Индиански вярвания: Третата ни душа пътува из света на сънищата
Няма човек, който да не сънува. Нощните завършения са неделима част от живота ни. Сънуването е най-дълбоко вплетено в традициите и духовните практики на индианците, които добре знаели какво се случва с душата ни в дребните часове на нощта.
Индианците карали децата още от дребни добре да помнят какво са сънували. Така, когато се разсънят, те разгадавали случилото се в съня. Хилядолетия наред точно сънищата им ги направлявали в живота.
Къде отива душата ни, когато спим – този въпрос произлиза от вярването, че имаме единствено една душа. Според индианците обаче имаме цели три. Едната е его-душата – тази, която е вплетена с дъха ни. Втората е тяло-душа, от която черпим сила, до момента в който сме будни. Третата е свободната душа – тази, която напусна тялото ни през нощта.
Според вярванията на индианците свободната душа напуща тялото и изследва други измерения. Това се случва, до момента в който физическото ни тяло спи. В това време останалите две души остават скачени с него.
Светът на сънищата не е за мозъка и тялото ни – те не сънуват. Сънува единствено онази душа, способна да пътува из целия свят, до момента в който спим. Древните племена били уверени, че щом се отдели от тялото ни, свободната душа стартира да поддържа връзка с души на други хора и животни. Светът на сънищата е също толкоз действителен, колкото този, който населяваме.
Индианците вярвали, че видимо действителният за хората свят в действителност е един огромен сън. Сънищата са нещото, което ни напомня какъв брой временен е светът в действителност. За античните племена в никакъв случай не е имало разлика сред материалния свят и света на сънищата. Така да вземем за пример, в случай че някой от техните събратя бил ранен насън, той е лекуван и в материалния свят.
В света на сънищата душата се среща и с персоналния си лидер, прочут още като ангел страж или наставник. Той комуникира с душата посредством знаци в съня. Ето за какво незабавно щом индианецът се събудел, той отивал при старейшините на племето, с цел да опише какво е сънувал. Те тълкували съня и разкодирали известието.
Светът на сънищата се приемал като действителен от индианците. За тях животът е учебно заведение за душата ни, като светът на сънищата е просто второто учебно заведение. Всяка вечер душата се качва на астрален аероплан и отива да получи духовни директиви, които да послужат като ориентир за бъдещето и връзката с духа. Индианците са ни завещали това скъпо познание.
Те са доказателството, че в сънищата се крият отговорите на всички въпроси, които си задаваме нескрито.
