Студентите срещу корупцията - исторически протест, какъвто Сърбия не помни
Някои от тях извървяха стотици километри, с цел да стигнат до Белград. Пеша, с колела, с коли. Призивът беше: стотици хиляди да дойдат в сръбската столица, с цел да поддържат студентския митинг.
" Хората пристигнаха тук, с цел да поддържат бъдещето на Сърбия, което се изправя против предишното. Младежта на Сърбия, студентите са решили да кажат " не " на корупционната система — тази система на тайните служби, която продължава към този момент 10, 15, 30 години ", споделя Златко Остоич.
Събраха се. Стотици хиляди. Първо пред Народното събрание на Сърбия, а след това на белградския площад " Славия ". И макар че властта и студентите спорят за съответните цифри, за всички огромната вест е ясна: това е исторически митинг, какъвто Сърбия не помни.
" Това е един от най-големите митинги в Сърбия до момента. Тук сме, с цел да покажем нашето единение и единодушие, да покажем нашата воля и предпочитание студентските ни претенции да бъдат чути ".
Вече съвсем четири месеца сръбските студенти стачкуват, откакто на 1 ноември 2024 година козирката на гарата в Нови Сад падна и умъртви 15 души. Гарата бе неотдавна ремонтирана от китайска компания и сръбски подизпълнители.
" И аз бях там тогава. Отидох да разпознавам своето дете ", споделя Дияна Хърка.
Нейният наследник, 27-годишният Стефан, е измежду жертвите. Сръбските студенти желаеха бистрота и отговорност за ремонта на козирката и всичко, което стои зад нея. Опечалената майка ги поддържа.
" Да ви кажа по какъв начин се усещам? Ами не мога да го опиша! Това не може да се изрази с думи. Тук съм със своите деца, със своя народ, с моята велика Сърбия, която най-сетне се сплотява. Тук съм, с цел да поддържа тези деца! Това е моето място, с цел да извоюваме правдивост. Искам нищо да не се прикрива. Просто желая правдивост и истина – нищо повече ".
В последните 12-13 години Сърбия се ръководи от президента Александър Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия. Така обвиняванията в корупция насочиха протеста към неговата власт.
" Посланието е най-сетне да свалим тиранина. Вече 35 години едни и същи са на власт, тъй че мисля, че през днешния ден е денят ", споделя Славко Станкович.
" Обстоятелствата, които доведоха до рухването на козирката в Нови Сад, демонстрираха мащаба на корупцията и нехайството в нашето общество, които заплашват всеки човек. Всеки студент усети, че той или негови близки могат да бъдат застрашени – към този момент никой не е в сигурност в тази страна. Това беше миг на събуждането ", разяснява проф. Иванка Попович.
Бившият ректор на Белградския университет проф. Попович е съосновател на самодейността " ПроГлас ", която поддържа студентите. Привържениците на властта упрекват хора като нея, че са радикали. Управляващите бранят Вучич: китайският водач Си Дзинпин му пристигна на крайници, а Сърбия направи големи автомагистрали.
" Може би съм възприемана като радикална, тъй като бях ректор, когато се разгласи плагиатството на финансовия министър Синиша Мали. Пътищата – да, направиха се, само че се разпадат незабавно. Корупцията е голяма. Най-много се обогатиха хора към властта. Китай също получава своето – Сърбия е врата за Китай в Европа. Но заемите от Китай са тежки. След като сменим властта, ще ги изплащаме с години ", изяснява проф. Попович.
Искрите сред властта и недоволните белязаха огромния белградски митинг напрегнато. Няколко дни по-рано контрапротестиращите направиха палатков лагер в Пионерския парк против Скупщината. Обявиха, че това са студенти, които желаят да вървят на лекции. Протестиращите ги назовават " чаци " – тъй като в един графит объркали изписването на думата “ученици ”. Така лагерът им се снабди с името Чациленд.
" Те също са студенти като нас, само че не схващат, че всички имаме обща цел – да се върнем допустимо най-скоро в аудиториите и да учим. Но ние ще се върнем едвам когато нашите претенции бъдат изпълнени ".
Преди митинга трактори без номера обкръжиха лагера. През нощта някой им спука гумите и изпусна дизела им на паважа. В Чациленд бяха видяни бойци от някогашните червени барети, забъркани в тъмни каузи от войните. Но други червени барети и ветерани от специфичните елементи се строиха пред Скупщината, с цел да поддържат студентите. Ветерани против ветерани.
" Ние, военните ветерани, постоянно сме на страната на народа. Искаме да изпратим обръщение до народа на Сърбия и Европа, че сме воини на мира и стабилността в Сърбия, изключително през днешния ден. Днес сме разполагаем на студентите, с цел да се опитаме да предотвратим всевъзможни произшествия от която и да е страна. Студентите не трябва да бъдат обвързвани с никакви произшествия, по този начин както и до момента, на тези мирни и почтени митинги ", декларира Желко Вукелич – ръководител на Съюза на военните ветерани на Сърбия.
Българска национална телевизия: Не Ви ли тревожи, че някой е пуснал гумите и е разляло гориво?
- Ние малко се дистанцирахме от тракторите и се опитваме да отдалечим и хората от тях. Това са внедрени детайли и безотговорни хора.
Протест и контрапротест един до различен – това е рецепта за спор. Затова към 18 часа в събота студентите започнаха да приканват хората да се насочат към площад Славия, където имаше стратегия. Повечето потеглиха, само че мнозина останаха. Някой възпламени факли, чуха се гърмежи.
За напрежението имаше и историческа причина – на 5 октомври 2000 протестиращи смъкнаха режима на Слободан Милошевич таман откакто съумяха да завладяват Народното събрание. Но през днешния ден студентите овладяха ситуацията. Успяха да убедят мнозина да се реалокират на Славия. По-късно, когато провокациите зачестиха, смъкнаха жълтите жилетки и оповестиха, че митингът е приключил и оттук насетне отговорността не е тяхна. Тъкмо тогава станахме очевидци на побой покрай Скупщината. По-късно Вучич разгласи по малкия екран, че индивидът, за който терзанието бе най-голямо, е добре.
" Всички протестиращи желаят смяна по кротичък метод. Насилие приканва единствено президентът. Ако всичко мине спокойно, студентите ще продължат да стачкуват, а ние всички ще продължим да ги поддържаме. Както беше казано още първоначално – това не е спринт, това е маратон ", споделя проф. Иванка Попович.
Но даже маратонът би трябвало да има край. Доскоро протестиращите не желаеха да бъдат свързвани нито с " ПроГлас ", нито с опозицията, която е слаба, скарана и непопулярна. Според последните социологически изследвания нейният най-силен представител има 9 пъти по-малък рейтинг от президента Александър Вучич. На 4 март опозицията саботира съвещанието в Народното събрание с бомбички и пиротехника.
" Днес няма същинска съпротива. Трябва да работим с това, което имаме. Случката в Народното събрание е израз на безсилието на опозиционните депутати. Властта не им разрешава да се показват. Беше един тип пърформанс. Не на всички се хареса, само че трябваше да притегли внимание. Не бих отдавала огромно значение на случилото се. Важното е, че хиляди са по улиците ", разяснява проф. Попович.
Българска национална телевизия: Защо избягвате политиката? Не разбирате ли, че с цел да бъдат изпълнени Вашите претенции, е належащо политическо развиване?
Студент: Всичко в живота е политика. Така че не можем да кажем, че я заобикаляме, Но заобикаляме партийната политика, тъй като тя сега въобще не ни интересува. Нашият фокус е върху образованието. Ние просто желаеме нашите претенции да бъдат изпълнени.
Българска национална телевизия: Вие познавате своите студенти. Разбират ли те, че смяната не може да стане без политически развой?
Проф. Иванка Попович: Студентите съумяха да запазят идентичността на митинга и жителите мощно поддържаха това. Сега е моментът за идната фаза – студентите би трябвало да предложат хрумвания и за себе си, и за жителите, какъв е идващият ход. Трябва по-силен напън върху държавните институции. Промяната би трябвало да пристигна. А от опит знаем, че точно политическият развой води до промени. Затова е нужно този напън да е непрекъснат. Ако има задоволително хора, тази рецесия би трябвало да се реши – може би посредством преходно държавно управление. Студентите още не са единомислещи по въпроса, само че тематиката към този момент се разисква на пленумите им. Но даже и да не се стигне това, значимо е митингите да продължат.
Мнозина от протестиращите помнят митингите от 90-те. Тогава отново студентите започнаха, само че имаше кой да довърши. След 5 октомври министър председателят модернизатор Зоран Джинджич поведе Сърбия напред. Докато мафията и някогашните секрети служби не го убиха през 2003 година Протестът от събота се организира на същия ден, на който преди 22 години беше погребението на Джинджич. Затова Иванка отива на митинга с негова фотография в ръка.
" Аз съм член на Демократическата партия на Зоран Джинджич от 90-те. Днес целият народ, цяла Сърбия сме дружно. И ще променим нещата. Ето, събрахме се половин милион! Свободата идва! Ето, пролетта пристигна. Свободата идва. Зоран се бореше за тази независимост, искаше я. А го умъртви тъмната страна на тази страна. Благодаря Ви, че дойдохте да покажете това ", споделя Иванка Павичевич.
" Погребението на Зоран Джинджич погреба, за жал, и една концепция. Тогава по този начин ни изглеждаше. Но в този момент тази концепция възкръсва. Днес неговият дух е тук. Гледа от горната страна и вижда толкоз доста хора! Но това, което през днешния ден ни липсва, е един Зоран Джинджич измежду нас — някой да се изправи и да каже: " След мен! " и всички да го последваме ", прибавя Златко Остоич.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
" Хората пристигнаха тук, с цел да поддържат бъдещето на Сърбия, което се изправя против предишното. Младежта на Сърбия, студентите са решили да кажат " не " на корупционната система — тази система на тайните служби, която продължава към този момент 10, 15, 30 години ", споделя Златко Остоич.
Събраха се. Стотици хиляди. Първо пред Народното събрание на Сърбия, а след това на белградския площад " Славия ". И макар че властта и студентите спорят за съответните цифри, за всички огромната вест е ясна: това е исторически митинг, какъвто Сърбия не помни.
" Това е един от най-големите митинги в Сърбия до момента. Тук сме, с цел да покажем нашето единение и единодушие, да покажем нашата воля и предпочитание студентските ни претенции да бъдат чути ".
Вече съвсем четири месеца сръбските студенти стачкуват, откакто на 1 ноември 2024 година козирката на гарата в Нови Сад падна и умъртви 15 души. Гарата бе неотдавна ремонтирана от китайска компания и сръбски подизпълнители.
" И аз бях там тогава. Отидох да разпознавам своето дете ", споделя Дияна Хърка.
Нейният наследник, 27-годишният Стефан, е измежду жертвите. Сръбските студенти желаеха бистрота и отговорност за ремонта на козирката и всичко, което стои зад нея. Опечалената майка ги поддържа.
" Да ви кажа по какъв начин се усещам? Ами не мога да го опиша! Това не може да се изрази с думи. Тук съм със своите деца, със своя народ, с моята велика Сърбия, която най-сетне се сплотява. Тук съм, с цел да поддържа тези деца! Това е моето място, с цел да извоюваме правдивост. Искам нищо да не се прикрива. Просто желая правдивост и истина – нищо повече ".
В последните 12-13 години Сърбия се ръководи от президента Александър Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия. Така обвиняванията в корупция насочиха протеста към неговата власт.
" Посланието е най-сетне да свалим тиранина. Вече 35 години едни и същи са на власт, тъй че мисля, че през днешния ден е денят ", споделя Славко Станкович.
" Обстоятелствата, които доведоха до рухването на козирката в Нови Сад, демонстрираха мащаба на корупцията и нехайството в нашето общество, които заплашват всеки човек. Всеки студент усети, че той или негови близки могат да бъдат застрашени – към този момент никой не е в сигурност в тази страна. Това беше миг на събуждането ", разяснява проф. Иванка Попович.
Бившият ректор на Белградския университет проф. Попович е съосновател на самодейността " ПроГлас ", която поддържа студентите. Привържениците на властта упрекват хора като нея, че са радикали. Управляващите бранят Вучич: китайският водач Си Дзинпин му пристигна на крайници, а Сърбия направи големи автомагистрали.
" Може би съм възприемана като радикална, тъй като бях ректор, когато се разгласи плагиатството на финансовия министър Синиша Мали. Пътищата – да, направиха се, само че се разпадат незабавно. Корупцията е голяма. Най-много се обогатиха хора към властта. Китай също получава своето – Сърбия е врата за Китай в Европа. Но заемите от Китай са тежки. След като сменим властта, ще ги изплащаме с години ", изяснява проф. Попович.
Искрите сред властта и недоволните белязаха огромния белградски митинг напрегнато. Няколко дни по-рано контрапротестиращите направиха палатков лагер в Пионерския парк против Скупщината. Обявиха, че това са студенти, които желаят да вървят на лекции. Протестиращите ги назовават " чаци " – тъй като в един графит объркали изписването на думата “ученици ”. Така лагерът им се снабди с името Чациленд.
" Те също са студенти като нас, само че не схващат, че всички имаме обща цел – да се върнем допустимо най-скоро в аудиториите и да учим. Но ние ще се върнем едвам когато нашите претенции бъдат изпълнени ".
Преди митинга трактори без номера обкръжиха лагера. През нощта някой им спука гумите и изпусна дизела им на паважа. В Чациленд бяха видяни бойци от някогашните червени барети, забъркани в тъмни каузи от войните. Но други червени барети и ветерани от специфичните елементи се строиха пред Скупщината, с цел да поддържат студентите. Ветерани против ветерани.
" Ние, военните ветерани, постоянно сме на страната на народа. Искаме да изпратим обръщение до народа на Сърбия и Европа, че сме воини на мира и стабилността в Сърбия, изключително през днешния ден. Днес сме разполагаем на студентите, с цел да се опитаме да предотвратим всевъзможни произшествия от която и да е страна. Студентите не трябва да бъдат обвързвани с никакви произшествия, по този начин както и до момента, на тези мирни и почтени митинги ", декларира Желко Вукелич – ръководител на Съюза на военните ветерани на Сърбия.
Българска национална телевизия: Не Ви ли тревожи, че някой е пуснал гумите и е разляло гориво?
- Ние малко се дистанцирахме от тракторите и се опитваме да отдалечим и хората от тях. Това са внедрени детайли и безотговорни хора.
Протест и контрапротест един до различен – това е рецепта за спор. Затова към 18 часа в събота студентите започнаха да приканват хората да се насочат към площад Славия, където имаше стратегия. Повечето потеглиха, само че мнозина останаха. Някой възпламени факли, чуха се гърмежи.
За напрежението имаше и историческа причина – на 5 октомври 2000 протестиращи смъкнаха режима на Слободан Милошевич таман откакто съумяха да завладяват Народното събрание. Но през днешния ден студентите овладяха ситуацията. Успяха да убедят мнозина да се реалокират на Славия. По-късно, когато провокациите зачестиха, смъкнаха жълтите жилетки и оповестиха, че митингът е приключил и оттук насетне отговорността не е тяхна. Тъкмо тогава станахме очевидци на побой покрай Скупщината. По-късно Вучич разгласи по малкия екран, че индивидът, за който терзанието бе най-голямо, е добре.
" Всички протестиращи желаят смяна по кротичък метод. Насилие приканва единствено президентът. Ако всичко мине спокойно, студентите ще продължат да стачкуват, а ние всички ще продължим да ги поддържаме. Както беше казано още първоначално – това не е спринт, това е маратон ", споделя проф. Иванка Попович.
Но даже маратонът би трябвало да има край. Доскоро протестиращите не желаеха да бъдат свързвани нито с " ПроГлас ", нито с опозицията, която е слаба, скарана и непопулярна. Според последните социологически изследвания нейният най-силен представител има 9 пъти по-малък рейтинг от президента Александър Вучич. На 4 март опозицията саботира съвещанието в Народното събрание с бомбички и пиротехника.
" Днес няма същинска съпротива. Трябва да работим с това, което имаме. Случката в Народното събрание е израз на безсилието на опозиционните депутати. Властта не им разрешава да се показват. Беше един тип пърформанс. Не на всички се хареса, само че трябваше да притегли внимание. Не бих отдавала огромно значение на случилото се. Важното е, че хиляди са по улиците ", разяснява проф. Попович.
Българска национална телевизия: Защо избягвате политиката? Не разбирате ли, че с цел да бъдат изпълнени Вашите претенции, е належащо политическо развиване?
Студент: Всичко в живота е политика. Така че не можем да кажем, че я заобикаляме, Но заобикаляме партийната политика, тъй като тя сега въобще не ни интересува. Нашият фокус е върху образованието. Ние просто желаеме нашите претенции да бъдат изпълнени.
Българска национална телевизия: Вие познавате своите студенти. Разбират ли те, че смяната не може да стане без политически развой?
Проф. Иванка Попович: Студентите съумяха да запазят идентичността на митинга и жителите мощно поддържаха това. Сега е моментът за идната фаза – студентите би трябвало да предложат хрумвания и за себе си, и за жителите, какъв е идващият ход. Трябва по-силен напън върху държавните институции. Промяната би трябвало да пристигна. А от опит знаем, че точно политическият развой води до промени. Затова е нужно този напън да е непрекъснат. Ако има задоволително хора, тази рецесия би трябвало да се реши – може би посредством преходно държавно управление. Студентите още не са единомислещи по въпроса, само че тематиката към този момент се разисква на пленумите им. Но даже и да не се стигне това, значимо е митингите да продължат.
Мнозина от протестиращите помнят митингите от 90-те. Тогава отново студентите започнаха, само че имаше кой да довърши. След 5 октомври министър председателят модернизатор Зоран Джинджич поведе Сърбия напред. Докато мафията и някогашните секрети служби не го убиха през 2003 година Протестът от събота се организира на същия ден, на който преди 22 години беше погребението на Джинджич. Затова Иванка отива на митинга с негова фотография в ръка.
" Аз съм член на Демократическата партия на Зоран Джинджич от 90-те. Днес целият народ, цяла Сърбия сме дружно. И ще променим нещата. Ето, събрахме се половин милион! Свободата идва! Ето, пролетта пристигна. Свободата идва. Зоран се бореше за тази независимост, искаше я. А го умъртви тъмната страна на тази страна. Благодаря Ви, че дойдохте да покажете това ", споделя Иванка Павичевич.
" Погребението на Зоран Джинджич погреба, за жал, и една концепция. Тогава по този начин ни изглеждаше. Но в този момент тази концепция възкръсва. Днес неговият дух е тук. Гледа от горната страна и вижда толкоз доста хора! Но това, което през днешния ден ни липсва, е един Зоран Джинджич измежду нас — някой да се изправи и да каже: " След мен! " и всички да го последваме ", прибавя Златко Остоич.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ