Няколко събития от последната седмица… няма нужда да ги „коментирам“,

...
Няколко събития от последната седмица… няма нужда да ги „коментирам“,
Коментари Харесай

Всякакъв повод за оптимизъм в България е чиста наивност

Няколко събития от последната седмица… няма потребност да ги „ разясня “, тъй като сами по себе си те са си „ коментар “ за протичащото се.

Това е страната, в която живеем и която ние вършим такава каквато е. Все повече влизаме към дълбокото, без да умеем да плуваме, от ден на ден се плашим и все по-напред вървим. Не мисля, че някой ни е отговорен. Не че няма отговорни, просто не ми се коства, че са отнякъде си извън.

Една млада жена е открита в куфар, една млада жена е изнасилена и запалена. Това се случва малко преди интернационалния ден против насилието над дамите. А ТОЧНО в същия този ден против насилието друга жена е убита – пребита до гибел. По време на митинг на същия този ден група крайно-десни влизат в шествието и стартират да вършат провокации, по разкази на очевидци – наскърбяват и атакуват словесно присъстващите; полицията участва, само че не прави нищо дълго време, до момента в който най-после напрежението ескалира.

Резултат от всичко това: хората започнаха да разясняват, че съгласно тях цялата тая работа била „ скица “ на джендърите да прокарат ЛГБТ „ агитация “ в обществото. Спорадично се появяват и мненията, че дамите „ сами са си отговорни “ – тук с разновидности в „ мнението “ – от „ щото са гадни “, през „ щото са елементарни “ до класическото „ щом се еб*т наляво-надясно, си заслужават наказването “.

Става ясно, че колкото повече се приказва за казуса с насилието над дамите, толкоз повече се демонизират самите жени; колкото повече се приказва за принуждение, толкоз повече се насажда ненавист към жертвите. Ясно е, че все по-малко дами ще имат силата и куража да се защитят или да алармират за насилието.

***

В Народното събрание влезе партия, с помощта на дребното дали своят вот. Аз я назовавам „ статистическа неточност “, само че други виждат във „ Възраждане “ следните неща: 1. Стандартната патриотарска партия в крайно-националистическия набор, общоприетоо играеща по свирката на Москва; 2. „ Спасители “, които показват волята на безмълвното болшинство на България (едва предишните четирите процента…); 3. Връщане на полезностите отпреди 1989 година и завой към путинизма.

Случайно попадналият в Народното събрание Костадинов, който упреква съвсем за всичко Съединени американски щати и посолството на Америка, към този момент заприказва за пращане в Белене на хората, които са срещу съветските ползи – които са срещу рисковата АЕЦ „ Белене “. Макар специалистите да са „ за “ потреблението на реакторите в Козлодуй (безопасен вид и си резервираме енергетиката), само че съветските ползи губят от Козлодуй. „ Белене “ е рисков, само че „ съветски “. Костадинов натъртва, несъмнено, не на „ съветската диря “, а приказва за „ изтезанието на българската енергетика “. Не загатва нито дума за „ Козлодуй “.

Междувременно, главният му проект да се задържи в Народното събрание (по същия метод, по който и влезе) е да приказва против имунизациите.

Преди малко повече от месец медиите и обществените медии се взривиха от напомнянето на „ сменяемата “ позиция (цитатите са от 2019 г.).



Разбира се, става дума за други ваксини, в случай че би трябвало да сме изцяло точни. Сега е съвременно да се приказва, че „ не сме срещу имунизациите, срещу единствено тези за Коронавирус сме “. Не били изпитани и доста бързо ги създали, а и се подписвали хората за това, че производителите не носели отговорност.

И трите неща не са правилни. Ваксините срещу коронавируси се създават от 2002-2003 година, след появяването на SARS. Изпитани са, другояче нямаше да са пуснати. Опасността от имунизациите е статистически по-малка от заплахата да умрете от задавяне с храна. Хората не се подписват, че производителят не носи отговорност… очевидно никой не е прочел текста на осведоменото единодушие.

В него се споделя, че имунизираният познава заплахата от заболяването и се съгласява да осведоми, в случай че получи странична реакция.

Никъде никоя запетайка даже не загатва, че производителите не носят отговорност.

За тази дивотия персонално аз упреквам куцата, скапана акция на държавното управление, която не коментира нищо, както и чакането на медицинските специалисти на хората просто да им стане ясно, щото, видите ли, всеки трябвало да бъде най-малко дотолкоз образован. Трябва, но не е. А акцията потвърждава, че и вие не сте цвете. А където има информативен „ вакуум “, незабавно се намърдват тарикати, било за популярност и пари, като мангъроидите, било за политически дивиденти, като новите антиваксърски партии и придвижвания.

***

За 45 македонци (лека им пръст) цяла България плака. За в пъти по толкоз на денонощие българи, умрели от Коронавирус, освен че няма „ рев “, а и се вижда преобладаващо количество „ смеещи “ се емотикончета под новините за смъртността и заболяването. Въпрос на цели, какво да се прави.

Точно през днешния ден видях един откъс, който приписват на Морган Фрийман: „ Глупост е да знаеш истината, да виждаш истината и все пак да предпочетеш да повярваш на лъжата “.

Не знам дали в действителност е негов откъс, само че ми се коства доста на място.

Но, както се споделя: „ всеки самичък си прецèнЯ “.

***

Докато сме на тематиката с злополуката:

В България в действителност има проблем с маркировките, знаците, пътната дисциплинираност на водачите. Това е неизбежно, имайки поради, че идва от манталитета. А той е на „ тарикати “, които желаят да получават без да работят (учи, мама, да не работиш) и строят пътища както им пристигна, на ниска цена и бързо с прибиране на доста рушвети и с вложение на доста фалшив труд и материали.

Тарикати, които желаят да са първи на светофара, че да не се минат. Тарикати, които желаят да си платят подкупчето на ченгето, като сгазят лука, подкупчето на оня с годишния обзор, с цел да им пусне таралясника със стикер, подкупчето защо ли не.

***

Всички изброени неща, концентрирали се в едвам седмица и малко – откъслек от време – ме навеждат на мисълта, че каквото човек самичък си направи, никой не може да му го направи, както и че всевъзможен мотив за оптимизъм в България е чиста доверчивост. Вероятно, с цел да успеем да се променим за положително, ще би трябвало всичко да рухне, да го доунищожим, че тогава идващите генерации да съградят върху нашите остатъци и оставените от нас руини. Но, несъмнено, като наши наследници, те може и да доскапят нещата още повече.
Източник: novini.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР