Някой някога е казал, че цветът на майчинството е розовото.

Някой в миналото е споделил, че цветът на майчинството е розовото. Че любовта на майката към детето е най-естественото възприятие на света и че всяка жена е родена да бъде майка. Че откакто роди, дамата реже пъпната шнур на своята половост и се трансформира в строго моногамен, неподвластен на нагона човек.

И някак неусетно, всички тези постулати бяха възприети като безукорни истини от древен мащаб. Ако мислите, че това са ретроградни нелепости, хвърлете бърз взор в инфлуенсърските и звездните Instagram профили. Ще се уверите, че концепцията за идеалната майка бива потвърждавана и препотвърждавана още веднъж и още веднъж. Резултатът е, че всяка майка, която изпада от сантименталната идея за „ дамата, родена да бъде майка “, е маргинализирана, наказана и, не на последно място, унищожена от виновност.

Темата за дамата като “natural mother ” е лайтмотивът в „ Изгубената щерка “: режисьорския дебют на Маги Джиленхол („ Секретарката “, „ Черният рицар “, „ Лудо сърце “ др.). Филм, който показва един неизвестен прочит на майчинството по тегав, муден и психоаналитично акуратен метод.