Истинските възложители на хакерската атака в НАП
Няколко дни след пробива в системата на Национална агенция за приходите, към този момент се очерта ясно кръгът на причинителите. Хакерът Кристиян Бойков, който макар своите двадесет години към този момент има стаж в незаконите прониквания в непознати осведомителни системи, беше първият арестуван по случая. Бойков е чиновник на компания „ ТАД Груп “, която макар мантрата „ клон на американска компания “, в действителност са оказа еднолична благосъстоятелност на българина Иван Тодоров и очевидно се е специализирала в провеждането на хакерски офанзиви. Впоследствие беше задържан и мениджърът Георги Янков, а за търсене беше разгласен и притежателят, внезапно отпътувал за присъединяване в семинар в Канада, написа "Труд " в собствен разбор.
От по кое време, кой ги е поръчвал и с каква цел, и какъв брой са жертвите на тези офанзиви, занапред прокуратурата ще открива.Тепърва ще се проучва и информацията от конфискуваните компютри и какво съдържа тя, в това число има ли измежду потърпевшите сдружения банки, или пък компании с огромна потребителска мрежа и предпазена информация – и на тези въпроси ще се търсят съответните отговори в хода на следствието. Индикация за мащабите на хакерската активност, с изключение на несъмнено изтеклите данни от Национална агенция за приходите, е и обществено оповестеното от прокуратурата, че е продънен сървър на известна българска пощенска кутия, откъдето са източени над 500 000 имейл акаунта, със съответните пароли.
Едно обаче е несъмнено – в случай че се поразрови активността на никому незнайната до през днешния ден компания „ ТАД Груп “, то сигурно ще излязат нескрито още куп чудовищни обстоятелства. Във всяка европейска страна, изобщо във всяка страна с що годе развита народна власт, пробивът в системата на данъчните й органи се третира като закононарушение против националната сигурност. Сиреч – закононарушение против страната. И изпълнителите не са „ вълшебници “, а нагли нарушители, които би трябвало да понесат отговорност с цялата суровост на закона. В случая несъмнено е добре, че и българското държавното обвиняване се ориентира вярно в обстановката, стартирайки с обвиняванията за кибертероризъм.
Следващият значим за обществото ни въпрос е дали хакерът Бойков и неговите ментори, който и да са те, щяха да получат такава медийна поддръжка във Франция или в Германия, в случай че бяха хакнали френската или немската данъчни системи и бяха извадили на показ персоналните данни на милиони французи или германци? Едва ли. Щяха от дълго време да търкат наровете в арестите, тъй като когато става въпрос на национална сигурност, взаимни отстъпки не може да има. Това е естественото, в естествените страни.
В България обаче „ естественото “ е друго. В България има медии, за които хакерът Бойков е положително момче, което не е направило офанзивата, а неприятната прокуратура, отпред с тази „ бухалка в човешки облик “ Гешев (както същите медии назовават зам. основния прокурор) манипулирала доказателствата и го нарочила за „ жертва “. Та чак стигат до небивалицата, че прокуратурата сама е „ конфигурирала “ в компютъра на Бойков изтеклата база данни на Национална агенция за приходите. Да, би трябвало да си доста заинтригуван или доста изплашен от протичащото се, с цел да разпространяваш такава обикновена дезинформация.
Тук разумно поражда и въпросът, за какво медиите на Прокопиев – „ Капитал “ и „ Дневник “, уеб сайтът „ Фрог “ (финансиран от подсъдимия банкер Цветан Василев), както и известните медийни рекетьори от уеб страницата „ Биволъ “, които се индетифицират с познатата у нас протестърско – соросоидната общественост от псевдо политици и общественици, и грантово подвластни НПО-та, се хвърлиха като един в гневна отбрана на причинителите на хакерския пробив. Отговорът може да е единствено един – тъй като са заинтригувани и ги е боязън. А ги е боязън, тъй като са забъркани. И тъй като проектът им изобщо не е предвиждал изпълнителите да бъдат открити и арестувани от органите на реда.
Какво в действителност са целели? Естествено, да провокират голям скандал с приключването на персоналните данни на четирите милиона български жители, с което да дестабилизират страната. Да се покаже слабостта на ръководството и да последват оставки на министри. Апропо, оставките бяха поискани незабавно от протежето на Прокопиев и ръководител на „ Да, България “ Христо Иванов.
С една дума – следващият проект за напън върху държавното ръководство, тъкмо по методите на соросоидите, на които сме очевидци освен у нас, само че и в други страни от Източна Европа. Инспирира се обществен скандал (колкото по-голям, толкоз по-добре), слага се държавното управление в ъгъла на кръга и по-късно му се извиват ръцете. А и изпълнителите са добре подбрани, явни експерти в хакерските офанзиви. Планът е предвиждал да се вкара и „ съветската “ връзка за вмешателство във вътрешните работи на страната ни, посредством анонимния „ съветски хакер “, който сякаш бил пуснал пробитите данни в интернет.
Несъмнено добре квалифициран проект, чиято реализация е предвиждала постепенна ескалация на абсурда и месеци наред компромати в интернет за този или оня неуместен на прокопиевото задкулисие политик или предприемач. Но проектът им се обърка. Хакерът „ експерт “ бе заловен и конспирацията разплетена от прокуратурата. И лъсна истината, за кого в действителност „ положителното момче “ Кристиян Бойков, е събирал информация. Папката „ за бивол “ ясно демонстрира и междинното звено в хакерската офанзива, а колкото повече този факт се отхвърля обществено от псевдожурналистите от уеб страницата „ Биволъ “, толкоз същите затъват.
Да, търсенето в бази данни по името на основния прокурор, премиера и депутата Пеевски, не е „ запазена марка “ единствено за Атанас Чобанов и Асен Йорданов. Но когато става дума за съзнателно източени файлове от държавна институция, явно съдържащи информация за тъкмо избрани лица, обекти на голям брой имитации и клевети на страниците на уеб страницата „ Биволь “, събирането им в нарочна директория с наименованието „ за бивол “, и то от никому чужд до неотдавна хакер на 20 години, не може да има друго разумно пояснение, като се изключи че тази информация е била предопределена точно за дуета Чобанов-Йорданов. Защо това съответствува с пробива в системата на Национална агенция за приходите – можем сами да си отговорим. Защото хакерът си има поръчители. По делата им ще ги познаете.
От по кое време, кой ги е поръчвал и с каква цел, и какъв брой са жертвите на тези офанзиви, занапред прокуратурата ще открива.Тепърва ще се проучва и информацията от конфискуваните компютри и какво съдържа тя, в това число има ли измежду потърпевшите сдружения банки, или пък компании с огромна потребителска мрежа и предпазена информация – и на тези въпроси ще се търсят съответните отговори в хода на следствието. Индикация за мащабите на хакерската активност, с изключение на несъмнено изтеклите данни от Национална агенция за приходите, е и обществено оповестеното от прокуратурата, че е продънен сървър на известна българска пощенска кутия, откъдето са източени над 500 000 имейл акаунта, със съответните пароли.
Едно обаче е несъмнено – в случай че се поразрови активността на никому незнайната до през днешния ден компания „ ТАД Груп “, то сигурно ще излязат нескрито още куп чудовищни обстоятелства. Във всяка европейска страна, изобщо във всяка страна с що годе развита народна власт, пробивът в системата на данъчните й органи се третира като закононарушение против националната сигурност. Сиреч – закононарушение против страната. И изпълнителите не са „ вълшебници “, а нагли нарушители, които би трябвало да понесат отговорност с цялата суровост на закона. В случая несъмнено е добре, че и българското държавното обвиняване се ориентира вярно в обстановката, стартирайки с обвиняванията за кибертероризъм.
Следващият значим за обществото ни въпрос е дали хакерът Бойков и неговите ментори, който и да са те, щяха да получат такава медийна поддръжка във Франция или в Германия, в случай че бяха хакнали френската или немската данъчни системи и бяха извадили на показ персоналните данни на милиони французи или германци? Едва ли. Щяха от дълго време да търкат наровете в арестите, тъй като когато става въпрос на национална сигурност, взаимни отстъпки не може да има. Това е естественото, в естествените страни.
В България обаче „ естественото “ е друго. В България има медии, за които хакерът Бойков е положително момче, което не е направило офанзивата, а неприятната прокуратура, отпред с тази „ бухалка в човешки облик “ Гешев (както същите медии назовават зам. основния прокурор) манипулирала доказателствата и го нарочила за „ жертва “. Та чак стигат до небивалицата, че прокуратурата сама е „ конфигурирала “ в компютъра на Бойков изтеклата база данни на Национална агенция за приходите. Да, би трябвало да си доста заинтригуван или доста изплашен от протичащото се, с цел да разпространяваш такава обикновена дезинформация.
Тук разумно поражда и въпросът, за какво медиите на Прокопиев – „ Капитал “ и „ Дневник “, уеб сайтът „ Фрог “ (финансиран от подсъдимия банкер Цветан Василев), както и известните медийни рекетьори от уеб страницата „ Биволъ “, които се индетифицират с познатата у нас протестърско – соросоидната общественост от псевдо политици и общественици, и грантово подвластни НПО-та, се хвърлиха като един в гневна отбрана на причинителите на хакерския пробив. Отговорът може да е единствено един – тъй като са заинтригувани и ги е боязън. А ги е боязън, тъй като са забъркани. И тъй като проектът им изобщо не е предвиждал изпълнителите да бъдат открити и арестувани от органите на реда.
Какво в действителност са целели? Естествено, да провокират голям скандал с приключването на персоналните данни на четирите милиона български жители, с което да дестабилизират страната. Да се покаже слабостта на ръководството и да последват оставки на министри. Апропо, оставките бяха поискани незабавно от протежето на Прокопиев и ръководител на „ Да, България “ Христо Иванов.
С една дума – следващият проект за напън върху държавното ръководство, тъкмо по методите на соросоидите, на които сме очевидци освен у нас, само че и в други страни от Източна Европа. Инспирира се обществен скандал (колкото по-голям, толкоз по-добре), слага се държавното управление в ъгъла на кръга и по-късно му се извиват ръцете. А и изпълнителите са добре подбрани, явни експерти в хакерските офанзиви. Планът е предвиждал да се вкара и „ съветската “ връзка за вмешателство във вътрешните работи на страната ни, посредством анонимния „ съветски хакер “, който сякаш бил пуснал пробитите данни в интернет.
Несъмнено добре квалифициран проект, чиято реализация е предвиждала постепенна ескалация на абсурда и месеци наред компромати в интернет за този или оня неуместен на прокопиевото задкулисие политик или предприемач. Но проектът им се обърка. Хакерът „ експерт “ бе заловен и конспирацията разплетена от прокуратурата. И лъсна истината, за кого в действителност „ положителното момче “ Кристиян Бойков, е събирал информация. Папката „ за бивол “ ясно демонстрира и междинното звено в хакерската офанзива, а колкото повече този факт се отхвърля обществено от псевдожурналистите от уеб страницата „ Биволъ “, толкоз същите затъват.
Да, търсенето в бази данни по името на основния прокурор, премиера и депутата Пеевски, не е „ запазена марка “ единствено за Атанас Чобанов и Асен Йорданов. Но когато става дума за съзнателно източени файлове от държавна институция, явно съдържащи информация за тъкмо избрани лица, обекти на голям брой имитации и клевети на страниците на уеб страницата „ Биволь “, събирането им в нарочна директория с наименованието „ за бивол “, и то от никому чужд до неотдавна хакер на 20 години, не може да има друго разумно пояснение, като се изключи че тази информация е била предопределена точно за дуета Чобанов-Йорданов. Защо това съответствува с пробива в системата на Национална агенция за приходите – можем сами да си отговорим. Защото хакерът си има поръчители. По делата им ще ги познаете.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ