Няколко завладяващи и истински истории, които ще те убедят, че

Няколко завладяващи и същински истории, които ще те убедят, че любовта не съществува единствено в турските сериали и продукциите на „ Дисни “.

Не ви ща короната, желая си обичаната

На пръв взор бъдещето на Уелския принц Едуард VIII изглеждало блестящо – като максимален наследник на крал Джордж V той бил бъдещият престолонаследик на Англия.

И евентуално дълги години е щял да си пие спокоен чая в Бъкингамския замък, в случай че през 1931 година не се среща с американката Уолис Симпсън. В този миг тя била омъжена за повторно, откакто преди този момент към този момент имала на сметката си един бракоразвод.

Първоначалното другарство сред двамата последователно прераства в обич за смут на консервативното висше британско общество. Все отново бъдещият крал не може да има интимни връзки с някаква си чужденка, която даже не е от доблестен генезис.

Когато през 1936 година крал Джордж V умира, Едуард към този момент е безнадеждно влюбен в своята обичана и твърдо решен да се ожени за нея. Бъдещият държател на Англия изчаква Уолис да се разведе за повторно и запланува двамата да встъпят в брак през април или май 1937 година, само че не по-късно от 12 май, когато е церемонията по коронясването му.

Тогава обаче се намесва министър-председателят Стенли Болдуин, който напомня на Едуард стоманените правила – кралят не може да има за брачна половинка чужденка от непочтен генезис, освен това с цели два развода.

Воден от любовта си, Едуард VIII взема решение алтернативата “короната или обичаната ”, като на 10 декември подписва абдикацията си от престола. След това двамата с Уолис Симпсън отпътуват за Франция, където остават дружно до края на живота си…

След абдикацията на Едуард VIII  на престола ненадейно би трябвало да седне неговият брат Албърт, който има един огромен проблем – заеква. Именно историята на неуверения престолонаследник Албърт споделя отрупаният с „ Оскари “ филм „ Речта на краля “.

Любов по френски

Много преди Андреа да срещне Кубрат Пулев ориста отредила на една друга певица и на един различен боксьор да се влюбят между тях. Става въпрос за огромната френска изпълнителка Едит Пиаф и международният първенец по бокс Марсел Сердан.

Макар и да не била хубавица, Пиаф се славела като същинска мъжемелачка – през леглото й минали редица други звезди като Ив Монтан, Жилбер Беко и Шарл Азнавур.

И кой знае какъв брой по-дълъг щеше да бъде описът с покорените от нея, в случай че през 1947 година на едно турне в Съединени американски щати тя не среща своята най-голяма обич – Марсел Сердан. Двамата пазят дълго време връзката си в загадка, тъй като боксьорът е женен и има три деца.

През май 1948-а Сердан губи европейската си купа, а вестникът “Франс Диманш ” разкрива любовта сред двете френски звезди и излиза със заглавие “Пиаф носи злощастие на Сердан! ” Явно това в действителност е било по този начин, тъй като през юни 1949 година в Ню Йорк французинът от марокански генезис се прости и със международната си купа.

През октомври Едит Пиаф е още веднъж на турне в Съединени американски щати и моли Сердан да вземе аероплан, а не транспортен съд, с цел да бъдат по-скоро дружно. Това нейно предпочитание се оказва трагично за любовта им – самолетът, който Сердан хваща, се разрушава край Азорските острови. Оцелели няма.

Когато Пиаф схваща ужасната новина, тя въпреки всичко взема решение да пее вечерта. “Тази вечер пея за Марсел Сердан, единствено за него ” – споделя тя на публиката. Успява да извърши няколко песни, след което припада.  По-късно в негова памет Едит Пиаф основава песента си “Химн за любовта ” и дълго време стартира участията си с нея.

16 години любовни писма…

Един ден през 1832 година към този момент известният публицист Оноре Дьо Балзак получава писмо, подписано от жена, представяща се като “Чужденката ”.

В писмото непознатата разяснява излезлите творби на писателя. Балзак дотам е впечатлен от мислите й, че взема решение да открие анонимната си читателка, като пуска следната публикация във френски вестник: “Господин дьо Б. Получи писмо от 28 февруари. Той съжалява, че не може да отговори. И в случай че желанията му не са от естество да бъдат оповестени тук, той се надява, че мълчанието му ще бъде разбрано. ”

Не след дълго “Чужденката ” му праща ново писмо, а Балзак още веднъж посредством публикация във вестника желае двамата да се срещнат. В последвалата преписка излиза наяве, че непознатата в действителност е полската графиня, живееща в Украйна, Евелина Ханска. В графинята Балзак открива идеала си за жена, а въпреки и омъжена, тя взема решение да се срещне с писателя в Швейцария.

Следва замяна на писма сред двамата, траяла цели шестнайсет години. През 1841 година умира граф Хански и това дава опция на Балзак да изиска да се ожени за обичаната си. Графинята обаче не бърза да подписва нов брак.

Двамата подвигат женитба чак на 14 март 1850 година, а щастливият Балзак написа на приятелите си: “Нямах нито щастливо детство, нито цъфнала пролет, само че ще имам най-слънчевото лято, най-нежната от всички есени ”. Заради влошеното си здравословно положение, обаче, няколко месеца след сватбата надареният публицист умира.