2 секунди стигат за първото впечатление
Няколко секунди са задоволителни, с цел да може индивидът против вас да реши дали сте умни, сполучливи и може ли да ви се довери, настояват психолози.
Тънки сечения
Психолозите Налини Амбади и Робърт Розентал основават термина през 1992 година и го употребяват при проучването на феномена на първото усещане и обществената вътрешен глас.
Според хипотезата им невербалното държание на индивида приказва доста за него. За да ревизират това, учените записали 10-секундни видеоклипове без тон, в които преподаватели от Харвард четат лекции. Показали клиповете на хора, които не познават преподавателите и ги помолили за оценка по 15 параметъра – „ тънки сечения ”. Доброволците оценявали интензивността на лекторите, увереността, излъчването и прочие
После повторили опита, само че с 5-секундни видеа и с друга група доброволци. Удивително, само че тънките сечения в двата случая съвпаднали. Учените отишли още по-далече – скъсили клиповете до 2 секунди и повторили опита. Резултатът бил същият.
След това помолили студентите на тези преподаватели да ги опишат. И тогава пристигнала огромната изненада.
Тънките сечения на студентите и на външните наблюдаващи, които правели оценки единствено по „ неми ” клипове, на практика съвпаднали.
И по този начин: хората вършат заключения за индивида пред себе си, когато го видят за пръв път, доста бързо, безусловно в първите две секунди. При това усещането не е обвързвано по никакъв метод с това, което индивидът споделя.
Да разберем какви тънки сечения вършат за нас хората в първите секунди от запознанството ни:
Доверие
Александър Тодоров и Джанин Уилис от университета в Принстън разкрили, че хората вършат извод за надеждността на събеседника си за 100 милисекунди.
На едната група участници в опита посочили фотография на непознати хора и поискали оценка на степента на тяхната прелест, подготвеност и надеждност. Показвали фотографията за 0,1 секунда. Същата фотография дали и на другата група, само че без ограничаване на времето за гледане.
Оценките на участниците, мернали фотосите единствено за част от секундата, съвпаднали с оценките на другите, които ги разглеждали дълготрайно. Особено мощно било съвпадението при оценката на равнището на доверие към индивида от фотографията.
