ме води при един черен чувал, където събира боклуците от всички кошчета, и споделя: „ Добре, че още не съм го изхвърлила ”. Бъркам вътре и в действителност нотите са вътре. Влизам при него и споделям: „ Вижте какво, това може да коства живота на доста хора. Вие разбирате ли?! ”. Но в това време, виждайки че той не ми ги връща подписани, а те се пишат в четири екземпляра, започнах да ги пиша в пет, четири му давам на него, петият образец го пущам до италианското външно министерство с моя автограф. Без да имам право на това нещо.
Калина Андролова:
Боже мой! Добре де, по какъв начин този човек изяснява държанието си.
Владо Константинов:
Изобщо не изяснява. Докато един ден се случи следното. През този интервал аз съм и представител на България във FAO, интернационалната организация по прехраната и земеделието, защото седалището на организацията се намира в Рим. Провежда се заключителната сесия на FAO, на която се дефинират квотите на винопроизводителите в света. Пиша аз депеша след депеша до София. Кога ще дойдат нашите, подготвен ли е отчетът, по кое време ще ми изпратят отчета, по кое време ще дойдат експертите, които би трябвало да показват квотите на българските винопроизводители на Общото заседание на FAO? Най-накрая подвигам телефона и се обаждам във външно министерство и от там ми дават отговор: „ Абе ти не можеш ли да схванеш, че не могат да се схванат между тях кой да пристигна в командировка и да вземе командировъчните! ”. И аз, Калина, се оказвам в небрано лозе. Как ще пазя някакви квоти, от които нищо не разбирам и даже не знам сега какви квоти имаме. Освен това, като изнесеш отчета, по-късно би трябвало да отговаряш на въпроси. Аз нямам нито документи, нито сламки, нито отчет, нищо нямам. Имах една връзка, Джаич, сърбин, който беше интернационален чиновник във FAO, който отговаряше за Югоизточна Европа. Отивам при Джаич и му споделям: „ Комшу, би трябвало нещо да създадем ”. Той вика: „ Какво щеш? ”. Казвам: „ Дай ми българския отчет от предходната година ”. Той ме пита: „ За какво ти е? ”. И аз му описвам по този начин и по този начин. Джаич ми споделя: „ Виж какво, не мога да ти го дам да го изнесеш от тук. Абсурд. Ако ни заловен, аз ще си отида ”.
Пък аз желая отчета, с цел да го пипна отсам оттова, да повиша малко квотите и това е. Тогава той сподели: „ Единственото нещо, което мога да направя за теб, е да дойдеш на следващия ден вечер, преди аз да си потегли, и да те оставя да препишеш това, което те интересува от предходната година, а аз ще дойда и ще ти отключа на сутринта ”. Ето по този начин, Калина, преписах българския отчет за квотите на винопроизводителите.
Отивам при секретарката на генералния шеф на FAO, на която постоянно когато съм ходил там, съм занасял я българска роза, я това-онова, въобще за почитание и поддържане на този контакт. Тъй като тя приготвя листата с изявления, аз я апелирам: „ Знаеш какъв брой съм ангажиран, а присъединяване ми при вас е единствено една от дилемите ми, доста те апелирам, дано аз да бъда финален при изнасянето на отчета ”. Секретарката се съгласява. Аз съм удовлетворен и благополучен, тъй като си върша сметка, че час откакто завърши сесията на FAO, стартира приемът, който дава генералният шеф на организацията, тъй че всички ще отидат да се преобличат за приема. Така и стана. Аз бях финален, залата беше много оредяла, на места имаше по някой човек, дори и не ме слушаха какво дудна от трибуната. Приключвам отчета. Питат: „ Има ли въпроси към синьор Константинов? ”. Няма. Приемат се квотите. Оттам, Калина, карам като вманиачен към у дома, тъй като и аз би трябвало да отида на приема, вземам душ, предрешвам се и звъни телефонът. Жена ми споделя: „ Обади се секретарката на посланика, викат те неотложно в посолството ”. Помислих си, този е схванал, че съм ходил на сесията на FAO и несъмнено желае да му рапортувам какво е станало с квотите за виното. Отивам, Калина, в посолството, Тафров си е разхлабил вратовръзката, поразгърдил се е, навил си е ръкавите, свалил си е сакото и го е хвърлил откъм гърба на стола. Влизам аз усмихнат, ухилен, споделям: „ Да, кажете, господин Тафров! ”. Аз в никакъв случай не се обръщах към него с „ господин дипломат ”. „ Аз желая с вас да проведа един диалог ”, споделя той. Още по тона му разбрах, че не става въпрос за никакво FAO и никакви квоти.
Питам го: „ Служебен или персонален? ”. „ Служебен ”, дава отговор той. Разбрах, че той е надъхан, и му споделям: „ Така, откакто е длъжностен, ще ви помоля както аз съм облечен, по този начин и вие да бъдете облечен ”. „ Ами доста е топло. ” „ А на мен не ми ли е топло? Но връзката ми е до горе, ризата ми е изгладена преди малко, а за ръба на панталона да не приказваме. ” Тогава той си облече сакото и стартира: „ Господин Константинов, желая да ви обясня за какво ние с вас не можем да работим дружно ”. И в продължение на пет минути Тафров се пробва да ми изясни по какъв начин той, демократът, не може да работи с един разузнавач под един покрив. При което аз му споделих да ми даде определение на термина „ разузнавач ”. Той, естествено, не можа да ми даде такова определение. След което аз му споделих по този начин: „ А в този момент, господин Тафров, желая мен да ме чуете, с цел да разберете за какво вие нищо не можете да ми обясните на мен. Първо, възраст и опит. Вие нищо не можете да ми обясните. Второ, работа във външно министерство и познаване на Италия и района. Вие нищо не можете да ми обясните. Трето, работа в посолството на всички вероятни длъжности. Вие нищо не можете да ми обясните. И, четвърто, доста мислих дали да ви го кажа, само че откакто сме стигнали до тук, ще ви го кажа. И двамата се водим, че сме от мъжки пол. Но вие нищо не можете да ми обясните ”. При което той избухна: „ Вие нямате право да ми давате такива оценки! ”. И стартира да му тече една бяла пяна от устата и носа. Казвам му: „ Вижте се, това е посланикът на Република България във Вечния град! На фона на трибагреника. Вие знаете ли кой е седял на този стол, на който вие в този момент стоите?! Вие сте един неподобаващ човек, с който аз повече нямам диалог ”. А той извика: „ Довиждане, господин Константинов, сбогом! ”. „ Не, още веднъж грешите. Сбогом, Тафров! ”, споделям му аз. А той дава отговор: „ Вие нямате право повече да влизате в това посолство! ”. И в идващите дни аз ходех вечер да разписвам документите в консулската работа и да работя с шифровача. Ето, това е Тафров.
Калина Андролова:
После какво стана?
Владо Константинов:
Малко по-късно ме извикаха в италианските специфични служби. Това, което към този момент ви описах.
Калина Андролова:
Интересно, а те по какъв начин са разбрали за този скандал? Това значи, че са ви подслушвали.
Владо Константинов:
Те рискуваха да осветят това, с цел да ми предложат работа. Те постъпиха колегиално, кавалерски, като към сътрудник и другар. Достойно. Ето, по тази причина, Калина, ми се разтрепериха на мен краката. Знаеш ли, че на една по-предишна среща с италианските сътрудници единият от тях сподели: „ Уважаеми сътрудник, имаме тук един дребен проблем. Едно от нашите подразделения е попаднало на вашия дипломат по време на неговата командировка в Неапол. Имало е оргия в хотелския апартамент и на другия ден е влезнала чистачката дружно със служителя по сигурността и са разкрили всякакви неприятни неща в кошчетата и тоалетната. Бихте ли поговорили с нашия сътрудник ”. И индивидът идва с пликчетата, в които са запечатани тези неща. Калина, той ходеше с дипломатическия автомобил, на който се вее българското знаме, да се среща с „ тези другари ”…
Калина Андролова:
Защо се позволява това?
Владо Константинов:
Този вид персонажи елементарно могат да се управляват от непознати фактори. Калина, те са най-страшната мафия. Герта и Берта и други сходни.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ