Откъде идва името конски кестен и защо е полезен
Някои плодове, растения или зеленчуци имат разнообразни имена в другите краища на страната. Но дивият кестен на всички места е публикуван и с името конски. И не, това не е тъй като коните се хранят с него. Откъде произлиза името, защо да използваме конския кестен и какви са изгодите и негативите от него ще разберете, като останете до края на текста:
Aesculus Hippocastanum е латинското наименование на конския кестен. Буквалният превод е бук, кестен, кестенов. Приличат си с познатите ни ядивни кестени, само че са единствено далечни родственици. Дивият кестен се популяризира в запада едвам след 16 век, донесено е от ботаника Квакер Бейн, от този момент стартират писмените сведения за него и даването на латинското му име.
![Конският кестен има потвърдени изгоди за здравето]( "Конският кестен има потвърдени изгоди за здравето")
Конският кестен има потвърдени изгоди за здравето
Конският кестен е постоянно употребен артикул, който може би даже има в дома ви, защото нашите майки и баби са се доверили на неговите по...
Свързано е с конете, тъй като турците дали сведения на ботаника, че дивият кестен се е употребявал за изработката на отвари при дихателни проблеми на конете. Действително конският кестен има лечебни свойства, които са ефикасни освен за животните. Има антибактериално и противовъзпалително свойство заради количеството танин в състава му.
Друга доктрина се състои в това, че просто е станало комплициране при превода на наименованието му. Тъй като по народност Бейн е фламандец, а с преводачите на султана комуникирали на старонемски език. И защото в него има много ефвемизми, е допустимо да се е получило неразбирателство. Такъв евфемизъм е конска ябълка. Възможно е пратениците на султана да са обяснявали, че кестените са приличали на тези конски ябълки, които в действителност са фашкии, а не плодове. И по този начин се оказва, че конският кестен е сходен на конската ябълка, до такова пояснение достигнали преводачите.
И отговорът на въпроса е, че конският кестен е наименуван по този начин, тъй като прилича на конската ябълка, а не тъй като самите животни се хранят с него. В резюме ще кажем, че двете теории са за това, че наименованието идва от обстоятелството, че са лекували астмата на конете с него или тъй като при връзката с чужденец, преводачите употребявали дума-евфемизъм, от което се получило леко неразбирателство. Това се случва през 16 век и повече сведения по въпроса нямаме.
Може сами да опреличите дивите кестени, когато през есента преминавате през някое такова дърво. Факт е, че името си остава известно и публикувано и до през днешния ден. Трябва да споменем, че конските кестени са отровни както за хората, по този начин и за конете и всички животни. Ако сте се чудили за какво се назовават по този метод, се радваме, че сме потушили любознанието ви и нека не сте останали разочаровани от отговора.
![Носете това в джоба си и няма да се отървете от КЪСМЕТ]( "Носете това в джоба си и няма да се отървете от КЪСМЕТ")
Носете това в джоба си и няма да се отървете от КЪСМЕТ
Хората сме привикнали да имаме вяра на какви ли не поверия и ритуали, свързани с привличането на шанса. Повечето от тях звучат неуместно на...
Aesculus Hippocastanum е латинското наименование на конския кестен. Буквалният превод е бук, кестен, кестенов. Приличат си с познатите ни ядивни кестени, само че са единствено далечни родственици. Дивият кестен се популяризира в запада едвам след 16 век, донесено е от ботаника Квакер Бейн, от този момент стартират писмените сведения за него и даването на латинското му име.
Конският кестен е постоянно употребен артикул, който може би даже има в дома ви, защото нашите майки и баби са се доверили на неговите по...
Свързано е с конете, тъй като турците дали сведения на ботаника, че дивият кестен се е употребявал за изработката на отвари при дихателни проблеми на конете. Действително конският кестен има лечебни свойства, които са ефикасни освен за животните. Има антибактериално и противовъзпалително свойство заради количеството танин в състава му.
Друга доктрина се състои в това, че просто е станало комплициране при превода на наименованието му. Тъй като по народност Бейн е фламандец, а с преводачите на султана комуникирали на старонемски език. И защото в него има много ефвемизми, е допустимо да се е получило неразбирателство. Такъв евфемизъм е конска ябълка. Възможно е пратениците на султана да са обяснявали, че кестените са приличали на тези конски ябълки, които в действителност са фашкии, а не плодове. И по този начин се оказва, че конският кестен е сходен на конската ябълка, до такова пояснение достигнали преводачите.
И отговорът на въпроса е, че конският кестен е наименуван по този начин, тъй като прилича на конската ябълка, а не тъй като самите животни се хранят с него. В резюме ще кажем, че двете теории са за това, че наименованието идва от обстоятелството, че са лекували астмата на конете с него или тъй като при връзката с чужденец, преводачите употребявали дума-евфемизъм, от което се получило леко неразбирателство. Това се случва през 16 век и повече сведения по въпроса нямаме.
Може сами да опреличите дивите кестени, когато през есента преминавате през някое такова дърво. Факт е, че името си остава известно и публикувано и до през днешния ден. Трябва да споменем, че конските кестени са отровни както за хората, по този начин и за конете и всички животни. Ако сте се чудили за какво се назовават по този метод, се радваме, че сме потушили любознанието ви и нека не сте останали разочаровани от отговора.
Хората сме привикнали да имаме вяра на какви ли не поверия и ритуали, свързани с привличането на шанса. Повечето от тях звучат неуместно на...
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ