Седене до късно, нерви, грешки. Какво ще стане, ако се върнат хартиените бюлетини
Няколко партии се пробват да върнат хартиените бюлетини, които да се употребяват дружно с машините за гласоподаване. Ще върне ли това невалидните бюлетини, надрасканите протоколи и опашките пред районните комисии? Ще отвори ли опция за операции? Отговорът е в идващите редове.
Десетки невалидни бюлетини. Сбъркани и надраскани протоколи. Изморени хора, които броят гласове до среднощ. Това са част от усещанията на Ива Мечкунова като наблюдаващ на избори от времето, когато се гласоподава единствено с хартиени бюлетини или по едно и също време с хартиени бюлетини и машини. Всичко това изчезва изцяло или най-малко сензитивно понижава след въвеждането на напълно машинното гласоподаване.
“Разликата е голяма ”, споделя Ива Мечкунова пред Свободна Европа. Тя е наблюдаващ на избори в Русе и села в региона от 2014 година “Сред членовете на секционни изборни комисии (СИК), с които приказвах на последните избори, имаше консенсус, че машината доста оказва помощ и икономисва време, нерви, седене до късно, неточности. Битуваше облекчението, че преброяването ще се случи бързо. Нямаше напрежение при броенето на бюлетините. ”
Тези впечателния на Мечкунова се удостоверяват и от други хора с опит като наблюдаващи и членове на изборни комисии, с които Свободна Европа приказва. Потвърждават ги и специалисти.
Невалидните бюлетини, надрасканите протоколи и грешките при броенето на гласове обаче може да се върнат. Българска социалистическа партия и ГЕРБ внесоха в Народното събрание оферти за връщане на хартиените бюлетини редом с машинното гласоподаване. И от две седмици се пробват да ги вкарат в дневния ред на Народното събрание с поддръжката на Движение за права и свободи . Засега не съумяват на косъм, само че не престават да пробват.
Какво оферират и какво ще се промени, в случай че съумеят? Отговорът е в идващите редове.
Какво промени машинното гласоподаване
Машинното гласоподаване във всички секции с над 300 гласоподаватели беше Това стана след парламентарните избори, на които до тогава управлявалата партия ГЕРБ загуби болшинството си, а тогавашните ѝ съдружни сътрудници “Обединени патриоти ” не влязоха в Народното събрание. Въвеждането на машинното гласоподаване беше препоръчано от “Има подобен народ ” и беше подкрепено от Българска социалистическа партия , “Демократична България ” и “Изправи се! Мутри, вън! “ . Целта беше да се понижи броя на недействителните гласове и да се ограничи опцията за манипулиране на протоколите от броенето на гласовете.
Българите гласоподаваха по тези правила два пъти до момента – на парламентарните избори през юли и на парламентарните и президентските избори през ноември 2021 година И двата пъти около организацията на гласуването имаше проблеми.
“Но това не омаловажава обстоятелството, че те икономисват извънредно доста време, нерви и неточности ”, споделя Ива Мечкунова.
Тя е наблюдаващ на изборите през юли и член на секционна комисия на изборите през ноември. Тя обаче има дълъг опит като в наблудаването на избори като доброволец към Института за развиване на обществената среда (ИРПС). Тя взе участие като наблюдаващ на всички избори от 2014 година насам и има богати усещания от секциите в Русе и дребните обитаеми места в региона.
Мечкунова е измежду членовете на комисии, наблюдаващите и специалистите, с които Свободна Европа приказва, които са единомислещи в оценката си, че машинното гласоподаване реализира най-малко три цели - на процедура отстранява невалидните бюлетини, дава доста по-малко благоприятни условия за неволни или злонамерени неточности при отчитането на гласовете и облекчава работата на членовете на комисиите.
Невалидните бюлетини
Невалидните бюлетини понижиха доста след въвеждането на машинното гласоподаване. Това не е просто усещане на наблюдаващи и членове на комисии, а е подкрепено от цифри.
На изборите през април 2021 година делът на недействителните гласове е 2,59% . На първия избор след въвеждането на машинното гласоподаване - този през юли същата година - делът им спадна до 0,34% . На парламентарните избори през ноември беше 0,42% , а на президентските - 0,17% . За съпоставяне - на европейските избори през 2019 година делът на недействителните гласове е 3,83% , а на локалните избори същата година - 15,09% .
“Недействителните гласове на парламентарните избори през 2017 година са 124 хиляди (или 4,6%) от всички подадени гласове. Изчислено в мандати, това може да е една групировка отвън Народното събрание или половината от групата на Българска социалистическа партия ”, се показва в на Института за развиване на обществената среда (ИРПС).
Неправителствената организация показва, че делът на недействителните гласове в България преди юли 2021 година доста надвишава междинния за страните от Европейски Съюз и се приближава до равнищата в Хондурас, Еквадор, Колумбия, Бурунди, Мароко, Алжир и други страни от Латинска Америка и Африка.
Това се следи от хората “на терен ”.
“Когато се гледа дали има невалидни бюлетини, има огромни разногласия - излязъл ли е химикала от квадрата, не е ли излязъл. Това лишава доста време ”, споделя Александър Иванов , наблюдаващ на избори от 2017 година и член на “Да, България ”.
“Преди, броят на невалидните бюлетини във всяка секция, в която съм била, си стоеше непрекъснато число - от порядъка на 50-100 гласа в секция ”, споделя Ива Мечкунова .
Грешките и надрасканите протоколи
Възможностите за неточности при броенето на бюлетините и попълването на протоколите са сведени до най-малко при машинното гласоподаване, споделят също участници в процеса и специалисти. Това способства да не се срещат към този момент сбъркани, поправяни по няколко пъти и надраскани протоколи.
“Спомням си, че преди години стоях до 10 – 11 часа, тъй като [членовете на СИК] бяха объркали едни цифри в протоколите, пренаписваха хиляди пъти, скараха се между тях. Беше някакъв смут ”, споделя Ива Мечкунова. “Грешки постоянно стават при попълването на протоколите. При машината също се попълня протокол и може да се случат неточности, само че опцията е сведена до най-малко. ”
Същите са наблюденията на Александър Шпатов , който е бил член на районна изборна комисия (РИК) в София на изборите през юли и ноември.
“Протоколите стават обикновени. Има единствено няколко полета, които би трябвало да се попълнят, вместо да се попълнят големи листа ”, споделя той. “Основната помощ на машините е, че не вършат човешки неточности. Няма по какъв начин да се сгреши при броенето. Няма по какъв начин да се допусне неточност в протокола - да се попълни неверна колонка, да вземем за пример, откъдето идват всички неуредици след това. Затова машините са огромно облекчение, гаранция, че може да се сбърка на по-малко места. ”
Според разбора на ИРПС приемането на резултатите от машините като дефинитивни “елиминира и инцидентните и/или злонамерени неточности при броенето на бюлетините ”.
Работата на членовете на СИК
Машините доста улесняват работата на хората, които броят бюлетините и попълнят протоколите, единомислещи са всички участници в процеса, наблюдаващи и специалисти, с които Свободна Европа приказва.
“Основната разлика – и това всеки взел участие в този развой не би го оспорил - е че отчитането на хартиените бюлетини лишава доста повече старания и време ”, споделя Александър Иванов. “Имайте поради, че това се случва след дълъг работен ден – тези хора са станали в 6 часа, отишли са, подготвили са секцията, през целия ден са стояли там. Към края на деня са изтощени и това е изцяло обикновено. ”
Броенето на бюлетините и попълването на протоколите лишава часове. След това двама души от секционната комисия би трябвало да ги занесат в районната комисия. Там постоянно има опашки. Преди години в София членове на секционните комисии се редяха по 30 часа, с цел да предадат протоколите. А опашките и забавянията стават поради грешките в протоколите.
ИРПС също отбелязва в своя разбор, че отчитането на резултатите от машинното гласоподаване е бързо и елементарно за членовете на комисиите. А те и без друго се намират мъчно и от време на време се постанова да бъдат заменени директно преди изборния ден. Според данните на организацията при изборите на 11 юли 2021 година в някои от регионите на София над 30% от съставите на секционните комисии са били заменени директно преди изборния ден. В Свиленград този дял е 58%, в Петрич - 44%.
Това води до по-слаба или никаква подготовка и повече неточности.
“Когато направиш смяна в събота в състава на комисията, новият човек не е минал никакви образования и няма по какъв начин да е квалифициран задоволително ”, споделя Александър Шпатов, който е бил член на РИК. “Ние правехме промени в съставите на комисиите непрекъснато. ”
Манипулациите
Като отстранява значително човешкия фактор, машинното гласоподаване лимитира опцията освен за инцидентни неточности, само че и за операции при отчитането на гласовете.
“Това би могло да се случва в дребни изборни секции. Например в някое село, в което всички се познават и си оказват помощ, тъй като ползата им е подобен. Има един човек, който заплаща, и всички печелят ”, споделя Ива Мечкунова. “Машините биха блъснали съществено по сходен вид злоупотреби ”, прибавя тя и прецизира, че самата тя като наблюдаващ не е попадала постоянно на такива опити за операции.
В България обаче главен проблем е следения и платен избор, върху който машинното гласоподаване мъчно би повлияло. Това не е и задачата на машинното гласоподаване, показват специалистите.
Кой и за какво желае да върне хартиените бюлетини
През последните месеци обаче се появиха няколко оферти за връщане на хартиените бюлетини като опция на машинното гласоподаване.
за връщане на хартиените бюлетини като опция на машинното гласоподаване през април.
В началото на юни предприемчив комитет показа подписка в поддръжка на връщането на хартиените бюлетини. Сред участниците са издателят на „ Труд “ Петьо Блъсков , издателят на ПИК Недялко Недялков , някогашният водещ и евродепутат Николай Бареков , професорката по политическа логика на психиката Антоанета Христова , ММА-боецът Станислав Недков-Стъки . Част от тях обществено са изразявали поддръжка за досегашните ръководещи от ГЕРБ. В края на юни те внесоха подписката си в Народното събрание.
за връщане на хартиените бюлетини през юни. Проектът на партията на Бойко Борисов планува отчитането на резултатите от машинното гласоподаване да става след сверяване на хартиените разписки и протокола от машините, а в случай че има противоречие, за действителни да се одобряват разписките. Това на процедура обезсмисля изгодите от машините, като връща опцията за човешки неточности при отчитането на резултатите.
ГЕРБ и Българска социалистическа партия два пъти се пробваха да вкарат в дневния ред на Народното събрание плановете си за промени в Изборния кодекс. Те бяха подкрепени от Движение за права и свободи. Първият път опитът от депутата от Българска социалистическа партия Крум Зарков, който гласоподава против партията си. Втория път опитът на ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия с процедурна хватка.
Мотивите на всички, които желаят връщане на хартиените бюлетини, са сходни. Те приписват на машинното гласоподаване ниската изборна интензивност на последните избори, споделят, че за някои групи хора е мъчно да гласоподават с машини и считат, че машинното гласоподаване води до по-ниско доверие в изборния развой. Те споделят също, че машинното гласоподаване разрешава операции на резултатите и даже настояват, че такива е имало в България, без да показват доказателства за това и без да оспорят резултатите от изборите по правосъден ред.
До момента няма нито един разбор, който да свързва по-ниската интензивност на изборите през ноември с въвеждането на напълно машинния избор. Експертите показват и други фактори - фактът, че имаше избори три пъти за една година, неуспеха на партиите да сформират ръководеща коалиция след първите два избора, съществуването на компрометирани персони в листите. Изборите се организираха в изискванията на пандемия, на фона на акции на Министерство на вътрешните работи против следения и платен избор, а осведомителната акция беше незадоволителна.
“Може би не самите машини като технология доведоха до това, а по-скоро безсилие и генерално съмнение в системата, което съгласно мен е подклаждано от същите тези политически партии ”, споделя Ива Мечкунова.
Какво ще стане, в случай че се върнат хартиените бюлетини
Отговорът на всички е един - безпорядък.
Предсрочните избори наподобяват съвсем неизбежни. Ако ГЕРБ и Българска социалистическа партия съумеят да прокарат законопроектите си за връщане на хартиените бюлетини в този момент, това ще значи смяна в изборните правила единствено няколко месеца преди избори.
“Честите промени в изборното законодателство не спомагат за повишение на доверието на жителите в процеса ”, сподели Ива Лазарова от ИРПС. “Но сме очевидци по какъв начин у нас този принцип не се съблюдава, като има чести и стихийни промени в законодателството директно преди избори. Това опонира на рекомендациите на интернационалните наблюдателски организации. ”
Честата промяна на разпоредбите основава неустановеност и съмнение в гласоподавателите и затруднява работата на изборната администрация, считат тя и сътрудниците ѝ.
Връщането на хартиените бюлетини ще върне всички проблеми, които бяха отстранени или най-малко лимитирани с въвеждането на напълно машинния избор - невалидните бюлетини, човешките неточности и опциите за операции при броенето на гласовете и попълването на протоколите. Ако бъде призната концепцията на ГЕРБ за преброяване на контролните разписки това в допълнение би усложнило отчитането на резултатите и би обезсмислило изцяло машинния избор.
“Задавам си въпроса дали тези партии, които желаят да върнат хартиените бюлетини, в действителност го вършат от угриженост към техния електорат ”, споделя Ива Мечкунова. “Или го вършат от някакво предпочитание за надзор. ”
Десетки невалидни бюлетини. Сбъркани и надраскани протоколи. Изморени хора, които броят гласове до среднощ. Това са част от усещанията на Ива Мечкунова като наблюдаващ на избори от времето, когато се гласоподава единствено с хартиени бюлетини или по едно и също време с хартиени бюлетини и машини. Всичко това изчезва изцяло или най-малко сензитивно понижава след въвеждането на напълно машинното гласоподаване.
“Разликата е голяма ”, споделя Ива Мечкунова пред Свободна Европа. Тя е наблюдаващ на избори в Русе и села в региона от 2014 година “Сред членовете на секционни изборни комисии (СИК), с които приказвах на последните избори, имаше консенсус, че машината доста оказва помощ и икономисва време, нерви, седене до късно, неточности. Битуваше облекчението, че преброяването ще се случи бързо. Нямаше напрежение при броенето на бюлетините. ”
Тези впечателния на Мечкунова се удостоверяват и от други хора с опит като наблюдаващи и членове на изборни комисии, с които Свободна Европа приказва. Потвърждават ги и специалисти.
Невалидните бюлетини, надрасканите протоколи и грешките при броенето на гласове обаче може да се върнат. Българска социалистическа партия и ГЕРБ внесоха в Народното събрание оферти за връщане на хартиените бюлетини редом с машинното гласоподаване. И от две седмици се пробват да ги вкарат в дневния ред на Народното събрание с поддръжката на Движение за права и свободи . Засега не съумяват на косъм, само че не престават да пробват.
Какво оферират и какво ще се промени, в случай че съумеят? Отговорът е в идващите редове.
Какво промени машинното гласоподаване
Машинното гласоподаване във всички секции с над 300 гласоподаватели беше Това стана след парламентарните избори, на които до тогава управлявалата партия ГЕРБ загуби болшинството си, а тогавашните ѝ съдружни сътрудници “Обединени патриоти ” не влязоха в Народното събрание. Въвеждането на машинното гласоподаване беше препоръчано от “Има подобен народ ” и беше подкрепено от Българска социалистическа партия , “Демократична България ” и “Изправи се! Мутри, вън! “ . Целта беше да се понижи броя на недействителните гласове и да се ограничи опцията за манипулиране на протоколите от броенето на гласовете.
Българите гласоподаваха по тези правила два пъти до момента – на парламентарните избори през юли и на парламентарните и президентските избори през ноември 2021 година И двата пъти около организацията на гласуването имаше проблеми.
“Но това не омаловажава обстоятелството, че те икономисват извънредно доста време, нерви и неточности ”, споделя Ива Мечкунова.
Тя е наблюдаващ на изборите през юли и член на секционна комисия на изборите през ноември. Тя обаче има дълъг опит като в наблудаването на избори като доброволец към Института за развиване на обществената среда (ИРПС). Тя взе участие като наблюдаващ на всички избори от 2014 година насам и има богати усещания от секциите в Русе и дребните обитаеми места в региона.
Мечкунова е измежду членовете на комисии, наблюдаващите и специалистите, с които Свободна Европа приказва, които са единомислещи в оценката си, че машинното гласоподаване реализира най-малко три цели - на процедура отстранява невалидните бюлетини, дава доста по-малко благоприятни условия за неволни или злонамерени неточности при отчитането на гласовете и облекчава работата на членовете на комисиите.
Невалидните бюлетини
Невалидните бюлетини понижиха доста след въвеждането на машинното гласоподаване. Това не е просто усещане на наблюдаващи и членове на комисии, а е подкрепено от цифри.
На изборите през април 2021 година делът на недействителните гласове е 2,59% . На първия избор след въвеждането на машинното гласоподаване - този през юли същата година - делът им спадна до 0,34% . На парламентарните избори през ноември беше 0,42% , а на президентските - 0,17% . За съпоставяне - на европейските избори през 2019 година делът на недействителните гласове е 3,83% , а на локалните избори същата година - 15,09% .
“Недействителните гласове на парламентарните избори през 2017 година са 124 хиляди (или 4,6%) от всички подадени гласове. Изчислено в мандати, това може да е една групировка отвън Народното събрание или половината от групата на Българска социалистическа партия ”, се показва в на Института за развиване на обществената среда (ИРПС).
Неправителствената организация показва, че делът на недействителните гласове в България преди юли 2021 година доста надвишава междинния за страните от Европейски Съюз и се приближава до равнищата в Хондурас, Еквадор, Колумбия, Бурунди, Мароко, Алжир и други страни от Латинска Америка и Африка.
Това се следи от хората “на терен ”.
“Когато се гледа дали има невалидни бюлетини, има огромни разногласия - излязъл ли е химикала от квадрата, не е ли излязъл. Това лишава доста време ”, споделя Александър Иванов , наблюдаващ на избори от 2017 година и член на “Да, България ”.
“Преди, броят на невалидните бюлетини във всяка секция, в която съм била, си стоеше непрекъснато число - от порядъка на 50-100 гласа в секция ”, споделя Ива Мечкунова .
Грешките и надрасканите протоколи
Възможностите за неточности при броенето на бюлетините и попълването на протоколите са сведени до най-малко при машинното гласоподаване, споделят също участници в процеса и специалисти. Това способства да не се срещат към този момент сбъркани, поправяни по няколко пъти и надраскани протоколи.
“Спомням си, че преди години стоях до 10 – 11 часа, тъй като [членовете на СИК] бяха объркали едни цифри в протоколите, пренаписваха хиляди пъти, скараха се между тях. Беше някакъв смут ”, споделя Ива Мечкунова. “Грешки постоянно стават при попълването на протоколите. При машината също се попълня протокол и може да се случат неточности, само че опцията е сведена до най-малко. ”
Същите са наблюденията на Александър Шпатов , който е бил член на районна изборна комисия (РИК) в София на изборите през юли и ноември.
“Протоколите стават обикновени. Има единствено няколко полета, които би трябвало да се попълнят, вместо да се попълнят големи листа ”, споделя той. “Основната помощ на машините е, че не вършат човешки неточности. Няма по какъв начин да се сгреши при броенето. Няма по какъв начин да се допусне неточност в протокола - да се попълни неверна колонка, да вземем за пример, откъдето идват всички неуредици след това. Затова машините са огромно облекчение, гаранция, че може да се сбърка на по-малко места. ”
Според разбора на ИРПС приемането на резултатите от машините като дефинитивни “елиминира и инцидентните и/или злонамерени неточности при броенето на бюлетините ”.
Работата на членовете на СИК
Машините доста улесняват работата на хората, които броят бюлетините и попълнят протоколите, единомислещи са всички участници в процеса, наблюдаващи и специалисти, с които Свободна Европа приказва.
“Основната разлика – и това всеки взел участие в този развой не би го оспорил - е че отчитането на хартиените бюлетини лишава доста повече старания и време ”, споделя Александър Иванов. “Имайте поради, че това се случва след дълъг работен ден – тези хора са станали в 6 часа, отишли са, подготвили са секцията, през целия ден са стояли там. Към края на деня са изтощени и това е изцяло обикновено. ”
Броенето на бюлетините и попълването на протоколите лишава часове. След това двама души от секционната комисия би трябвало да ги занесат в районната комисия. Там постоянно има опашки. Преди години в София членове на секционните комисии се редяха по 30 часа, с цел да предадат протоколите. А опашките и забавянията стават поради грешките в протоколите.
ИРПС също отбелязва в своя разбор, че отчитането на резултатите от машинното гласоподаване е бързо и елементарно за членовете на комисиите. А те и без друго се намират мъчно и от време на време се постанова да бъдат заменени директно преди изборния ден. Според данните на организацията при изборите на 11 юли 2021 година в някои от регионите на София над 30% от съставите на секционните комисии са били заменени директно преди изборния ден. В Свиленград този дял е 58%, в Петрич - 44%.
Това води до по-слаба или никаква подготовка и повече неточности.
“Когато направиш смяна в събота в състава на комисията, новият човек не е минал никакви образования и няма по какъв начин да е квалифициран задоволително ”, споделя Александър Шпатов, който е бил член на РИК. “Ние правехме промени в съставите на комисиите непрекъснато. ”
Манипулациите
Като отстранява значително човешкия фактор, машинното гласоподаване лимитира опцията освен за инцидентни неточности, само че и за операции при отчитането на гласовете.
“Това би могло да се случва в дребни изборни секции. Например в някое село, в което всички се познават и си оказват помощ, тъй като ползата им е подобен. Има един човек, който заплаща, и всички печелят ”, споделя Ива Мечкунова. “Машините биха блъснали съществено по сходен вид злоупотреби ”, прибавя тя и прецизира, че самата тя като наблюдаващ не е попадала постоянно на такива опити за операции.
В България обаче главен проблем е следения и платен избор, върху който машинното гласоподаване мъчно би повлияло. Това не е и задачата на машинното гласоподаване, показват специалистите.
Кой и за какво желае да върне хартиените бюлетини
През последните месеци обаче се появиха няколко оферти за връщане на хартиените бюлетини като опция на машинното гласоподаване.
за връщане на хартиените бюлетини като опция на машинното гласоподаване през април.
В началото на юни предприемчив комитет показа подписка в поддръжка на връщането на хартиените бюлетини. Сред участниците са издателят на „ Труд “ Петьо Блъсков , издателят на ПИК Недялко Недялков , някогашният водещ и евродепутат Николай Бареков , професорката по политическа логика на психиката Антоанета Христова , ММА-боецът Станислав Недков-Стъки . Част от тях обществено са изразявали поддръжка за досегашните ръководещи от ГЕРБ. В края на юни те внесоха подписката си в Народното събрание.
за връщане на хартиените бюлетини през юни. Проектът на партията на Бойко Борисов планува отчитането на резултатите от машинното гласоподаване да става след сверяване на хартиените разписки и протокола от машините, а в случай че има противоречие, за действителни да се одобряват разписките. Това на процедура обезсмисля изгодите от машините, като връща опцията за човешки неточности при отчитането на резултатите.
ГЕРБ и Българска социалистическа партия два пъти се пробваха да вкарат в дневния ред на Народното събрание плановете си за промени в Изборния кодекс. Те бяха подкрепени от Движение за права и свободи. Първият път опитът от депутата от Българска социалистическа партия Крум Зарков, който гласоподава против партията си. Втория път опитът на ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия с процедурна хватка.
Мотивите на всички, които желаят връщане на хартиените бюлетини, са сходни. Те приписват на машинното гласоподаване ниската изборна интензивност на последните избори, споделят, че за някои групи хора е мъчно да гласоподават с машини и считат, че машинното гласоподаване води до по-ниско доверие в изборния развой. Те споделят също, че машинното гласоподаване разрешава операции на резултатите и даже настояват, че такива е имало в България, без да показват доказателства за това и без да оспорят резултатите от изборите по правосъден ред.
До момента няма нито един разбор, който да свързва по-ниската интензивност на изборите през ноември с въвеждането на напълно машинния избор. Експертите показват и други фактори - фактът, че имаше избори три пъти за една година, неуспеха на партиите да сформират ръководеща коалиция след първите два избора, съществуването на компрометирани персони в листите. Изборите се организираха в изискванията на пандемия, на фона на акции на Министерство на вътрешните работи против следения и платен избор, а осведомителната акция беше незадоволителна.
“Може би не самите машини като технология доведоха до това, а по-скоро безсилие и генерално съмнение в системата, което съгласно мен е подклаждано от същите тези политически партии ”, споделя Ива Мечкунова.
Какво ще стане, в случай че се върнат хартиените бюлетини
Отговорът на всички е един - безпорядък.
Предсрочните избори наподобяват съвсем неизбежни. Ако ГЕРБ и Българска социалистическа партия съумеят да прокарат законопроектите си за връщане на хартиените бюлетини в този момент, това ще значи смяна в изборните правила единствено няколко месеца преди избори.
“Честите промени в изборното законодателство не спомагат за повишение на доверието на жителите в процеса ”, сподели Ива Лазарова от ИРПС. “Но сме очевидци по какъв начин у нас този принцип не се съблюдава, като има чести и стихийни промени в законодателството директно преди избори. Това опонира на рекомендациите на интернационалните наблюдателски организации. ”
Честата промяна на разпоредбите основава неустановеност и съмнение в гласоподавателите и затруднява работата на изборната администрация, считат тя и сътрудниците ѝ.
Връщането на хартиените бюлетини ще върне всички проблеми, които бяха отстранени или най-малко лимитирани с въвеждането на напълно машинния избор - невалидните бюлетини, човешките неточности и опциите за операции при броенето на гласовете и попълването на протоколите. Ако бъде призната концепцията на ГЕРБ за преброяване на контролните разписки това в допълнение би усложнило отчитането на резултатите и би обезсмислило изцяло машинния избор.
“Задавам си въпроса дали тези партии, които желаят да върнат хартиените бюлетини, в действителност го вършат от угриженост към техния електорат ”, споделя Ива Мечкунова. “Или го вършат от някакво предпочитание за надзор. ”
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ