Защо Европа не трябва да избира между Израел и Украйна
„ Някои имат вяра, че могат да ни отвлекат от поддръжката за Украйна и че би трябвало да избираме кого да подкрепим. Ще потвърдим, че бъркат. Ние сме с нашите другари, когато те имат потребност, колкото е належащо. “
Това съобщи ръководителят на Европейскатка комисия Урсула хон дер Лайен на 17 октомври, след изключителната видеоконференция на водачите на страните от Европейски Съюз, свикана поради офанзивата на „ Хамас “ против Израел.
„ Украйна изчезна от новините, само че не е изчезнала от действителността. Войната в Украйна продължава “, сподели висшият представител на Европейски Съюз за външната политика Жозеп Борел на 23 октомври, след среща на външните министри.
От 7 октомври 2023 година Европейски Съюз е затиснат сред две войни – на Русия против Украйна и на „ Хамас “ против Израел. България е част от Европейски Съюз и е в същото менгеме. Никакви приказки за неутралитет, невмешателство, национални особености и така нататък не могат да анулират този факт.
Причина за тези войни е жаждата за реванш на Русия, наследила разпадналия се Съюз на съветските социалистически републики. Тяхна цел са западните демократични полезности, правовата страна, свободните избори, сменяемостта във властта. Т.е. всичко това, чието най-успешно олицетворение е Европейски Съюз. За благополучие, България е негов член. За злощастие, тя е въвлечена в тези войни, колкото и на някои хора да не им се има вяра. Не е въвлечена нито от Европейски Съюз, нито от НАТО, както някои се пробват да ни втълпят. А от Русия.
Войната в Украйна се води от човек, който към този момент 30 години не може да одобри, че Съюз на съветските социалистически републики, комуто е служил, се е разпаднал. Човек, който е претърпял невероятното оскърбление да бъде заставен да се прибере вкъщи с москвича, натоварил в багажника купения в Германска демократична република ледник. Всичко, което той и неговата страна са крепели със силата на оръжието и с издигане на стени и телени заграждения, се е сринало за един момент.
Това непоправимо е увредило мисленето на Владимир Путин макар епизодичните му самопризнания при обществени прояви, че системата е била неефективна. Но дано оставим това на психолозите.
Бившите източноевропейски спътници и даже част от тогавашния „ съюз устойчив на републиките свободни “ (така започваше химнът на Съюз на съветските социалистически републики – б.р.) през днешния ден процъфтяват в Европейски Съюз и НАТО. Друга част, която не се бе реформирала задоволително, че да бъде призната в тези организации по-рано, също гледа натам. Но в това време в Кремъл влезе Путин. И тъй като не може да преживее разпада на Съюз на съветските социалистически републики, искащите да се измъкнат от съветската орбита трябваше да си платят. Започна се с Грузия през 2008 година, а от 2014 година на мушката е Украйна. Всички се питат коя е идната жертва. Може би Молдова?
Не са малко жителите на някогашните спътници на Съюз на съветските социалистически републики, които не смеят и да си помислят какво ли би се случило със страните им, в случай че не бяха признати в точния момент в Европейски Съюз и НАТО. Предвид протичащото се през днешния ден в „ близката чужбина “, както Русия назовава някогашните си територии, страховете напълно не са неоснователни.
„ Хамас “ води война против единствената същински демократична страна в Близкия изток, в която има многопартийна система и ограничавания на мандатите на президента. Нещо повече – цели двама президенти на тази страна бяха свалени с импийчмънт и наказани – Езер Вайцман за корупция, а наследилият го Моше Кацав поради сексскандал.
Войната на „ Хамас “ против Израел е мас за душата на Путин. В нея той вижда още едно възмездие за разпада на Съюз на съветските социалистически републики. Съветският режим похарчи в годините на Студената война луди пари напразно, с цел да въоръжава арабите против Израел. Еврейската страна обаче непроменяемо побеждаваше във всеки спор. А след края на Съюз на съветските социалистически републики над 1,6 милиона руски евреи емигрираха в Обетованата земя. Нещо, което режимът в Москва десетилетия наред отхвърляше да им позволи.
Основателите на Израел са най-вече евреи, чиито корени са от Руската империя – днешните Русия, Украйна, Беларус, Полша. Те съумяват да основат процъфтяваща страна със мощна междинна класа. А към нея са все арабски страни с приказно богати управници и мизерстващи обилни елементи от простосмъртното население.
Докато в Израел сменят и даже смъкват и осъждат президенти, в някои арабски републики те господстват безкрайно време. Така да вземем за пример Башар Асад, по чиято покана съветски войски се настаниха в Сирия, ръководи от 2000 година до през днешния ден и няма изгледи това скоро да се промени. Той е на власт по-дълго даже от Путин, който от 2008 до 2012 година за малко бе министър председател. Саддам Хюсеин – също непосредствен на Съюз на съветските социалистически републики и на путинова Русия, бе отпред на Ирак 24 години.
Путин даже не си прави труда да крие, че тези режими са му доста по-близки до сърцето, в сравнение с някакви си западняци (или израелци), дето си губят времето с такива нелепости като народна власт и човешки права. И по тази причина Москва поддържа „ Хамас “, а не Израел. И оръжията за палестинската формация идват най-вече от Русия.
И Украйна, и Израел въплъщават всичко това, което Путин и неговият режим ненавиждат.
Друг е въпросът, че Съюз на съветските социалистически републики и наследилата го Русия не претърпяха катарзиса на Германия. Докато националсоциализмът е разгласен за незаконен и пропагандата му се преследва на всички места, в това число в Германия, в Русия никнат нови монументи на Сталин. Сталинизмът даже не е разгласен за геноцид. Когато през 1948 година ООН дефинира що е то геноцид, под натиска на Съюз на съветските социалистически републики от обсега му са извадени социално-политическите групи. И по този начин на процедура са оправдани убийствата на политическа основа.
Полека-лека Русия се възроди като правоприемник на Съюз на съветските социалистически републики, носещ в себе си неговите най-лоши и най-опасни за демократичния свят черти.
Такива режими не могат и да си помислят, че въздействие се гради не с танкове и бомби, а със мощна стопанска система и народна власт. Разгромената във Втората международна война Германия през днешния ден е мечтан и желан сътрудник, както и главен дирек и мотор на Европейски Съюз. Нищо в Европа не се случва без нея. Докато победителката Русия не я слушат даже в Евразийския съюз, формиран от някогашни руски републики.
При едно демократично развиване на Русия Путин към този момент щеше да е не запомнил, че е бил президент. Щеше да си гледа пенсията и внуците. Може би хората щяха да го помнят с нещо положително – да вземем за пример че е поставил завършек на хаоса, настъпил след края на Съюз на съветските социалистически републики. А може би и Русия би била част от свободния свят или най-малко необятно отворена към него.
Вместо това през днешния ден тя води една война и подклажда друга. И двете са еднообразно рискови за свободния свят, за Европа, а затова и за България. Нито един от тези спорове не е по-малко значим от другия. Европа не би трябвало да избира дали да оказва помощ на Украйна или на Израел. Тя би трябвало да бъде със своите демократични съдружници. И без това Западът направи значително неточности и отстъпки пред Русия, които укрепиха властта на Путин.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това съобщи ръководителят на Европейскатка комисия Урсула хон дер Лайен на 17 октомври, след изключителната видеоконференция на водачите на страните от Европейски Съюз, свикана поради офанзивата на „ Хамас “ против Израел.
„ Украйна изчезна от новините, само че не е изчезнала от действителността. Войната в Украйна продължава “, сподели висшият представител на Европейски Съюз за външната политика Жозеп Борел на 23 октомври, след среща на външните министри.
От 7 октомври 2023 година Европейски Съюз е затиснат сред две войни – на Русия против Украйна и на „ Хамас “ против Израел. България е част от Европейски Съюз и е в същото менгеме. Никакви приказки за неутралитет, невмешателство, национални особености и така нататък не могат да анулират този факт.
Причина за тези войни е жаждата за реванш на Русия, наследила разпадналия се Съюз на съветските социалистически републики. Тяхна цел са западните демократични полезности, правовата страна, свободните избори, сменяемостта във властта. Т.е. всичко това, чието най-успешно олицетворение е Европейски Съюз. За благополучие, България е негов член. За злощастие, тя е въвлечена в тези войни, колкото и на някои хора да не им се има вяра. Не е въвлечена нито от Европейски Съюз, нито от НАТО, както някои се пробват да ни втълпят. А от Русия.
Войната в Украйна се води от човек, който към този момент 30 години не може да одобри, че Съюз на съветските социалистически републики, комуто е служил, се е разпаднал. Човек, който е претърпял невероятното оскърбление да бъде заставен да се прибере вкъщи с москвича, натоварил в багажника купения в Германска демократична република ледник. Всичко, което той и неговата страна са крепели със силата на оръжието и с издигане на стени и телени заграждения, се е сринало за един момент.
Това непоправимо е увредило мисленето на Владимир Путин макар епизодичните му самопризнания при обществени прояви, че системата е била неефективна. Но дано оставим това на психолозите.
Бившите източноевропейски спътници и даже част от тогавашния „ съюз устойчив на републиките свободни “ (така започваше химнът на Съюз на съветските социалистически републики – б.р.) през днешния ден процъфтяват в Европейски Съюз и НАТО. Друга част, която не се бе реформирала задоволително, че да бъде призната в тези организации по-рано, също гледа натам. Но в това време в Кремъл влезе Путин. И тъй като не може да преживее разпада на Съюз на съветските социалистически републики, искащите да се измъкнат от съветската орбита трябваше да си платят. Започна се с Грузия през 2008 година, а от 2014 година на мушката е Украйна. Всички се питат коя е идната жертва. Може би Молдова?
Не са малко жителите на някогашните спътници на Съюз на съветските социалистически републики, които не смеят и да си помислят какво ли би се случило със страните им, в случай че не бяха признати в точния момент в Европейски Съюз и НАТО. Предвид протичащото се през днешния ден в „ близката чужбина “, както Русия назовава някогашните си територии, страховете напълно не са неоснователни.
„ Хамас “ води война против единствената същински демократична страна в Близкия изток, в която има многопартийна система и ограничавания на мандатите на президента. Нещо повече – цели двама президенти на тази страна бяха свалени с импийчмънт и наказани – Езер Вайцман за корупция, а наследилият го Моше Кацав поради сексскандал.
Войната на „ Хамас “ против Израел е мас за душата на Путин. В нея той вижда още едно възмездие за разпада на Съюз на съветските социалистически републики. Съветският режим похарчи в годините на Студената война луди пари напразно, с цел да въоръжава арабите против Израел. Еврейската страна обаче непроменяемо побеждаваше във всеки спор. А след края на Съюз на съветските социалистически републики над 1,6 милиона руски евреи емигрираха в Обетованата земя. Нещо, което режимът в Москва десетилетия наред отхвърляше да им позволи.
Основателите на Израел са най-вече евреи, чиито корени са от Руската империя – днешните Русия, Украйна, Беларус, Полша. Те съумяват да основат процъфтяваща страна със мощна междинна класа. А към нея са все арабски страни с приказно богати управници и мизерстващи обилни елементи от простосмъртното население.
Докато в Израел сменят и даже смъкват и осъждат президенти, в някои арабски републики те господстват безкрайно време. Така да вземем за пример Башар Асад, по чиято покана съветски войски се настаниха в Сирия, ръководи от 2000 година до през днешния ден и няма изгледи това скоро да се промени. Той е на власт по-дълго даже от Путин, който от 2008 до 2012 година за малко бе министър председател. Саддам Хюсеин – също непосредствен на Съюз на съветските социалистически републики и на путинова Русия, бе отпред на Ирак 24 години.
Путин даже не си прави труда да крие, че тези режими са му доста по-близки до сърцето, в сравнение с някакви си западняци (или израелци), дето си губят времето с такива нелепости като народна власт и човешки права. И по тази причина Москва поддържа „ Хамас “, а не Израел. И оръжията за палестинската формация идват най-вече от Русия.
И Украйна, и Израел въплъщават всичко това, което Путин и неговият режим ненавиждат.
Друг е въпросът, че Съюз на съветските социалистически републики и наследилата го Русия не претърпяха катарзиса на Германия. Докато националсоциализмът е разгласен за незаконен и пропагандата му се преследва на всички места, в това число в Германия, в Русия никнат нови монументи на Сталин. Сталинизмът даже не е разгласен за геноцид. Когато през 1948 година ООН дефинира що е то геноцид, под натиска на Съюз на съветските социалистически републики от обсега му са извадени социално-политическите групи. И по този начин на процедура са оправдани убийствата на политическа основа.
Полека-лека Русия се възроди като правоприемник на Съюз на съветските социалистически републики, носещ в себе си неговите най-лоши и най-опасни за демократичния свят черти.
Такива режими не могат и да си помислят, че въздействие се гради не с танкове и бомби, а със мощна стопанска система и народна власт. Разгромената във Втората международна война Германия през днешния ден е мечтан и желан сътрудник, както и главен дирек и мотор на Европейски Съюз. Нищо в Европа не се случва без нея. Докато победителката Русия не я слушат даже в Евразийския съюз, формиран от някогашни руски републики.
При едно демократично развиване на Русия Путин към този момент щеше да е не запомнил, че е бил президент. Щеше да си гледа пенсията и внуците. Може би хората щяха да го помнят с нещо положително – да вземем за пример че е поставил завършек на хаоса, настъпил след края на Съюз на съветските социалистически републики. А може би и Русия би била част от свободния свят или най-малко необятно отворена към него.
Вместо това през днешния ден тя води една война и подклажда друга. И двете са еднообразно рискови за свободния свят, за Европа, а затова и за България. Нито един от тези спорове не е по-малко значим от другия. Европа не би трябвало да избира дали да оказва помощ на Украйна или на Израел. Тя би трябвало да бъде със своите демократични съдружници. И без това Западът направи значително неточности и отстъпки пред Русия, които укрепиха властта на Путин.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ