Любомир Авджийски за политическите лидери
Някои предпразнични и предизборни размишления на изпълнителен шеф на Центъра за мониторинг на правораздаването.
"Както във всяка активност, по този начин и в политиката, основният въпрос е кои и какви са водачите. Според мен има четири типа политически лидери(не единствено водачи на партии).
1. Егоцентрични/суетни и аморални
- нормално те приказват добре и разпалено за велики промени, правдивост, разцвет и така нататък Държат да покажат, че идеята е значима, а не те самите. Но суетността прозира във всяка дума и деяние. В по-задълбочен персонален диалог или измежду дребна група от хора, започваш да виждаш, че това, което приказват обществено не им е значимо. Че компромисите са вероятни и постоянно срещани. Също по този начин нямат проблем със средствата -
великите промени и справедливостта могат да бъдат реализирани и по неразбираеми и мътни пътища.
При тях няма несъгласие сред неналичието на морал и егоцентризма, двете работят и се подхранват съвършено. Те се срещат във всевъзможни възрасти. Обикновено в публичното им минало няма консистентност. Могат да са и леви и десни, и с Българска социалистическа партия и с ГЕРБ, и с Патриотите, и от Демократична България, Слави, Мая, значимото е да СА. Идеологията е краткотраен инструмент.
2. Егоцентрични/суетни, само че морални
- има и такива, които се раздират сред егото си и утвърждението на другите от една страна и техния личен морал от друга. Макар да са с една концепция по-добри от първите, нямат непоклатимост и консистентност и могат да пречат и на себе си и на общата цел. Рано или късно егото или морала ще надделее и те ще се окажат в някоя от другите категории. Това са по-млади и жадни за изява идеалисти, защото след 40-та година изборът им ще е станал неминуем.
3. Непретенциозни и аморални
- те са хора, които имат лидерски качества, само че не се пробват да са центъра на внимание. За тях задачата е по-важна от имиджа им. Тя е властова и икономическа. В някаква степен това отново е суетност, само че много по прикрита. Абсолютни циници са по отношение на почтеност, правдивост и морал, само че имат дарба да крият същинското си мнение. Тези хора се задържат най-дълго в политиката, без значение дали са диригенти в оркестъра или надарени калинки.
4. Непретенциозни и морални
- сложна работа, само че не невъзможна. Както водачите от предната категория и тези считат задачата за по-важна от егото си. Просто при тях задачата е друга - смяната на средата към по-добро и заслужено, е полезност сама по себе си. (Тук либертарианците ще кажат, че егоцентризма и морала не са несъвместими, само че ще спорим различен път. В тоя смисъл и тук има идеализъм, както при вторите, само че много по зрял. Не приказват за себе си като за мъченици, не се пробват да си вменяват месианска роля и не изясняват на всички, че без тях положителната смяна е невъзможна. Да ме простят моите връстници, само че тази категория мъчно може да бъде открита преди 40-те години. Дори и да са минали през сложни обстановки, има сериозна консистентност в предишното и дейностите им и по някакво знамение не са станали цинични.
Горното са кардинални размишления.
Не имам предвид персони, макар че има образци от всяка категория.
А загатнах възрасти, не с цел да кажа на моето потомство и по-младите да не вземат участие в политиката. Това никой не може да им го каже, само че съгласно мен е добре да имат едно мислено в процесите.
Та, в навечерието на празниците, поисквам и на гласоподавателите, и на избраниците да помислят върху лидерските качества и категории.Те не са толкоз сложни за различаване. Още по-видими са, когато индивидът има действителна власт, само че тогава нормално е прекомерно късно.
И най-после - всеки има право на смирение, само че това е персонално прекарване и персонална смяна. За политическия водач покаянието върви ръка за ръка със слизане от сцената, а не с по-високо ходило. "
"Както във всяка активност, по този начин и в политиката, основният въпрос е кои и какви са водачите. Според мен има четири типа политически лидери(не единствено водачи на партии).
1. Егоцентрични/суетни и аморални
- нормално те приказват добре и разпалено за велики промени, правдивост, разцвет и така нататък Държат да покажат, че идеята е значима, а не те самите. Но суетността прозира във всяка дума и деяние. В по-задълбочен персонален диалог или измежду дребна група от хора, започваш да виждаш, че това, което приказват обществено не им е значимо. Че компромисите са вероятни и постоянно срещани. Също по този начин нямат проблем със средствата -
великите промени и справедливостта могат да бъдат реализирани и по неразбираеми и мътни пътища.
При тях няма несъгласие сред неналичието на морал и егоцентризма, двете работят и се подхранват съвършено. Те се срещат във всевъзможни възрасти. Обикновено в публичното им минало няма консистентност. Могат да са и леви и десни, и с Българска социалистическа партия и с ГЕРБ, и с Патриотите, и от Демократична България, Слави, Мая, значимото е да СА. Идеологията е краткотраен инструмент.
2. Егоцентрични/суетни, само че морални
- има и такива, които се раздират сред егото си и утвърждението на другите от една страна и техния личен морал от друга. Макар да са с една концепция по-добри от първите, нямат непоклатимост и консистентност и могат да пречат и на себе си и на общата цел. Рано или късно егото или морала ще надделее и те ще се окажат в някоя от другите категории. Това са по-млади и жадни за изява идеалисти, защото след 40-та година изборът им ще е станал неминуем.
3. Непретенциозни и аморални
- те са хора, които имат лидерски качества, само че не се пробват да са центъра на внимание. За тях задачата е по-важна от имиджа им. Тя е властова и икономическа. В някаква степен това отново е суетност, само че много по прикрита. Абсолютни циници са по отношение на почтеност, правдивост и морал, само че имат дарба да крият същинското си мнение. Тези хора се задържат най-дълго в политиката, без значение дали са диригенти в оркестъра или надарени калинки.
4. Непретенциозни и морални
- сложна работа, само че не невъзможна. Както водачите от предната категория и тези считат задачата за по-важна от егото си. Просто при тях задачата е друга - смяната на средата към по-добро и заслужено, е полезност сама по себе си. (Тук либертарианците ще кажат, че егоцентризма и морала не са несъвместими, само че ще спорим различен път. В тоя смисъл и тук има идеализъм, както при вторите, само че много по зрял. Не приказват за себе си като за мъченици, не се пробват да си вменяват месианска роля и не изясняват на всички, че без тях положителната смяна е невъзможна. Да ме простят моите връстници, само че тази категория мъчно може да бъде открита преди 40-те години. Дори и да са минали през сложни обстановки, има сериозна консистентност в предишното и дейностите им и по някакво знамение не са станали цинични.
Горното са кардинални размишления.
Не имам предвид персони, макар че има образци от всяка категория.
А загатнах възрасти, не с цел да кажа на моето потомство и по-младите да не вземат участие в политиката. Това никой не може да им го каже, само че съгласно мен е добре да имат едно мислено в процесите.
Та, в навечерието на празниците, поисквам и на гласоподавателите, и на избраниците да помислят върху лидерските качества и категории.Те не са толкоз сложни за различаване. Още по-видими са, когато индивидът има действителна власт, само че тогава нормално е прекомерно късно.
И най-после - всеки има право на смирение, само че това е персонално прекарване и персонална смяна. За политическия водач покаянието върви ръка за ръка със слизане от сцената, а не с по-високо ходило. "
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ