Няма екипи за психологическа помощ при кризи сръбските училища. Знаят ли как да действат в България?
Няколко часа след стрелбата, при която бяха убити осем възпитаници и охранител, Белградската учебна администрация реши, че няма да отвори за следобедна промяна. Министърът на опазването на здравето Даница Груичич инструктира тези, които считат, че се нуждаят от психическа помощ, да се свържат с Института за психологично здраве, а някои учебни заведения изпратиха на родителите препоръки от учебни психолози по какъв начин да приказват за тази покруса с децата си. Масово обаче реакцията не отговори на трагичните събития. Никой не знаеше по какъв начин тъкмо да действа, а неуспехът на учебните заведения в тази сфера е разследване от безхаберието на най-отговорните за образованието.
С какво се занимаваха тези екипи, преди да спрат да съществуват?
Един от членовете на този екип, психолог по обучение, напомня пред сръбската организация " Данас ", че в самото начало към 70 специалисти, най-вече психолози, само че също и педагози и обществени служащи, са минали няколко образования от април 2002 година до март 2004 година под супервизията на преподаватели по логика на психиката от философския факултет.
Мрежата от екипи за психическа намеса при рецесии е проведена по региони, има координатор, който е чиновник на Министерството на образованието и знае кой и по какъв начин да работи, кого да осведоми при пораждане на спешна обстановка в съответно учебно заведение. С течение на времето броят на членовете понижава. В листата остават 30 души, най-вече професионални сътрудници (психолози и педагози).
В интервала 2002 - 2009 година тези екипи се намесват към 17 пъти. В 80% от случаите става дума за обстановки с летален излаз като самоубийство на възпитаници, да вземем за пример.
В резултат на извършеното образование за реакция при рецесии през образователната 2013/2014г. във всички учебни администрации в Сърбия е основано управление от Министерството на образованието. Съдържанието на Наръчника е замислено като практическо управление за справяне с спешни обстановки и инструкции по какъв начин да се провежда животът и работата в просветителните институции след сходно събитие.
Екипите за спешна намеса са били ангажирани за финален път публично по време на наводненията и са посетили учебни заведения в Обреновац, Ягодина, Сремска Митровица и Валево, след което обособени членове са отишли на терен на доброволни начала. По незнайни аргументи по-късно тези екипи са закрити.
Всичко казано до тук слага въпрос - има ли такива протоколи за реакция в България и знаят ли учебните заведения по какъв начин да работят с децата?
При случай в образователно заведение в България нормално се оповестява, че психолози работят с децата. Не е ясно обаче има ли обединен протокол на деяние или всичко е по осмотрение на шефовете и разследване на рекомендации.
ФрогНюз изпрати въпроси до Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието и науката, с цел да разбере има ли протокол за деяние и написана методология, по която учебните заведения у нас да работят при положение на спешна обстановка.
Съвсем неотдавна стана ясно, че учебните шефове не знаят тъкмо какво да създадат, когато в образователно заведение постъпи сигнал за бомба - дни преди изключителните избори на 2 април десетки сигнали постъпваха в просветителните институции у нас. Тогава стана ясно, че протоколът за реакция не е променян години наред.
Джесика Вълчева
С какво се занимаваха тези екипи, преди да спрат да съществуват?
Един от членовете на този екип, психолог по обучение, напомня пред сръбската организация " Данас ", че в самото начало към 70 специалисти, най-вече психолози, само че също и педагози и обществени служащи, са минали няколко образования от април 2002 година до март 2004 година под супервизията на преподаватели по логика на психиката от философския факултет.
Мрежата от екипи за психическа намеса при рецесии е проведена по региони, има координатор, който е чиновник на Министерството на образованието и знае кой и по какъв начин да работи, кого да осведоми при пораждане на спешна обстановка в съответно учебно заведение. С течение на времето броят на членовете понижава. В листата остават 30 души, най-вече професионални сътрудници (психолози и педагози).
В интервала 2002 - 2009 година тези екипи се намесват към 17 пъти. В 80% от случаите става дума за обстановки с летален излаз като самоубийство на възпитаници, да вземем за пример.
В резултат на извършеното образование за реакция при рецесии през образователната 2013/2014г. във всички учебни администрации в Сърбия е основано управление от Министерството на образованието. Съдържанието на Наръчника е замислено като практическо управление за справяне с спешни обстановки и инструкции по какъв начин да се провежда животът и работата в просветителните институции след сходно събитие.
Екипите за спешна намеса са били ангажирани за финален път публично по време на наводненията и са посетили учебни заведения в Обреновац, Ягодина, Сремска Митровица и Валево, след което обособени членове са отишли на терен на доброволни начала. По незнайни аргументи по-късно тези екипи са закрити.
Всичко казано до тук слага въпрос - има ли такива протоколи за реакция в България и знаят ли учебните заведения по какъв начин да работят с децата?
При случай в образователно заведение в България нормално се оповестява, че психолози работят с децата. Не е ясно обаче има ли обединен протокол на деяние или всичко е по осмотрение на шефовете и разследване на рекомендации.
ФрогНюз изпрати въпроси до Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието и науката, с цел да разбере има ли протокол за деяние и написана методология, по която учебните заведения у нас да работят при положение на спешна обстановка.
Съвсем неотдавна стана ясно, че учебните шефове не знаят тъкмо какво да създадат, когато в образователно заведение постъпи сигнал за бомба - дни преди изключителните избори на 2 април десетки сигнали постъпваха в просветителните институции у нас. Тогава стана ясно, че протоколът за реакция не е променян години наред.
Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ