От Москва до София… и пак в лапите на Путин. „Ти не си Навални“: Как Българският съд предава руските бегълци на режима
Някои си мислят, че бягството от путинова Русия би било най-трудното нещо в нечий живот. Оказва се, че да получиш протекция и правдивост от българския съд е не по-малко мъчно.
А резултатът отново води до…
… лапите на Путин.
Добре пристигнали в България – страната, в която логиката умира, а иронията е народен спорт. Тук, в случай че си млада рускиня, избягала от лапите на властнически режим, първата ти неточност е да вярваш, че на някой му пука. Втората? Да си мислиш, че убежденията ти значат нещо в правосъдната зала.
Запознайте се с Ксения. Антивоенна активистка, открит критик на Кремъл и – става известно – „ не е Алексей Навални “. Което май в българската правосъдна система е мотив за насмешка. Защото, в случай че не си знаменит и към този момент мъртъв политически пандизчия, страхът ти от гонене се приема за спектакъл.
Когато изяснява отхвърли си да служи в машината на Путин, съдията я пита дали не било „ аморално “ да не оказва помощ на ранените. Ще видите по-долу в истинския текст.
Да не задълбаваме и в иронията, че това го споделя арбитър в страна, която събира капачки, с цел да купи коли за спешна помощ, само че добре, да пофилософстваме за морала и помагането на ранените с човек, който се пробва да оцелее.
„ „ Ти не си Навални ”. С тези подигравателни думи българска съдийка се обръща към Ксения, или, както околните й я познават, Ксен: млада съветска активистка, търсеща леговище у нас.
И която, след отвод от Държавната организация за бежанците (ДАБ) и многочислени правосъдни процедури, преди дни получава най-тежката присъда в живота си от Върховния административен съд.
Той отхвърля правото й на политическо леговище у нас и афишира цялата й активистка активност от последните години за режисура с една единствена цел - интернационална протекция.Но ще стигнем до това решение малко по-натам.
Първо да се срещнем с Ксен. Родена е през 90-те в Ростов на Дон, напълно покрай границата с Украйна. Определя се като някогашна пънкарка, въпреки че, както сама се запитва: “Има ли някогашни пънкари? ”. Съдейки по личния си опит, без значение от купите и изправената едноцветна коса, мога да кажа, че такова животно няма




