Някои хора са способни да виждат света с по-висока „честота на кадрите“
Някои щастливци са способни да виждат света с по-висока " периодичност на фрагментите " от останалите хора, демонстрира ново изследване, оповестено в списание PLOS ONE. Авторите му считат, че тази линия може да даде преимущество в спортните игри и спортове.
Човешкото око е чудодеен орган, който ни разрешава да възприемаме вселената, като преобразува светлината в електрически сигнали благодарение на кафези, известни като фоторецептори. Впоследствие това предава посредством зрителния нерв към област на мозъка, известна като зрителна кора, където се образува облик. Честотата, с която този развой протича по време на всяка секунда, е известна като времева разграничителна дарба.
" Тъй като имаме достъп единствено до личния си индивидуален опит, може наивно да чакаме, че всички останали възприемат света по същия метод като нас ", споделя доцентът по невробиология в Тринити Колидж Дъблин Кевин Мичъл, който е съавтор на проучването.
" Примери като цветната слепота демонстрират, че това не постоянно е правилно, само че има и доста по-малко известни способи, по които усещането може да се разграничава ", продължава Мичъл. " Това проучване характеризира една такава разлика - в " честотата на фрагментите " на нашите зрителни системи. Изглежда, че някои хора в действителност виждат света по-бързо от други. "
По време на изследването откривателите помолили група от 88 доброволци да следят светодиодна светлина през чифт очила, които манипулирали да мигат с друга скорост. Този тест, прочут като " сериозен предел на обединение на трептенията ", разрешава на учените да проследят броя на трептенията в минута. Или честотата, при която човек към този момент не е в положение да разграничи трептенията, а вместо това вижда непрестанен източник на светлина.
Установено е, че прагът на обединение на трептенията се разграничава доста при другите доброволци. Критичният предел на вибриране на всеки субект се трансформира относително малко по време на многочислени сесии, извършени едновременно.
" Все още не знаем по какъв начин тази разновидност във образната времева разграничителна дарба може да повлияе на всекидневния ни живот ", споделя съавторът на проучването и докторант Клинтън Хаарлем, също от Тринити Колидж Дъблин. " Но считаме, че самостоятелните разлики в скоростта на разбиране могат да станат явни в обстановки с висока скорост, в които може да се наложи да се открият или проследят бързо движещи се обекти, като да вземем за пример при спортовете с топка, или в обстановки, в които образните подиуми се трансформират бързо - спортните игри ".
Човешкото око е чудодеен орган, който ни разрешава да възприемаме вселената, като преобразува светлината в електрически сигнали благодарение на кафези, известни като фоторецептори. Впоследствие това предава посредством зрителния нерв към област на мозъка, известна като зрителна кора, където се образува облик. Честотата, с която този развой протича по време на всяка секунда, е известна като времева разграничителна дарба.
" Тъй като имаме достъп единствено до личния си индивидуален опит, може наивно да чакаме, че всички останали възприемат света по същия метод като нас ", споделя доцентът по невробиология в Тринити Колидж Дъблин Кевин Мичъл, който е съавтор на проучването.
" Примери като цветната слепота демонстрират, че това не постоянно е правилно, само че има и доста по-малко известни способи, по които усещането може да се разграничава ", продължава Мичъл. " Това проучване характеризира една такава разлика - в " честотата на фрагментите " на нашите зрителни системи. Изглежда, че някои хора в действителност виждат света по-бързо от други. "
По време на изследването откривателите помолили група от 88 доброволци да следят светодиодна светлина през чифт очила, които манипулирали да мигат с друга скорост. Този тест, прочут като " сериозен предел на обединение на трептенията ", разрешава на учените да проследят броя на трептенията в минута. Или честотата, при която човек към този момент не е в положение да разграничи трептенията, а вместо това вижда непрестанен източник на светлина.
Установено е, че прагът на обединение на трептенията се разграничава доста при другите доброволци. Критичният предел на вибриране на всеки субект се трансформира относително малко по време на многочислени сесии, извършени едновременно.
" Все още не знаем по какъв начин тази разновидност във образната времева разграничителна дарба може да повлияе на всекидневния ни живот ", споделя съавторът на проучването и докторант Клинтън Хаарлем, също от Тринити Колидж Дъблин. " Но считаме, че самостоятелните разлики в скоростта на разбиране могат да станат явни в обстановки с висока скорост, в които може да се наложи да се открият или проследят бързо движещи се обекти, като да вземем за пример при спортовете с топка, или в обстановки, в които образните подиуми се трансформират бързо - спортните игри ".
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ