Проф. Марияна Мурджева: Изследването на клетъчния имунитет е скъпо, изисква сериозно финансиране
Няколко академични лаборатории към този момент са заявили подготвеност да се включат в идното национално изследване на успеваемостта на имунизациите против Covid-19. Това заяви пред БНР клиничният имунолог проф. Марияна Мурджева, ректор на Медицинския университет в Пловдив и член на Националния имунизационен щаб. Очаква се изследването да стартира до три месеца.
„ Освен случаите, които ще бъдат проследявани – за заболяване след имунизирането, доста значимо е да се оцени по какъв метод нашата имунна система построява защитна реакция по-късно имунизиране “, посочи проф. Мурджева в предаването „ Преди всички “.
Изследването ще бъде в две направления – ще се търси съществуването на характерни антитела, които могат да обезвреждат вируса, формирани вследствие на имунизирането, както и съществуването на характерни имунни кафези, виновни за унищожаването на вируса при попадането му в организма или подпомагащи развиването на имунния отговор.
Изследването се прави с венозна кръв на ваксинирани лица най-рано месец след приемане на втората ваксина. То ще бъде непринудено.
Най-вероятно ще стартираме с по-голяма част от медиците, които са ваксинирани, разясни Марияна Мурджева. Това изследване по думите й не би трябвало да бъде едномоментно – месец след имунизирането, а в динамичност, с цел да се откри продължителността на имунния отговор една година след имунизирането.
Най-лесният стадий е проучването в имунологичните лаборатории. Преданалитичният стадий ще отнеме много запаси, до момента в който да се създадат предварителните проучвания какви хора да се включат, по какъв начин да се провеждат в групи и по какъв начин да се взема биологичният материал, добави тя.
Изследването на клетъчния имунитет е скъпо проучване. То не може да се съпоставя с това за антителата и не може да се осъществя без съществено финансиране, акцентира проф. Марияна Мурджева.
Проф. Мурджева счита, че сега единствено с всеобщо имунизиране можем да спрем хода на епидемията.
„ Освен случаите, които ще бъдат проследявани – за заболяване след имунизирането, доста значимо е да се оцени по какъв метод нашата имунна система построява защитна реакция по-късно имунизиране “, посочи проф. Мурджева в предаването „ Преди всички “.
Изследването ще бъде в две направления – ще се търси съществуването на характерни антитела, които могат да обезвреждат вируса, формирани вследствие на имунизирането, както и съществуването на характерни имунни кафези, виновни за унищожаването на вируса при попадането му в организма или подпомагащи развиването на имунния отговор.
Изследването се прави с венозна кръв на ваксинирани лица най-рано месец след приемане на втората ваксина. То ще бъде непринудено.
Най-вероятно ще стартираме с по-голяма част от медиците, които са ваксинирани, разясни Марияна Мурджева. Това изследване по думите й не би трябвало да бъде едномоментно – месец след имунизирането, а в динамичност, с цел да се откри продължителността на имунния отговор една година след имунизирането.
Най-лесният стадий е проучването в имунологичните лаборатории. Преданалитичният стадий ще отнеме много запаси, до момента в който да се създадат предварителните проучвания какви хора да се включат, по какъв начин да се провеждат в групи и по какъв начин да се взема биологичният материал, добави тя.
Изследването на клетъчния имунитет е скъпо проучване. То не може да се съпоставя с това за антителата и не може да се осъществя без съществено финансиране, акцентира проф. Марияна Мурджева.
Проф. Мурджева счита, че сега единствено с всеобщо имунизиране можем да спрем хода на епидемията.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ