Започва проучване за ефективността на ваксините за COVID-19 |
Няколко академични лаборатории са заявили подготвеност да се включат в идното национално изследване на успеваемостта на имунизациите против COVID-19, заяви клиничният имунолог проф. Марияна Мурджева, ректор на Медицинския университет в Пловдив и член на Националния имунизационен щаб. Очаква се изследването да стартира до три месеца и ще е непринудено.
" Освен случаите, които ще бъдат проследявани – за заболяване след имунизирането, доста значимо е да се оцени по какъв метод нашата имунна система построява защитна реакция по-късно имунизиране ", посочи проф. Мурджева пред БНР.
Изследването ще е в две направления – ще се търси съществуването на характерни антитела, които могат да обезвреждат вируса, формирани вследствие на имунизирането, както и съществуването на характерни имунни кафези, виновни за унищожаването на вируса при попадането му в организма или подпомагащи развиването на имунния отговор, изясни експертът.
Изследването се прави с венозна кръв на ваксинирани лица най-рано месец след приемане на втората ваксина.
Най-вероятно ще стартира с по-голяма част от ваксинираните към този момент медици, уточни Марияна Мурджева. Проучването не би трябвало да бъде единствено месец след имунизирането, а в динамичност, с цел да се откри продължителността на имунния отговор една година след имунизирането.
Най-лесният стадий е проучването в имунологичните лаборатории. Преданалитичният стадий ще отнеме много запаси, до момента в който се създадат предварителните проучвания какви хора да се включат, по какъв начин да се провеждат в групи и по какъв начин да се взема биологичният материал, добави професорът.
" Изследването на клетъчния имунитет е скъпо проучване. То не може да се съпоставя с това за антителата и не може да се осъществя без съществено финансиране ", акцентира проф. Марияна Мурджева.
Според нея сега единствено с всеобщо имунизиране можем да спрем хода на епидемията.
" Освен случаите, които ще бъдат проследявани – за заболяване след имунизирането, доста значимо е да се оцени по какъв метод нашата имунна система построява защитна реакция по-късно имунизиране ", посочи проф. Мурджева пред БНР.
Изследването ще е в две направления – ще се търси съществуването на характерни антитела, които могат да обезвреждат вируса, формирани вследствие на имунизирането, както и съществуването на характерни имунни кафези, виновни за унищожаването на вируса при попадането му в организма или подпомагащи развиването на имунния отговор, изясни експертът.
Изследването се прави с венозна кръв на ваксинирани лица най-рано месец след приемане на втората ваксина.
Най-вероятно ще стартира с по-голяма част от ваксинираните към този момент медици, уточни Марияна Мурджева. Проучването не би трябвало да бъде единствено месец след имунизирането, а в динамичност, с цел да се откри продължителността на имунния отговор една година след имунизирането.
Най-лесният стадий е проучването в имунологичните лаборатории. Преданалитичният стадий ще отнеме много запаси, до момента в който се създадат предварителните проучвания какви хора да се включат, по какъв начин да се провеждат в групи и по какъв начин да се взема биологичният материал, добави професорът.
" Изследването на клетъчния имунитет е скъпо проучване. То не може да се съпоставя с това за антителата и не може да се осъществя без съществено финансиране ", акцентира проф. Марияна Мурджева.
Според нея сега единствено с всеобщо имунизиране можем да спрем хода на епидемията.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ