Някой ще каже: „Проституцията е опасна за душата, тя е

Някой ще каже: „ Проституцията е рискова за душата, тя е грях “. Вярно е, че е рискова и че е грях, само че казаното е неразбираемо и оставено по този начин, звучи просто моралистично. А какво е морализмът? Той е: „ Ще ви кажа кое е благонравно и кое не, само че какво значи нещо да е благонравно, не ме питайте, не знам. “

Опасността от проституцията - и в стеснен, и в необятен смисъл - идва от това, че тя, като всеки грях, е тестване за отношението сред индивида и съвестта му. Всъщност съвестта не би могла да я понесе, и по тази причина проституиращият/ата, с цел да продължи да прави, което прави, би трябвало изцяло да заглуши съвестта си, което значи – да я насили.

Но съвестта е нужна освен като глас, който ни предизвестява да не вършим някои неща, само че и като основа и мотор на мисленето ни.

Тъй като единствено заради единодушието ни с нея ние одобряваме, че има разлика сред положително и зло, а също и сред истина и лъжа; и че ще се съобразяваме с тази разлика в мислите и делата.

И също така тази разлика е причина да имаме усеща, които се явяват при решаването на нравствени въпроси и въобще ни подтикват да си задаваме такива въпроси. Значи индивидът ще размишлява за положителното и злото единствено в случай че съвестта му не е заглушена: другояче той освен няма да желае, само че няма и да може да размишлява. Защото кое ще го води при разсъждението и кое ще му дава сили да го организира?

Ето за какво заглушилият съвестта си по някаква причина няма да е кадърен да мисли по нравствени въпроси, нито дори по каквито и да е въпроси, които не са строго на практика – примерно, какво тъкмо ще хапвам на вечеря. Тъй като с цел да решаваш интелектуални задания, ти би трябвало да имаш нетърпимост към лъжата; и колкото по-трудни са те, толкоз по-силна би трябвало да е тази нетърпимост.

Ето за какво проституиращият неизбежно оглупява - защото се е лишил от основата и мотора на умствената си активност.