Петър Дънов: Българинът обожава да руши
Няколко дни преди кончината си, Дънов афишира пред учениците си, че с цел да не създадат с неговото арестуване и ликвидиране трета неточност след посичането на болярските семейства през IX век и преследването на богомилите, той самичък ще напусне физическия свят.
Чудесата не стопират да го съпътстват и след последния му мирис. Телеграмата до Георги Димитров за позволение да бъде заровен на „ Изгрева “ сама се написа. Антон Югов ненадейно оказва помощ, а през 70-те години на предишния век две посолства непринудено се отхвърлят да местят гроба на Дънов.
Последната лекция пред почитателите му е по-малко от седмица, преди да издъхне. На нея приказва за характера и бъдещето на българите и българската страна. Независимо от многократните му заявки за негативните черти на българина, в нея доминира оптимизма. Негови почитатели споделят, че Дънов споделял, че трябвало да остане на земята 120 години. Той обаче решил да си замине по-рано поради нечистите мисли и стремежи на българския народ. Той бил доста наскърбен от пребиваването си измежду българите. В същото време властниците и ръководещите непрестанно се стараели да му пречат.
Когато отишли да го арестуват, представителите на новата комунистическа власт горчиво съжалили, че той към този момент бил положен на смъртното си ложе и се отървал от тяхното отмъщение. Срещу него съвсем непрестанно имало процеси с измислени претекстове. По нито едно от обвиняванията обаче той не трябва приет за отговорен.
В последното си слово той споделя, че българинът се отличава с огромна разрушителна мощ и добавя, че като цяло българинът обожава да разрушава. Той обаче дава вяра за бъдещето като показва, че в случай че българите съумеят да трансфорат разрушителната мощ в креативна, ще станат популярен народ.
Дънов поучава Фердинанд да не вкарва България допълнително войни и даже по този начин може да получи изход на три морета. Фердинанд обаче не се вслушва в препоръките му, освен това – декларира надменно, че сходни приказки би трябвало да се споделят на задните му елементи. В резултат на това България претърпява две тежки национални произшествия, без армията й да е изгубила и една борба.
Създателят на Бялото приятелство е безапелационен, че в случай че управниците слушаха народа, щели да вършат доста по-малко неточности.
Източник: Уикенд
