Какви трябва да бъдат истинските приятели
Някои от нас са горди, че имат цяла войска другари. Към нея причисляват имена от обществените мрежи, освен това става дума за хора, които едвам познават. Но положителните другари не са просто имена и фотоси от мобилните телефони, а хора, които заслужават доверието ни и умеят да поясняват езика на тялото ни. Приятелите са същества, които запълват празнотата ни; гласове, които ни окуражават в положителни и в неприятни времена; усмивки, с помощта на които проблемите ни наподобяват по-дребни и хора, които вършат дните ни по-пълноценни.
Следователно по какъв начин да дефинирате положителните другари? Не мислете обаче единствено за услугите, които са ви оказвали. Приятелството не почива на правилото предоставяне – приемане. Истинското другарство надалеч надвишава поддръжката, взаимното превозване или взаимността. То значи също по този начин ценене на мълчанието, свободното пространство и персоналното време.
Езикът на мълчанието
Сигурно ви се е случвало да попаднете измежду огромна група хора и да сте се почувствали неудобно, когато внезапно е настъпвало безмълвие. Точно в такива моменти тишината запълват безсмислени мнения и се следят смутени физиономии, чиито притежатели обезверено се мъчат да измислят какво да кажат или създадат. Но такива обстановки пораждат освен с непознати. Понякога изпитваме сходно възприятие на стеснение и в наличието на фамилията или сътрудниците си. Но каква е повода? Най-често става дума за съмнение и безпокойствие. Струва ни се, като че ли мълчанието отваря врата към скритите ни мисли, които пораждат у нас боязън: дали ще ме осъдят? Какво ще си помислят за мен? Между положителни другари това не се случва. Може да се каже също, че, общо взето, ние, хората не умеем да ценим мълчанието. В този миг душите са безмълвни и връзките добиват същински смисъл. Никой от нас не се нуждае от думи, с цел да изрази своята обвързаност. С хора, които обичаме, мълчанието не крие несръчност, тъй като си разрешаваме да бъдем себе си, без да ни съдят.
Безвремието
„ Но какво ти става? Човек би помислил, че останалият свят ти е апатичен. Интересуваш се единствено от твоите работи и не те е грижа за другите! “ Може би едно от другарствата ви наподобява тъкмо по този начин. Не сте се обаждали през целия ден на приятеля си по простата причина, че не ви е било до това или не се чувствате задължени да бъдете разполагаем във всеки един миг. Но тогава незабавно ви обсипват с упреци. Има хора, които не демонстрират схващане и мислят, че другарството може да се съпостави със сапунена опера, която „ дават “ всеки ден, с ежечасен продан на мисли, каузи или неща от живота. И щом се появи това възприятие за обвързване, се усещаме застрашени. Защото който не зачита персоналната сфера и свободното пространство на другия, не схваща същинската цена на другарството. Понякога приятелите не се обаждат по персонални или други аргументи с месеци и даже с години, само че когато се видят още веднъж, срещата им е обвеяна с неповторима магия, която стопля сърцата. Струва ни се, че последната ни среща е била напълно неотдавна, тъй като възприятието към момента е същото.
Собствени и общи свободни пространства
Може да се каже, че мнозина от нас не умеят да боравят с времето, възприятията или свободното си пространство. Всеки е имал другарство, в което непрекъснато е трябвало да бъде разполагаем на другия, с цел да изслушвате грижите и паниките му. Зарязвали сте всичко, с цел да се посветите на проблемите на приятеля си, до момента в който в последна сметка неговите страхове и негативност не се пренесат върху вас. Несъмнено сте дали всичко за това другарство, до момента в който не сте стигнали досега, когато ви се желае да почитат и личното ви свободно пространство, личността и прочувственото ви равновесие. В края на деня нямате предпочитание да се натоварвате с бремето на другите и по този начин личният ви товар да стане още по-тежък. Защото по този метод ще ви бъде доста по-трудно да крачите по своя път.
Истинските другарства не трябва да бъдат обременяващи или токсични. Приятелите би трябвало да се вписват хармонично в живота ни и да умеят да зачитат свободни пространства, време и безмълвие. Защото сърцата ни постоянно са отворени за положителни другари.
