Няколко съществени промени, свързани със заплащането на труда, осигуряването и

Няколко основни промени, свързани със заплащането на труда, обезпечаването и компенсациите влизат в действие от 1 април. На първо място това е увеличението на минималната работна заплата от 650 на 710 лв. което съставлява покачване с 9.2%, а минималното часово възнаграждение става 4.29 лева При приемането на държавния бюджет за 2022 година и по-точно в обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2022-2024 година, която е съставка на Закона за държавния бюджет, са записани тези промени. Месец по-късно, на 23 март с държавно разпореждане, което беше препоръчано за едномесечни съвещания, беше регламентирано покачването в подзаконов нормативен акт, а в претекстовете на държавното управление за неговото разискване и приемане беше записано, че новият размер на минималната работна заплата ще способства за: - повишение на мотивацията на най-нискодоходната част от работната мощ за търсене на работа; - осъществяване и задържане на най-нискодоходната част от работната мощ на българския трудов пазар; - повишение на виталното ниво и понижаване на риска от беднотия измежду работещите; - понижаване на подоходното неравенство; - повишение на покупателната дарба и потреблението на най-нискодоходната част от заетите и понижаване на риска от бедност; - повишаването на минималната работна заплата е част от процеса на конвергенция на приходите. Синдикатите поддържаха на Националния съвет за тристранно съдействие нарастването на минималното заплащане, само че не престават да упорстват, че то е извънредно незадоволително. В същото време от Конфедерацията на труда (КТ) " Подкрепа " показаха, че оповестени от Националния статистически институт данни сочат, че инфлацията на годишна база през февруари т.г. по отношение на февруари м.г. се е нараснала с цели 10 %, а растежът на минималната заплата е едвам 9.2 %. Галопиращо възходящите цени на енергоносителите за бизнеса се отразяват и на семействата през увеличените цени на стоките, обявиха от синдиката. От Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ) желаеха минималната заплата да се усили повторно тази година и от 1 юли с актуализацията на бюджета да стане най-малко 760 лева Така ще се обезпечи привеждане на минималната работна заплата в съответствие със междинната от 50 % по този начин, както предлага и директивата за съответни и обективни минимални работни заплати, означиха от КНСБ. Работодателите също поддържаха измененията, само че желаят минималното заплащане да се дефинира по стопански действия. Тяхното искане на процедура беше задоволено в в обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2022-2024 година, че следващо нарастване за 2023 и 2024 година се планува да бъде обвързано с въвеждане механизъм за установяване на размера на минималната работна заплата. Минималният застрахователен приход за самоосигуряващите се също се усилва от 650 лева на 710 лева, считано от 1 април т.г. Минималният застрахователен приход за записаните аграрни стопани и тютюнопроизводители се усилва от 420 лева на 710 лева. Максималният застрахователен приход за всички обезпечени се усилва от 3 000 лева на 3 400 лева Считано от 1 април 2022 година, размерът на обществената пенсия за неработоспособност се дефинира, както следва: за хора със 100 % трайно понижена работоспособност/вид и степен на увреждане и избрана непозната помощ – 160 на 100 от обществената пенсия за напреднала възраст ( при 135 на 100 до 1 април), за хора с над 90 до 100 % трайно понижена работоспособност/вид и степен на увреждане – 140 % от обществената пенсия за напреднала възраст - при 135 на 100 до 1 април, за хора с сред 71 и 90 на 100 трайно понижена работоспособност/вид и степен на увреждане – 130 % от обществената пенсия за напреднала възраст, при 125 на 100 до 1 април. Обезщетенията Има промени и при минималния и оптималния дневен размер на паричното обезщетение за безработица: минималният става 18 лв. от 1 април при 12 лева до 31 март, а оптималният от 74,29 лева до 31 март се трансформира на 85,71 лева от 1 април. Паричното обезщетение за развъждане на дете до двегодишна възраст от 650 лева до 31 март става 710 лева от 1 април. Максималният месечен размер на обезпеченото взимане на служащите и чиновниците е 1625 лева до 31 март, а от 1 април става 1775 лева Еднократната помощ при гибел на обезпечен човек е 540 лева. Запазва се режимът на погашение на паричните компенсации за краткотрайна нетрудоспособност - първите три работни дни от краткотрайната нетрудоспособност се изплащат от осигурителя, а от четвъртия ден на настъпване на неработоспособността - от Държавното публично обезпечаване. Запазва се интервалът преди настъпване на осигурителното събитие, приходът за който се взема поради при пресмятане размерите на паричните компенсации при краткотрайна нетрудоспособност е 18 месеца, бременност и раждане – 24 месеца, безработица – 24 месеца. От 1 април т.г. се усилва доходният аршин за приемане на фамилни помощи за деца и той става надлежно 610 лв. - за приемане на цялостния размер на помощта, и от 510 до 610 лв. – за приемане на 80 % от нея. Увеличават се и детските надбавки, като за едно дете сумата се покачва от 40 на 50 лв., за две – от 90 на 110 лв., за три – 135 лв..