Някои от нас се чувстват като пълен провал от време

Някои от нас се усещат като цялостен неуспех понякога. Други се усещат по този начин всеки ден от живота си.

• Аз съм един безспорен неуспех.
• Не мога да направя нищо.
• Нямам другари. Нямам работа. Нямам умения. Аз съм цялостен неуспех.
• Моето семейство ме ненавижда. Мога ли да бъда по-голям неуспех от това?
• Просто няма изплъзване от неуспехите в живота ми. По-добре да умра.

Защо хората се усещат като неуспели, даже когато останалите виждат капацитет в тях? И за какво множеството от нас не могат да се смеят на неуспехите си?

Всеки се проваля (по-често, в сравнение с осъзнаваме), само че какво предизвиква възприятието на продължителен крах?

Чувството за неуспех може да бъде толкоз непреодолимо, че мнозина не могат да си показват излаз. Те имат вяра, че е нужно вълшебен да се трансфорат в някой различен, преди въобще да бъдат способни да изпитат позитивни усеща.

В последна сметка неуспехът може да стане неразделна част от вашата същина. А да се чувствате по-успешни би означавало да се превърнете в някой, който вие не сте. Още по-лошо, възприятието на неуспех през вчерашния ден и през днешния ден води до прогнозиране на неуспех в бъдеще.

• Какъв е смисълът? Винаги комплицирам нещата.
• Бих търсил работа, в случай че нямаше да ме уволнят още през първите две седмици.
• Бих отишъл на празненството, само че никой не ме желае там, по този начин или другояче.
• Чувствам се като неуспех и постоянно ще го върша. Защо да се мъча да реализирам каквото и да било?

Облак от крах оцветява вашия свят като чифт тъмни очила, които не можете да премахнете. Често хората не осъзнават, че възприемат света посредством персонална парадигма, която прави възприятието на крах неизбежно - самоограничаваща система от вярвания, която подсигурява възприятие за непрестанна беззащитност и незаинтересованост.

Един работлив път напред изисква схващане на следното:

Има разлика сред това да се усещаш като несполучлив и в действителност да се провалиш в нещо.
Ето две изказвания:

• Чувствам се като неуспех, тъй като не изпълних листата си със задания.
• Не съумях да завърша листата си със задания.

Чувството, че сте неупешни идва от вашата интерпретация на това кои сте вие. От друга страна, неуспехът е просто неуспех. Той е просто явен факт, че не сте създали нещо, което сте желали да извършите. Това не е наложително изказване за вашата същина. Става дума за: " да бъдеш " и " да правиш ".

Неуспехът е постоянно срещан: не сме свършили дадена задача, не сме разбрали посоките, не си спомняме къде сме поставили ключовете на колата, приготвили сме яйцата зле... Неуспехът е естествена и неизбежна част от всекидневието. Никой не е ваксиниран.

Някои хора са ваксинирани против възприятието на продължителен неуспех. Как?

Чувството, че сме неуспех, при появяването на действителен неуспех, настава, когато също имаме вяра в нещо отрицателно за себе си. С други думи, чувствате се несполучливи, когато вярвате, че сте несполучливи. Това е.

Но това не е неизбежно. Не всеки приема неуспеха по този начин персонално. Възможно е да се чувствате сполучливи, даже когато действителното ви достижение не подсигурява такова грандиозно възприятие. Можете ли да се сетите за подобен човек? Усещането за триумф не е безусловно обвързвано с действителния триумф.

От друга страна, има хора, които се оправят сносно в живота, само че не си дават сметка. Те се усещат като несполучливи даже когато превъзхождат всички останали. Като се има поради това, можем умерено да кажем, че самоограничаващите се вярвания са главната причина за хроничното възприятие на крах. Ето за какво то е толкоз мъчно за превъзмогване. Промяната на ограничаващите ни убеждения не е като да промените облеклата си, макар че някои запалянковци по личностно развиване настояват друго.

Личните убеждения са измежду най-трайните феномени, свързани с човешката ни природа. Няма магическа пръчка, която да отхвърли негативните ви мисли. Няма никаква изтънчена техника за самопомощ, която " работи всякога ". Няма гуру, който да може да промени вашите вярвания, посредством насоки в самоусъвършенстването.

Когато някой ви каже да се отърсите от това - че се чувствате като неуспех, само тъй като го вярвате - можете да отвърнете учтиво:

• Вярвам в това, ето за какво е толкоз мъчно да се отърся от него.
• Можете да продължите с: по какъв начин съответно да трансформира разбиране, което имам от детството?

Всеки почтен откривател или практикуващ ще ви каже: смяната във вярванията е допустима и заслужава да бъде преследвана, само че няма общоприет способ за приемане на резултати.

Малко комизъм: можете ли да си визиите промоцията? Елате насам! Променете вярванията си на мига! Просто използвайте бутона на мишката, с цел да премахнете лимитираното си разбиране и цъкнете на това, което желаете да поръчате. След това влезте в камерата на убежденията. Воала! Старото ви разбиране изчезна; новото е конфигурирано! Само за 99.95 лева Точно по този начин! И ние можем да променим цялата ви Аз-концепция с нашия платинен пакет...

Сега, назад към действителността.

Проучванията показват стотици пъти, че множеството хора са склонни да застават твърдо зад съществуващите си вярвания, даже когато обстоятелствата не са съгласни. Както Елизабет Колбърт толкоз красноречиво потвърждава в новия си труд, обстоятелствата не трансформират мозъците.

Този неповторим човешки феномен се отнася и за самоограничаващите вярвания, за жалост. Това може да е поврат в теорията за самоактуализацията, която допуска, че хората се стремят да поддържат честността си, като пазят своята позитивна Аз-концепция, когато тя бива оспорвана.

И въпреки всичко, в случай че вашата Аз-концепция включва голямо възприятие за неуспех и безполезност, тогава вие също ще защитавате това, когато е оспорвано, нали? В този случай, в случай че твърдите, че сходен човек не е несполучлив, а е кадърен на триумф, той ще спори с доказателства, че в действителност е просто неуспех. Звучи ли ви познато?

Никой няма дефинитивно решение на този въпрос. Вярванията са мощни и мощно резистентни на смяната, макар че са единствено хрумвания в нашата глава. И въпреки всичко, работата по смяната на ограничаващите убеждения си заслужава. Това е най-хубавата ви алтернатива. Подреждането на упованията и възприемането на аргументиран метод са най-ефективните способи да продължите.

Ето и 10 обстоятелството за трансформирането на самоограничаващите вярвания:

1. Няма избран метод да се промени отрицателно разбиране, който да работи поредно. Не се хващайте на сходни обещания, когато се натъкнете на тях. (Бъдете отворени за други варианти).

2. Промяната на вярванията е развой, а не единична интервенция. По подигравка на ориста, смяната постоянно се случва за миг - великото " Аха! ". Обаче приближаването до този миг не е тъкмо предвидимо. Ангажирането с вътрешна работа постоянно води до този миг, само че никой (дори и вие) не може да планува по кое време ще се случи промяната в вероятността.

3. Процесът стартира с нараснало съзнание – разпознаването на вашите ограничаващи вярвания като субективни и обособени на външните обстоятелства, свързани с действителните ви неуспехи (това, което сте създали или не сте направили).

4. Процесът не може да продължи сполучливо, до момента в който не приемете ограничаващи вярвания като свои лични в сегашното, даже когато сте се научили да виждате себе си в негативна светлина, поради дейностите или бездействията на другите в предишното. Ограничаващите мисли може да са ви били връчени, когато не сте били в положение да ги отхвърлите, само че те са ваши в този момент.

5. Трябва да разберете самоизпълняващата се природа на вашите ограничаващи вярвания - по какъв начин те водят непосредствено до възприятието, че сте неуспели и по какъв начин не се чувствате по този метод без тях, без значение от действителните ви неуспехи.

6. Трябва да прозрете самоизпълняващия се цикъл на негативни вярвания като самосаботаж.

7. Трябва да разпознавате самосаботажа и произлизащите от него усеща като позната паника в живота си и да разберете съвсем неустоимото привличане на познатото. Познатото е прочувственият еквивалент на сигурността. Когато злочестината е позната, тя е безвредна. Когато триумфът и задоволството са непознати, те наподобяват рискови.

8. Трябва да бъдете търпеливи и почтени за всичко нагоре, когато търсите проявления на самосаботажа в живота си и да го признавате всякога, когато го преживявате.

9. Веднъж, когато признаете цикъла на самосаботажа, вие (обикновено) сте подготвени да се освободите от самоограничаващите си убеждения за неуспеха и да ги замените с по-убедителни такива.

10. На този стадий другите интервенции за смяна във вярванията могат да работят за вас с течение на времето.

Framar.bg