За какво забравяме да благодарим на приятелите си
„ Някои от най-хубавите ми другари са мое семейство. Някои от тях познавам от дете. Други са по-нови другарства, които порастват все по-силни с всеки минал ден. Въпреки че са доста разнообразни, всеки от приятелите ми е невероятен и аз съм този, който съм през днешния ден, тъй като го имам в живота си . “
Това написа в блога си Марк от MarcandAngel.com.
Той счита, че макар че не можем да живеем без другари, най-често забравяме да им благодарим и усещаме какъв брой са били значими чак когато ги изгубим. Според него има най-малко 40 неща, за които всеки от нас може да благодари на някой другар, като под другар има поради с изключение на дете, с което сме израснали на улицата, също и сътрудник, родственик, родител.
Можем да им благодарим за следното:
- За това, че са създали с наличието си толкоз доста елементарни моменти от живота ни изключителни.
- За това, че са ни дали подтик да продължим напред, от който сме се нуждаели в избран миг.
- За това, че са ни споделили истината, даже да боли.
- За това, че са ни предиздвикали да изречем наглас нещата, които дълго са ни тревожили.
- За това, че сме ги срещнали на половината път.
- За това, че не са застанали на пътя ни когато сме се отправили към други значими цели в живота си.
- За състраданието.
- За това, че се сещат за нас.
- За комплиментите.
- За това, че ни отделят от времето си – времето е най-ценно.
- За 100-процентовото им наличие във значими моменти.
- За това, че са усещали, когато нещо не е наред.
- За усилието да ни схванат и да погледнат от нашата позиция.
- За усилието да не ни съдят и третират все едно ни познават по-добре, в сравнение с се познаваме ние самите.
- За настройката да са склонни да бъркат.
- За поддръжката при значими персонални решения.
- За привързаността даже откакто сме разграничени от дистанцията.
- За появяването в положителни и неприятни времена.
- За търпението и убеждението, че не постоянно можем да сме мощни или благи.
- За ангажирането с наши проблеми.
- За излизането отвън удобната зона, от време на време от персоналните убеждения, с цел да бъдат паралелно до нас.
- За желанието да бъдат паралелно до нас.
- За реализирането на плануваното.
- За вярата в нас като персона.
- За подаването на ръка когато се спънем и паднем.
- За грижовните думи.
- За приемането ни такива, каквито сме.
- За удобството да се усещаме добре с тях в кожата си.
- За това, че се радват на компанията ни.
- За това, че ценят времето ни.
- За това, че ни демонстрират, че са признателни да ни имат в живота си.
- За това, че ни поддържат когато сами сложим себе си като първи приоритет.
- За това, че ни обичат.
- За това, че ни оказват помощ да обичаме себе си.
- За дребните действия, които трансформират огромната картина.
- За прошката, когато ги засегнем, тъй като добре ги познаваме.
- За това, че не ни напомнят непроменимото минало, а са с нас в сегашното и желаят да планираме бъдещето.
- За неналичието на очакване връзката посред ни постоянно да бъде лека и разтоварваща.
- За това, че ни дават пространство, в което да се усамотим, когато имаме потребност да помислим.
- Най-вече за това, че са тях самите.
Източник: Мениджър Нюз
