Румен Сали Шопов – ромът, който стана звезда в САЩ
Няма българин в Съединени американски щати, който да не познава или най-малко да не е чувал за витуозния музикант Румен Сали Шопов от Сан Франциско. Събори, фестивали, празници – той е на всички места, където са нашенци. А те обкръжават с обич един от стълбовете на българщината отвъд океана. Мулти инструменталистът е виртуоз на всички ударни и струнни принадлежности, плюс кларинет. Уважаван учител е по български и балкански фолклор в влиятелната музикална академия „ Бъркли Джаз Консерватори “ покрай Сан Франциско.
„ Заминах за Щатите по насила, тъй като след измененията понижиха доста уговорките на музикантите, а трябваше да устоявам надарения си наследник в Широка лъка “, споделя Румен. Корените му са от Гоце Делчев. На 10 години към този момент е виртуоз на тъпани и барабани и стартира да свири по сватби. „ Хората доста ме обичаха, споделяха: „ Яаа, какво малко детенце, а пък по какъв начин добре чука на барабанчетата – смее се Румен. – Качваха ме на раменете си, развеждаха ме по всички страни и на всички разказваха какъв брой съм надарен. От напълно дребен вадех доста пари с музика. “
На 12 години той се включва в читалищен състав от деца от вкъщи за сираци. „ Имаше един наш артист, Бог да го елементарни, Владимир Терзиев. Казвахме му Зайко, тъй като хората доста обичаха той да извършва песента „ Зайко Кукурайко “. Аз чуках на тарамбука и като видях тамбура на една подготовка, напряко откачих, нещо ми стана. Казах си: „ Не, аз този инструмент би трябвало да го науча и толкова “. На 13 години свирех без преподавател, а на 14 станах добър и на тамбура, само че на сватбите ме употребиха повече като тъпанджия, барабанист, артист, китарист. “
Румен Сали ще запомни вечно датата 20 април 1976-а, когато го взимат в Неврокопския отбор. Тогава е 15-годишен.
Оттам потегля огромната му кариера
В ансамбъла е солист, музикант и концертмайстор. Години наред води всевъзможни групи и взе участие на всевъзможни културно-масови събития, провежда фестивали, а към него валят възнаграждения от ансамбъла, от сватби, заведения за хранене.
„ По това време идваха доста американци в България. Не знам по какъв начин са научили за мен, само че един ден ми споделиха незабавно да се явя при кмета. Помислих, че ме викат за концерт някъде “, споделя Румен. В кметството той заварва няколко американци, пристигнали особено за него, желаят да ги учи. Те остават в Гоце Делчев, на Румен му дават стая в читалището и почва да ги образова на кларинет, акордеон, тамбура, барабан. „ По акордеон не съм специалист, само че познавам добре инструмента “, споделя музикантът.
Американците стартират да идват всяка година в Гоце Делчев. След измененията обаче за музикантите настават неприятни времена – понижават сватбите, заведенията за хранене са празни. По това време синът му учи в Широка Лъка и Румен е заставен да замине за Португалия и да
работи като строител, с цел да устоя момчето си
Той, виртуозът на куп принадлежности, работи тежка физическа работа на градеж.
След 10 месеца телефонът му звъни. Американците поискали отново да ги учи в Гоце Делчев, а брачната половинка му споделила, че към този момент не преподава, работи на градеж в Португалия. Американците са изумени: по какъв начин е допустимо подобен виртуоз да излива бетон в Португалия?! Веднага му звънят и му споделят: „ Как подобен музикант като теб няма да свири повече?! Направо идвай в Америка. Ние ще уредим всичко. Ти ще имаш доста работа, доста студенти и с твоя гений ще станеш звезда “.
След две седмици отново му звънят да се връща в България. Срещат се в София, американците идват с цяла директория документи, с богатата му биография от Неврокопския отбор и разнообразни фестивали. Румен кандидатства за американска виза на 17 септември 2001 година – няколко дни след атентатите с кулите близнаци в Ню Йорк. Казва си, че няма късмет за виза, само че в посолството очевидно са впечатлени, че като солист и концертмайстор в Неврокопския отбор е обиколил цяла Европа и Канада още през 80-те години, само че не се е възползвал, с цел да емигрира. Дават му виза като актьор.
„ В Америка стоях 4 месеца, само че, както споделяме, Господ с едната ръка дава, с другата взима. Изгубих татко си и майка си, бях доста печален и се върнах в родината “, споделя музикантът. В Гоце Делчев обаче ситуацията с музикантите е същото – няма с какво да се препитават. „ Стоях 5-6 месеца и хайде отново назад тук, в Калифорния. И тогава към този момент съществено погледнах на нещата. Започнах да преподавам в академията в Бъркли, давам частни уроци и майсторски класове за музиканти в дома си ”, споделя Румен Шопов.
В академията той преподава балканска музика, само че най-много българска и понякога друга – при предпочитание у студентите. Голям интерес демонстрират и към ромската музика. Румен Шопов води и класове по темп и пеене. В академията той държи връх по притежаване на принадлежности – всички ударни и струнни и някои духови. От година и половина съществено овладява и кларинета. „ Идват ми студенти кларнетисти, тромпетисти, саксофонисти – и тях трябваше да изуча. А също посвирвам и на бузуки, ууд, акордеон… Какво ли не “, смее се той.
Музикантът виртуоз с буйна кръв е
един от най-желаните посетители на българските сватби
събори, фестивали, национални празници в Щатите. „ Дали ще е Чикаго или Лос Анджелис, няма значение, аз съм на всички места “, споделя той. Наскоро се е върнал от Сан Диего, където се е провел Balkan Fest по случай 24 май. Преди това пък в Сан Франциско е имало „ Антика Фест “ – доста огромен, също български фестивал, 4 дни българска музика нонстоп. Оттам непосредствено отпътувал за Чикаго за концерт с македонска музика. „ Аз съм от Пирин и съм експерт по Пиринската македонска музика “, споделя Румен.
„ Можех най-спокойно да си сменя името тук с някое по-атрактивно. Никой от фамилията ми не го е направил и нямам право да го направя, тъй като аз може да съм ром, само че в никакъв случай не съм бил дискриминиран в родината си. Пораснах в България и съм прочут в целия свят с името Румен Сали Шопов “, вълнува се музикантът. Сали е било първото му име. По време на насилствената промяна на имената го прекръщават на Румен. Семейството му е от ромите, които приказват на турски, а не на цигански. „ Когато в Америка схванаха, че рожденото ми име е Сали, почнаха по този начин да ми викат и към този момент съм прочут като Румен Сали Шопов “, споделя музикантът.
Всяко лято той се прибира в Гоце Делчев, където го следват възторжени дечурлига, звезда е и раздава подписи. За дребните той е въодушевяващ образец за това по какъв начин един ром може с гений, старание, непримиримост и отговорност да реализира международна популярност. „ Както споделих първоначално, Неврокопският отбор промени живота ми. Просто ми отвори очите. Аз съм
първият от моята къща, който знае да чете и написа
приключил приблизително обучение. И не да ниже тютюн, а да е библиотекар, началник на оркестри, да е от висшата класа, както се споделя, в България. Като бял човек. Оттам към този момент знаех и какво да върша с моите деца “, разяснява Румен.
След като родителите му си отиват, той пет години не си идва в България – тъга му е да гледа празна си къща. „ Сега към този момент всяка година си вървя, очаквам с неспокойствие да пристигна юли, с цел да си бъда в родината “, споделя Румен. Къщата му в Гоце Делчев още стои празна, понякога Румен споделя на свои хора къде е ключът, с цел да не заплащат по хотели.
Приятелите му от България занапред му редят програмата за юли. „ Викам им, аз работя като вманиачен 11 месеца в годината и се връщам в Гоце Делчев да си умря, желая малко и на мен да ми посвирят като бял човек “, споделя през смях Румен Сали. „ Виж, колкото и да е хубаво тук, колкото и да ме почитат, камъкът си тежи на мястото – Сали става сериозен. – Каквото и да направя тук, в случай че съм жив и здрав, един ден отново ще се върна в България. “
Американците го следват като господ
Чужденците са луди по българските ритми, а студентите му в академията вървят по него като след господ. „ Когато някой, без значение кой, чуе веднъж българската музика, и до такава степен – той се влюбва в нея! – пали се музикантът. – Знаеш какво значи копнеж. Като се влюбиш, елементарно ли излиза този копнеж? Те ни следват на всички места! Да не споделям огромна дума, но в нашата територия, Сан Франциско, съвсем всички музиканти са минали през мойта школа. Страната тук ме поддържа, дават ми огромни пари да върша огромни оркестри, да изучавам музикантите. В момента ми отпускат средства, с цел да изучавам едно българско дете, щото видях какъв брой е надарен и няма средства да учи. Джеси Стремски е с майка българка и татко американец “, споделя Румен.
„ Тук се отделят доста средства за спонсориране на гении – и от страната, и от разнообразни организации. Американци отпускат средства на нас, преподавателите, с цел да учим надарените българчета, представяш ли си? “
Семейство от актьори
Румен живее в Бъркли – малко градче, известно с едно от най-престижните музикални учебни заведения в света – „ Бъркли “. Градчето е на 10 минути път с кола от Сан Франциско, единствено един мост го дели. Там Румен има фамилна къща с двор. „ През септември подвигам още един етаж. Ще направя мое частно учебно заведение и звукозаписно студио. Време е да събера цялата си активност в моя частна компания “, споделя Румен. Съпругата му Шира Сион е американка от еврейски генезис и в дома им се чества и Коледа, и Ханука. Шира също е певица и води вокална група „ Китка “ в щата Оукланд. „ Много са надарени, обикалят целия свят, правихме концерт и в НДК дружно с „ Мистерията на българските гласове “, хвали жена си Румен. Шира го видяла по какъв начин свири и се влюбила от пръв взор и в музиката му, и в него. „ Беше на една наша Балканска нова година, в огромна зала в Сан Франциско. Голям ваучър беше, 2-3 оркестъра свирихме цяла нощ. Там се запознахме с Шира и по този начин потегли любовта ни “, споделя Румен.
Синът му Ангел предпочел да остане в Пловдив, а Румен му купил място покрай града и му вдигнал хубава къща. Там Ангел живее с жена си и е дарил Румен с внук, също Румен. Синът постоянно дава мотиви за горделивост на татко си. „ Ангел е толкоз надарен, нямаш си визия! Казах му: „ Талантът, който Господ ти е дал, не е задоволителен. Всички знаят, че ние, ромите, сме надарени от Господ. Но аз желая ти да бъдеш и образован музикант “. Затова Румен записва надареното си момче да учи тамбура в Националното учебно заведение за фолклорни изкуства в Широка лъка. После Ангел приключва и Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив, също с тамбура. „ Синът ми е и един от най-големите цигулари в България, свири и на пиано “, споделя с горделивост бащата. През октомври на Ангел му следва отбрана на докторантура в академията в Пловдив, също по тамбура.
Дъщерята Стефка е при него в Сан Франциско. Тя е доста надарена танцьорка, само че не преподава, тъй като е доста заета с друга работа и отглежда двете си деца. Работи като основен управител във фабрика.
„ Заминах за Щатите по насила, тъй като след измененията понижиха доста уговорките на музикантите, а трябваше да устоявам надарения си наследник в Широка лъка “, споделя Румен. Корените му са от Гоце Делчев. На 10 години към този момент е виртуоз на тъпани и барабани и стартира да свири по сватби. „ Хората доста ме обичаха, споделяха: „ Яаа, какво малко детенце, а пък по какъв начин добре чука на барабанчетата – смее се Румен. – Качваха ме на раменете си, развеждаха ме по всички страни и на всички разказваха какъв брой съм надарен. От напълно дребен вадех доста пари с музика. “
На 12 години той се включва в читалищен състав от деца от вкъщи за сираци. „ Имаше един наш артист, Бог да го елементарни, Владимир Терзиев. Казвахме му Зайко, тъй като хората доста обичаха той да извършва песента „ Зайко Кукурайко “. Аз чуках на тарамбука и като видях тамбура на една подготовка, напряко откачих, нещо ми стана. Казах си: „ Не, аз този инструмент би трябвало да го науча и толкова “. На 13 години свирех без преподавател, а на 14 станах добър и на тамбура, само че на сватбите ме употребиха повече като тъпанджия, барабанист, артист, китарист. “
Румен Сали ще запомни вечно датата 20 април 1976-а, когато го взимат в Неврокопския отбор. Тогава е 15-годишен.
Оттам потегля огромната му кариера
В ансамбъла е солист, музикант и концертмайстор. Години наред води всевъзможни групи и взе участие на всевъзможни културно-масови събития, провежда фестивали, а към него валят възнаграждения от ансамбъла, от сватби, заведения за хранене.
„ По това време идваха доста американци в България. Не знам по какъв начин са научили за мен, само че един ден ми споделиха незабавно да се явя при кмета. Помислих, че ме викат за концерт някъде “, споделя Румен. В кметството той заварва няколко американци, пристигнали особено за него, желаят да ги учи. Те остават в Гоце Делчев, на Румен му дават стая в читалището и почва да ги образова на кларинет, акордеон, тамбура, барабан. „ По акордеон не съм специалист, само че познавам добре инструмента “, споделя музикантът.
Американците стартират да идват всяка година в Гоце Делчев. След измененията обаче за музикантите настават неприятни времена – понижават сватбите, заведенията за хранене са празни. По това време синът му учи в Широка Лъка и Румен е заставен да замине за Португалия и да
работи като строител, с цел да устоя момчето си
Той, виртуозът на куп принадлежности, работи тежка физическа работа на градеж.
След 10 месеца телефонът му звъни. Американците поискали отново да ги учи в Гоце Делчев, а брачната половинка му споделила, че към този момент не преподава, работи на градеж в Португалия. Американците са изумени: по какъв начин е допустимо подобен виртуоз да излива бетон в Португалия?! Веднага му звънят и му споделят: „ Как подобен музикант като теб няма да свири повече?! Направо идвай в Америка. Ние ще уредим всичко. Ти ще имаш доста работа, доста студенти и с твоя гений ще станеш звезда “.
След две седмици отново му звънят да се връща в България. Срещат се в София, американците идват с цяла директория документи, с богатата му биография от Неврокопския отбор и разнообразни фестивали. Румен кандидатства за американска виза на 17 септември 2001 година – няколко дни след атентатите с кулите близнаци в Ню Йорк. Казва си, че няма късмет за виза, само че в посолството очевидно са впечатлени, че като солист и концертмайстор в Неврокопския отбор е обиколил цяла Европа и Канада още през 80-те години, само че не се е възползвал, с цел да емигрира. Дават му виза като актьор.
„ В Америка стоях 4 месеца, само че, както споделяме, Господ с едната ръка дава, с другата взима. Изгубих татко си и майка си, бях доста печален и се върнах в родината “, споделя музикантът. В Гоце Делчев обаче ситуацията с музикантите е същото – няма с какво да се препитават. „ Стоях 5-6 месеца и хайде отново назад тук, в Калифорния. И тогава към този момент съществено погледнах на нещата. Започнах да преподавам в академията в Бъркли, давам частни уроци и майсторски класове за музиканти в дома си ”, споделя Румен Шопов.
В академията той преподава балканска музика, само че най-много българска и понякога друга – при предпочитание у студентите. Голям интерес демонстрират и към ромската музика. Румен Шопов води и класове по темп и пеене. В академията той държи връх по притежаване на принадлежности – всички ударни и струнни и някои духови. От година и половина съществено овладява и кларинета. „ Идват ми студенти кларнетисти, тромпетисти, саксофонисти – и тях трябваше да изуча. А също посвирвам и на бузуки, ууд, акордеон… Какво ли не “, смее се той.
Музикантът виртуоз с буйна кръв е
един от най-желаните посетители на българските сватби
събори, фестивали, национални празници в Щатите. „ Дали ще е Чикаго или Лос Анджелис, няма значение, аз съм на всички места “, споделя той. Наскоро се е върнал от Сан Диего, където се е провел Balkan Fest по случай 24 май. Преди това пък в Сан Франциско е имало „ Антика Фест “ – доста огромен, също български фестивал, 4 дни българска музика нонстоп. Оттам непосредствено отпътувал за Чикаго за концерт с македонска музика. „ Аз съм от Пирин и съм експерт по Пиринската македонска музика “, споделя Румен.
„ Можех най-спокойно да си сменя името тук с някое по-атрактивно. Никой от фамилията ми не го е направил и нямам право да го направя, тъй като аз може да съм ром, само че в никакъв случай не съм бил дискриминиран в родината си. Пораснах в България и съм прочут в целия свят с името Румен Сали Шопов “, вълнува се музикантът. Сали е било първото му име. По време на насилствената промяна на имената го прекръщават на Румен. Семейството му е от ромите, които приказват на турски, а не на цигански. „ Когато в Америка схванаха, че рожденото ми име е Сали, почнаха по този начин да ми викат и към този момент съм прочут като Румен Сали Шопов “, споделя музикантът.
Всяко лято той се прибира в Гоце Делчев, където го следват възторжени дечурлига, звезда е и раздава подписи. За дребните той е въодушевяващ образец за това по какъв начин един ром може с гений, старание, непримиримост и отговорност да реализира международна популярност. „ Както споделих първоначално, Неврокопският отбор промени живота ми. Просто ми отвори очите. Аз съм
първият от моята къща, който знае да чете и написа
приключил приблизително обучение. И не да ниже тютюн, а да е библиотекар, началник на оркестри, да е от висшата класа, както се споделя, в България. Като бял човек. Оттам към този момент знаех и какво да върша с моите деца “, разяснява Румен.
След като родителите му си отиват, той пет години не си идва в България – тъга му е да гледа празна си къща. „ Сега към този момент всяка година си вървя, очаквам с неспокойствие да пристигна юли, с цел да си бъда в родината “, споделя Румен. Къщата му в Гоце Делчев още стои празна, понякога Румен споделя на свои хора къде е ключът, с цел да не заплащат по хотели.
Приятелите му от България занапред му редят програмата за юли. „ Викам им, аз работя като вманиачен 11 месеца в годината и се връщам в Гоце Делчев да си умря, желая малко и на мен да ми посвирят като бял човек “, споделя през смях Румен Сали. „ Виж, колкото и да е хубаво тук, колкото и да ме почитат, камъкът си тежи на мястото – Сали става сериозен. – Каквото и да направя тук, в случай че съм жив и здрав, един ден отново ще се върна в България. “
Американците го следват като господ
Чужденците са луди по българските ритми, а студентите му в академията вървят по него като след господ. „ Когато някой, без значение кой, чуе веднъж българската музика, и до такава степен – той се влюбва в нея! – пали се музикантът. – Знаеш какво значи копнеж. Като се влюбиш, елементарно ли излиза този копнеж? Те ни следват на всички места! Да не споделям огромна дума, но в нашата територия, Сан Франциско, съвсем всички музиканти са минали през мойта школа. Страната тук ме поддържа, дават ми огромни пари да върша огромни оркестри, да изучавам музикантите. В момента ми отпускат средства, с цел да изучавам едно българско дете, щото видях какъв брой е надарен и няма средства да учи. Джеси Стремски е с майка българка и татко американец “, споделя Румен.
„ Тук се отделят доста средства за спонсориране на гении – и от страната, и от разнообразни организации. Американци отпускат средства на нас, преподавателите, с цел да учим надарените българчета, представяш ли си? “
Семейство от актьори
Румен живее в Бъркли – малко градче, известно с едно от най-престижните музикални учебни заведения в света – „ Бъркли “. Градчето е на 10 минути път с кола от Сан Франциско, единствено един мост го дели. Там Румен има фамилна къща с двор. „ През септември подвигам още един етаж. Ще направя мое частно учебно заведение и звукозаписно студио. Време е да събера цялата си активност в моя частна компания “, споделя Румен. Съпругата му Шира Сион е американка от еврейски генезис и в дома им се чества и Коледа, и Ханука. Шира също е певица и води вокална група „ Китка “ в щата Оукланд. „ Много са надарени, обикалят целия свят, правихме концерт и в НДК дружно с „ Мистерията на българските гласове “, хвали жена си Румен. Шира го видяла по какъв начин свири и се влюбила от пръв взор и в музиката му, и в него. „ Беше на една наша Балканска нова година, в огромна зала в Сан Франциско. Голям ваучър беше, 2-3 оркестъра свирихме цяла нощ. Там се запознахме с Шира и по този начин потегли любовта ни “, споделя Румен.
Синът му Ангел предпочел да остане в Пловдив, а Румен му купил място покрай града и му вдигнал хубава къща. Там Ангел живее с жена си и е дарил Румен с внук, също Румен. Синът постоянно дава мотиви за горделивост на татко си. „ Ангел е толкоз надарен, нямаш си визия! Казах му: „ Талантът, който Господ ти е дал, не е задоволителен. Всички знаят, че ние, ромите, сме надарени от Господ. Но аз желая ти да бъдеш и образован музикант “. Затова Румен записва надареното си момче да учи тамбура в Националното учебно заведение за фолклорни изкуства в Широка лъка. После Ангел приключва и Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив, също с тамбура. „ Синът ми е и един от най-големите цигулари в България, свири и на пиано “, споделя с горделивост бащата. През октомври на Ангел му следва отбрана на докторантура в академията в Пловдив, също по тамбура.
Дъщерята Стефка е при него в Сан Франциско. Тя е доста надарена танцьорка, само че не преподава, тъй като е доста заета с друга работа и отглежда двете си деца. Работи като основен управител във фабрика.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ