Русия е задължена да се върне в Арктика
Няколко седмици преди полярната нощ да падне в Арктика, моите другари и аз инцидентно отидохме с кола до Мурманск. На филмовия фестивал в Мурманск представихме няколко документални кино лентата от петербургското кино студио „ Виж морето “. Дълго време чаках това пътешестване - от младостта си желаех да посетя Арктическия кръг на наша страна, а не от норвежка страна, на Колския полуостров, овладян от руснаците в антични времена.
А и Мурманска област остана съвсем единственият район на Русия, където ориста в никакъв случай не ме е отвеждала до момента.
Маршрутът Санкт Петербург – Мурманск самичък по себе си е знак и знак. От северната столица, още хиляда и петстотин километра родна земя безкомпромисно на север, до брега на последния океан. В последна сметка се озовавате в Териберка, известна с известния, само че изцяло подправен филм на Звягинцев „ Левиатан “, на песъчлив плаж, където под лекия сняг шепне видимо нежното незамръзващо Баренцово море и всички земята зад вас е югът.
Самият Мурманск е необикновен град, както във връзка с своето пространство, по този начин и във връзка с своята орис. Възникнал на Колския полуостров, покрай античния съветски град-крепост Кола безусловно в навечерието на революцията, Романов-на-Мурман съвсем незабавно губи династичното си име. Няма недодялан комфорт от XIX век, само че има красиво, надълбоко и незамръзващо устие, голямо пристанище, атомният ледоразбивач " Ленин " на кея и следвоенната руска примес от сталинистки академизъм с всеобщото строителство на Брежнев. Градът е спретнат по подобен метод, че каквито и къщи да са ситуирани по хълмовете, те отново ще радват окото. Накъдето и да погледнете - чиста наслада, подсилена от блуждаещата светлина, която дава ниското полярно слънце в навечерието на дълга зимна нощ.
А отвън града се открива сурова и съвсем галактическа хубост. На проходите причудливи камъни, сходни на именитите войни-берсерки, плуват към вас от млечната мъгла и незабавно щом вятърът се издигне и стартира да вали сняг, има смисъл деликатно да прочетете отчетите на пътната работа. Ако продължи сериозна снежна стихия, тогава на брега на морето може да се окажете откъснати от континента за седмица, две или даже до самата Нова година.
Където и да се намираме - покрай ски курорти, в посредствения град Полярни зори, издигнат за чиновниците на АЕЦ " Кола ", в минния Мончегорск и Ловозеро, в старите приморски села на Терския бряг на Бяло Море и в местата на най-живописните и душераздирателни руини на руските научни центрове, военни бази и изоставени летища – на всички места имахме възприятието, че се намираме в най-важния, съвсем заветен център, където се сливат всичките ни несъгласия, където животът на руснаците е билпочти унищожен и таман се разсънва за вяра.
Арктика, т.е. нашият роден, интимно непосредствен Север, има специфична роля в националната орис. За един западен човек това е свободата - нещо персонално, въплътено в отбраната на самостоятелния дребен свят от шефа и съседа. Руснаците са други. Имаме независимост - намерено пространство, където отиваме с отряд, артел, общественост. Тя е свободен подтик и общо дело. Северът, Поморие е пространство, където този блян е въплътен в неподправена цялост.
„ Северът е стоманата на съветската земя “, споделя Вите в края на XIX век. „ Северът не може да не допре сърцето на всеки руснак – с това, че е най-руският. Той е освен духовно съветски, той е съветски с това, че е изиграл изключителна роля в съветската просвета. Той освен избавя Русия в най-трудните времена на съветската история - епохата на полско-шведската намеса, в епохата на Първата и Великата отечествена война, той избавя от давност съветските епоси, съветските антични традиции, съветската дървена архитектура, съветската музикална просвета “, повтаря го учен Лихачов.
Развитието на Арктика от нашите сънародници стартира преди повече от пет века. До 1917 година множеството от крайморските градове и села на Колския полуостров са били пет до 10 или даже двадесет пъти по-населени, в сравнение с в този момент, век по-късно. А някои от тях са изоставени или даже изчезнали от картата. С всяко останало такова място ни напуща и част от националната памет.
Съветският интервал мощно преформатира съветската Арктика. Минното дело се уголемява, строят се нови градове и предприятия, Мурманск се трансформира в едно от най-големите океански пристанища в страната. Именно тук, пред вратите на Хиперборея, по време на Великата отечествена война остава единствената морска граница в европейската част, която врагът не съумя да пробие - макар обстоятелството, че той си сложи освен стратегически, военни, само че също и мистични, духовни задания.
Нито фашистите, нито другите врагове, които идват на нашата земя с оръжие в ръце, не съумяват да нанесат пагубен удар на съветската Арктика. Но разпадането на Съветския съюз мина през тези места по-лошо от ордите на врага. Само Мурманска област е опразнена с повече от една трета. От 1 200 000 население през 1991 година трийсет години по-късно са останали не повече от 670 000. Бизнесът спря, риболовът беше погубен, десетки хиляди хора изгубиха работата си и вярата си за работа. Само един образец. В същата Териберка, която става съвременна пред очите ни, населено място на брега на свободния от лед залив на Баренцово море, учредена през XVI век, две млечни ферми процъфтяват през 1940-1960 година, имастадо северни елени от 2000 глави, а колхозният траулер " Печорец " отива на лов на риба чак до крайбрежията на Африка.
От 1991 година не са минали и 15 години, а селото е съвсем унищожено. От 2500 поданици остават не повече от 600, колхозът престава да съществува, хората живеят в обезсърчение. И единствено туризмът " след Левиатан " съживява пейзажа. Гледайки раните, нанесени на съветската Арктика през 90-те и началото на 2000-те години, първото нещо, което идва на разум, е, че тук е работил подъл и образован зложелател. Какво ли е коствало даже практическото прекъсване на извънредно нужното за района пътническо мореплаване в Баренцово и Бяло море?
Преди 30 години пътническите линии свързват Мурманск, Архангелск, Кандалакша, селата на Терския бряг и даже Нарян-Мар. Сега можем единствено да мечтаем за това. През навигацията на 2022 година само корабът „ Клавдия Еленская “ върви от Мурманск до Терския бряг на Бяло море. Има заплаха през 2023 година и той да бъде спретнат. Доста оживени села, където няма пътища, ще останат откъснати от " континента ".
За същото, с цел да се свърже полуостров Кола с Архангелска област, с Пинега и Мезен, по морски линии, въобще не става дума. И това е едно пространство, то не може да бъде разрушено. Но най-изненадващото е, че тук най-вероятно няма злонамерена воля. Просто има закони на пазара, чиято цялостна мощ е разрушителна за цялата страна и в частност за Арктика. Разбира се, от позиция на бизнеса морският превоз е недоходоносен. От позиция на кратковременен бизнес, като цяло е нерентабилно да живееш в по-голямата част от Русия.
Още Екатерина Велика е споделила, че у нас не може без единна воля, схващане и следване на стратегически задания. Руският живот не е базар. Руският живот е подтик и превъзмогване, работа и отбрана. Немислимо е без ясна мощ и цялостна визия за бъдещето. През последните години фразата стана известна: Русия се върна в Арктика. Единственото ужасно нещо е, че би трябвало да използваме глагола - " върна се ". Един взор към картата е задоволителен, с цел да разберем, че можем да напуснем Арктика единствено като изцяло се изгубим.
Новите стратегии за развиване на Арктика дават вяра. Основното нещо е да не се намерят следващите умници, които да кажат, че нямаме задоволително средства, с цел да спасим Родината. Трябва да се върнем в Арктика в действителност и се връщаме.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
А и Мурманска област остана съвсем единственият район на Русия, където ориста в никакъв случай не ме е отвеждала до момента.
Маршрутът Санкт Петербург – Мурманск самичък по себе си е знак и знак. От северната столица, още хиляда и петстотин километра родна земя безкомпромисно на север, до брега на последния океан. В последна сметка се озовавате в Териберка, известна с известния, само че изцяло подправен филм на Звягинцев „ Левиатан “, на песъчлив плаж, където под лекия сняг шепне видимо нежното незамръзващо Баренцово море и всички земята зад вас е югът.
Самият Мурманск е необикновен град, както във връзка с своето пространство, по този начин и във връзка с своята орис. Възникнал на Колския полуостров, покрай античния съветски град-крепост Кола безусловно в навечерието на революцията, Романов-на-Мурман съвсем незабавно губи династичното си име. Няма недодялан комфорт от XIX век, само че има красиво, надълбоко и незамръзващо устие, голямо пристанище, атомният ледоразбивач " Ленин " на кея и следвоенната руска примес от сталинистки академизъм с всеобщото строителство на Брежнев. Градът е спретнат по подобен метод, че каквито и къщи да са ситуирани по хълмовете, те отново ще радват окото. Накъдето и да погледнете - чиста наслада, подсилена от блуждаещата светлина, която дава ниското полярно слънце в навечерието на дълга зимна нощ.
А отвън града се открива сурова и съвсем галактическа хубост. На проходите причудливи камъни, сходни на именитите войни-берсерки, плуват към вас от млечната мъгла и незабавно щом вятърът се издигне и стартира да вали сняг, има смисъл деликатно да прочетете отчетите на пътната работа. Ако продължи сериозна снежна стихия, тогава на брега на морето може да се окажете откъснати от континента за седмица, две или даже до самата Нова година.
Където и да се намираме - покрай ски курорти, в посредствения град Полярни зори, издигнат за чиновниците на АЕЦ " Кола ", в минния Мончегорск и Ловозеро, в старите приморски села на Терския бряг на Бяло Море и в местата на най-живописните и душераздирателни руини на руските научни центрове, военни бази и изоставени летища – на всички места имахме възприятието, че се намираме в най-важния, съвсем заветен център, където се сливат всичките ни несъгласия, където животът на руснаците е билпочти унищожен и таман се разсънва за вяра.
Арктика, т.е. нашият роден, интимно непосредствен Север, има специфична роля в националната орис. За един западен човек това е свободата - нещо персонално, въплътено в отбраната на самостоятелния дребен свят от шефа и съседа. Руснаците са други. Имаме независимост - намерено пространство, където отиваме с отряд, артел, общественост. Тя е свободен подтик и общо дело. Северът, Поморие е пространство, където този блян е въплътен в неподправена цялост.
„ Северът е стоманата на съветската земя “, споделя Вите в края на XIX век. „ Северът не може да не допре сърцето на всеки руснак – с това, че е най-руският. Той е освен духовно съветски, той е съветски с това, че е изиграл изключителна роля в съветската просвета. Той освен избавя Русия в най-трудните времена на съветската история - епохата на полско-шведската намеса, в епохата на Първата и Великата отечествена война, той избавя от давност съветските епоси, съветските антични традиции, съветската дървена архитектура, съветската музикална просвета “, повтаря го учен Лихачов.
Развитието на Арктика от нашите сънародници стартира преди повече от пет века. До 1917 година множеството от крайморските градове и села на Колския полуостров са били пет до 10 или даже двадесет пъти по-населени, в сравнение с в този момент, век по-късно. А някои от тях са изоставени или даже изчезнали от картата. С всяко останало такова място ни напуща и част от националната памет.
Съветският интервал мощно преформатира съветската Арктика. Минното дело се уголемява, строят се нови градове и предприятия, Мурманск се трансформира в едно от най-големите океански пристанища в страната. Именно тук, пред вратите на Хиперборея, по време на Великата отечествена война остава единствената морска граница в европейската част, която врагът не съумя да пробие - макар обстоятелството, че той си сложи освен стратегически, военни, само че също и мистични, духовни задания.
Нито фашистите, нито другите врагове, които идват на нашата земя с оръжие в ръце, не съумяват да нанесат пагубен удар на съветската Арктика. Но разпадането на Съветския съюз мина през тези места по-лошо от ордите на врага. Само Мурманска област е опразнена с повече от една трета. От 1 200 000 население през 1991 година трийсет години по-късно са останали не повече от 670 000. Бизнесът спря, риболовът беше погубен, десетки хиляди хора изгубиха работата си и вярата си за работа. Само един образец. В същата Териберка, която става съвременна пред очите ни, населено място на брега на свободния от лед залив на Баренцово море, учредена през XVI век, две млечни ферми процъфтяват през 1940-1960 година, имастадо северни елени от 2000 глави, а колхозният траулер " Печорец " отива на лов на риба чак до крайбрежията на Африка.
От 1991 година не са минали и 15 години, а селото е съвсем унищожено. От 2500 поданици остават не повече от 600, колхозът престава да съществува, хората живеят в обезсърчение. И единствено туризмът " след Левиатан " съживява пейзажа. Гледайки раните, нанесени на съветската Арктика през 90-те и началото на 2000-те години, първото нещо, което идва на разум, е, че тук е работил подъл и образован зложелател. Какво ли е коствало даже практическото прекъсване на извънредно нужното за района пътническо мореплаване в Баренцово и Бяло море?
Преди 30 години пътническите линии свързват Мурманск, Архангелск, Кандалакша, селата на Терския бряг и даже Нарян-Мар. Сега можем единствено да мечтаем за това. През навигацията на 2022 година само корабът „ Клавдия Еленская “ върви от Мурманск до Терския бряг на Бяло море. Има заплаха през 2023 година и той да бъде спретнат. Доста оживени села, където няма пътища, ще останат откъснати от " континента ".
За същото, с цел да се свърже полуостров Кола с Архангелска област, с Пинега и Мезен, по морски линии, въобще не става дума. И това е едно пространство, то не може да бъде разрушено. Но най-изненадващото е, че тук най-вероятно няма злонамерена воля. Просто има закони на пазара, чиято цялостна мощ е разрушителна за цялата страна и в частност за Арктика. Разбира се, от позиция на бизнеса морският превоз е недоходоносен. От позиция на кратковременен бизнес, като цяло е нерентабилно да живееш в по-голямата част от Русия.
Още Екатерина Велика е споделила, че у нас не може без единна воля, схващане и следване на стратегически задания. Руският живот не е базар. Руският живот е подтик и превъзмогване, работа и отбрана. Немислимо е без ясна мощ и цялостна визия за бъдещето. През последните години фразата стана известна: Русия се върна в Арктика. Единственото ужасно нещо е, че би трябвало да използваме глагола - " върна се ". Един взор към картата е задоволителен, с цел да разберем, че можем да напуснем Арктика единствено като изцяло се изгубим.
Новите стратегии за развиване на Арктика дават вяра. Основното нещо е да не се намерят следващите умници, които да кажат, че нямаме задоволително средства, с цел да спасим Родината. Трябва да се върнем в Арктика в действителност и се връщаме.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ